Петър Москов: Трябва да намалим болниците от 340 на 100

За 10 години сме дали 10 млрд. лв. повече и сме получили по-малка продължителност на живота, по-малко здраве и по-малко време в относително добро здраве. Това заяви бившият министър на здравеопазването Петър Москов в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS. Той коментира бюджета на НЗОК през 2026 година и поредното увеличение без реформа, което се предлага.

По думите на Москов системата е неефективна и само реформа, ориентирана към резултатите според предварително зададени параметри, може да промени всичко.

НЗОК предупреждава за фалшиви SMS-и, обещаващи възстановяване на средства

"Дали сме 10 млрд. лв. повече за 10 години. Това е за хората, за да има повече, за да може да ни лекуват по-добре, за да има пари за хората, защото някъде давали повече. Огромна част от тези пари отиват за болници. Даваме, даваме още. Ако даваме повече в публичния фонд - значи трябва да намалеят парите, които даваме от джоба си. Да, ама не! Увеличават се. Какви са резултатите? Лоши. Те не могат да бъдат по-различни така, както се управлява системата. Всички тези критерии, които определят резултатите са се влошили", коментира той.

Къде изтичат парите? Според бившият министър най-вече - в болниците: "Основните пера, на които изтичат парите, са най-големите пера на системата. Това прави тези 10 млрд. лв. неефективно вложени числа. Болниците са най-големият разход, най-голяма част от неефективно вложените пари отиват в болниците. В България има 340 болници и те трябва да бъдат редуцирани до 100 болници."

По думите му малките населени места ще продължат да имат здравни центрове, но те няма да се наричат болници и няма да гълтат такъв огромен ресурс.

"Какво значи намаляване на броя на болниците? Най-големият неефективен разход е там. Когато поправяте наводнения ви апартамент, най-напред поправяте директно мястото, от което изтича, и се наводнявате. Ако намалим болниците, те ще се превърнат в модерни, мощни, многопрофилни, качествени. Това става през управленски инструменти", смята бившият министър.

► Какво показват числата?

Казват, че здравето е най-добрата инвестиция, която човек може да направи. Работата е там, че инвестицията представлява процес, при който даваме, за да получим след време повече. Обратното наричаме просто разход. След като внимателно прегледахме числата за българското здравеопазване в 10 годишен период, стигаме до извода, че ние тук в България правим точно това - разходваме пари за здраве, а не ги инвестираме.

Защото оказва се, че през 2015 година ние сме дали на НЗОК 3,10 млрд. лв. - преди 10 години. През 2018 година - 3,75 млрд. лв. През 2021 - 5,7 млрд. лв. През 2025 година - 8,85 млрд. лв. Проектобюджетът за 2026 година предвижда - 10,90 млрд. лв. Ако тези милиарди ви звучат абстрактно, нека ви го преведа - 251% ръст! Точно толкова е ръстът на парите в бюджета на здравната каса за 10-годишен период! На мен ми се струва разход, защото не мисля, че съм получил 251% по-добра здравна услуга, помислете и вие. И въпреки това излиза, че ние сме платили по-малко от средното за държавите в ЕС като процент от БВП за здраве.

Те дават 11%, а ние под 9%. Ако следваме тази логика - ще излезе, че трябва да налеем още пари в системата. Числата го показват, но усещате, че нещо не е наред, нали? Е, вероятно следващата статистика ще ви покаже какво не е наред. Ако разбием нещата, ако приемем редукционистки подход ще видим, че можем да направим сравнението по показател Общи разходи за здраве на глава от населението за 10 години. Ето там много ни бива - ние сме на второ място в Европа по този показател с цели 148% ръст, пред нас е само Румъния.

Парите за здраве – какви нужди ще покрие бюджетът на НЗОК

Доста е, не мислите ли? Доста е. Знаете ли какво още е доста - процентът от общите ни разходи на човек за здраве, който доплащаме от джоба си, въпреки че си плащаме осигуровките - 34%. Цели 34% или всеки трети лев излиза от джоба ни, въпреки осигуровките. Разбира се, тук вече сме абсолютни шампиони, няма друга нация, която да си плаща по-чинно от джобчето. Резултатът? Най-ниската продължителност на живота в ЕС, най-болни, най-проблемни.

При това - забележете - ако вземем за базова година 2014 и я сравним с 2024 година - отново 10 годишен период, то ще видим, че общата смъртност на 1000 души население у нас се увеличава - от 15,1 до 15,6. Повишение има и при смъртността на 1000 души население в активна възраст - от 20 до 64 години. Знаете ли къде имаме намаление? По показател очаквана продължителност на живота в добро здраве по данни на СЗО. През 2014 година очакването е било 65,2% от населението да е в добро здраве, през 2022 година - 62,4%.

Изглежда е хубаво, но не е готово. Числата, дами и господа, са безпощадни. Те ни казват, че ние наливаме в една система, в която парите ни изтичат като през решето, в която смисълът потъва, която не ни връща нищо обратно и която ще продължи да гълта, ако не бъде реформирана. Как се реформира здравна система - аз не знам. Надявам се да ми каже нашият гост днес. Докато с него говорим обаче, моля ви мислете - има ли система, която държавата управлява, която да си заслужава да следим по-изкъсо от тази за здравето ни? Нашето здраве, здравето на децата и на родителите ни?