Проф. Асен Асенов: Америка е твърде разделена за амбициите на Тръмп към Канада и Гренландия

Америка е твърде разделена. Част от хората са силно ентусиазирани, но по-голямата част – 75–85% според последните социологически проучвания, казват, че всъщност САЩ не трябва да посягат нито към Канада, нито към Гренландия. Това заяви в „Здравей, България” преподавателят в Американския университет във Вашингтон проф. Асен Асенов, коментирайки риториката и поведението на Доналд Тръмп. Припомняме, че американският президент изяви амбиции за контрол над Гренландия, а преди година обяви, че иска Канада да стане 51-вият американски щат.

В отговор на въпрос може ли след Гренландия Тръмп да обърне поглед към Канада, Асенов припомни, че най-острото изказване на провеждащия се в момента форум в Давос е било това на канадския премиер Марк Карни. „Изявлението му получи много широк отзвук в канадските медии. Той каза буквално следното: „Ние късаме с досегашния световен ред. Има ново начало“. Но Канада и Америка имат традиционно много силни отношения - до степен, в която, когато преминете американско-канадската граница, усещането е горе-долу като при вътрешните граници в Европа след Шенген”, обясни той.

75% от американците са против намеренията на САЩ да поемат контрол над Гренландия

И допълни: „Ситуацията между Вашингтон и Отава е много сериозна. Канадците приеха цялата тази риторика като национална обида. В този смисъл те предприемат мерки. Карни беше и в Китай. И на този фон едно от изявленията му в Давос беше, че Канада трябва да търси съюз с всички държави, които са „в средата”, и ако бъдат обединени, ще съставляват сила, способна да противостои на риториката на Тръмп”.

По думите на професор Асенов САЩ „са много сегментирани”. „Това, което се случва между Вашингтон и Европа, ги вълнува в няколко аспекта. Първият е докъде трябва да стигнат правомощията на американския президент, а вторият - възможно ли е Америка в XXI век да обявява завладяване на други територии. Дали това е законно, или не? От друга гледна точка, избирателите на Тръмп или поне малка част от тях, са ентусиазирани”, заяви той.

Тръмп: Ще завладеем Гренландия - по лесния или по трудния начин

Според него обаче има една друга риторика, която има много по-голямо значение - тази в Конгреса на САЩ. „В законодателния орган преди около седмица беше гласуван закон, внесен с цел да ограничи правомощията на президента при вземането на решения за война”, припомни Асенов. И обясни, че американската конституция ясно посочва, че Конгресът е органът, който може да обявява война. Но в по-новата военна история на САЩ има много случаи, в които американският президент е нареждал военни операции без директно консултиране с целия законодателен орган. Идеята е свързана със сигурността на страната в извънредни ситуации, подчерта Асенов.

Анализатори: Гренландия и сигурността пренареждат глобалния дневен ред на Тръмп

Международната обстановка и отражението ѝ върху вътрешнополитическите процеси бяха във фокуса на разговора в студиото на „Твоят ден“, където гостуваха журналистът и международен анализатор Огнян Дъскарев и бившият кореспондент на БНР и БНТ в Москва Валерий Тодоров. Основна тема на дискусията станаха действията и приоритетите на президента на САЩ Доналд Тръмп, включително амбициите му, свързани с Гренландия, НАТО и глобалната сигурност.

Повод за разговора даде обявеният от администрацията на Тръмп списък с „365 постижения за 365 дни“, който се разпространява сред медиите в навечерието на речта му пред Световния икономически форум в Давос. Според Валерий Тодоров този подход е част от логиката на доктрината „MAGA“, при която всичко се представя като „велико“, но оценката на реалните резултати остава спорна.

Тодоров подчерта, че въпреки гръмките анонси, част от международните приоритети на Тръмп се изместват – фокусът върху Гренландия засенчва войната в Украйна, а темата за мира вече не изглежда водеща. По думите му реториката на американския президент цели да шокира и да принуди европейските партньори сами да вземат решения, които в крайна сметка обслужват американските интереси.

Огнян Дъскарев очерта по-балансирана картина на управлението на Тръмп, като посочи както успехи, така и провали. Сред основните постижения той открои привлечените 5 трилиона долара чуждестранни инвестиции в САЩ за изминалата година, основно от Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и Япония. По думите му това е пряк резултат от търговската политика, митата и активната дипломация на Тръмп в Близкия изток.

Друг ключов успех, според Дъскарев, е прокарването на мащабния закон за данъчни облекчения на 4 юли, както и почти пълното спиране на нелегалната имиграция през южната граница – около 94% спад. Икономическите показатели също бележат ръст последните две тримесечия, както и поевтиняване на горивата под 3 долара за галон.

В същото време анализаторът отчете и проблеми – напрежение между федералните и местните власти по линия на имиграцията, както и неуспеха да бъде прекратена войната в Украйна, който той определи като основен външнополитически провал.

И двамата гости се обединиха около тезата, че интересът на Тръмп към Гренландия не е нов и не се свежда само до природни ресурси. Дъскарев подчерта стратегическото ѝ значение за противоракетната отбрана на САЩ. Според него траекторията на руските междуконтинентални балистични ракети от полуостров Кола преминава именно над Гренландия, което я прави ключова точка за изграждане на т.нар. „златен купол“ – система за прехващане на ракети, подобна на израелския „Железен купол“.

Освен военния аспект, Гренландия е важна и заради бъдещия потенциал на Арктика – Северния морски път, редките минерали и стратегическите водни ресурси. По различни оценки, на острова се намират значителна част от критичните за американската икономика елементи, както и около 10% от световните запаси от питейна вода, заключени в ледовете.

Валерий Тодоров предупреди, че действията на Тръмп поставят под въпрос установения международен ред. Според него американският президент се опитва да създаде алтернативни структури за сигурност, които да изместят или дублират традиционни организации като ООН. В този контекст темата за Гренландия се вписва в по-широка стратегия за натиск върху съществуващата система.

И двамата анализатори изразиха съмнение, че ще се стигне до пряка военна инвазия. По-вероятният сценарий, според тях, е постигане на политическо споразумение, което да позволи значително разширяване на американското военно присъствие и изграждане на нови отбранителни съоръжения.

Повече гледайте във видеата.