„Темата на NOVA”: „Отвъд познатото” (ВИДЕО)

Дали вече можем да надникнем отвъд познатото – в тъмната космическа материя и енергия? В „Темата на NOVA” репортерът Рая Ваташка и операторът Любослав Ангелов търсят границата между света, който познаваме и този – скрит в далечните краища на Вселената. Въпреки дългогодишните проучвания, все още виждаме едва 5% от космическото пространство, признават астрономите. А в останалите 95% съществуват тъмна материя и тъмна енергия, древни галактики и обекти с неразгадаем произход. Колкото повече отговори намира науката, обаче, толкова повече въпроси възникват. Човечеството все още няма представа какво е било преди Големия взрив и все още няма единна теория за това къде са границите на Вселената. Днес пределите ѝ са там, докъдето достига погледът ни през телескопите.

Но какво всъщност представлява Космосът? Какви тайни крие и доколко изобщо човечеството е наясно с това необятно пространство? От най-малката частица материя до най-далечната галактика – Вселената е не просто място, тя е самото съществуване. И въпреки че голяма част от нея остава загадка, развитието на космическите технологии вече ни позволява да надникнем все по-дълбоко отвъд познатото, разказва астрофизикът и създател на Софийския планетариум – д-р Недислав Веселинов. „Особено в последните около 120 години, след представянето на Общата теория на относителността на Айнщайн, науката се развива изключително динамично. Нови технически средства ни позволиха да погледнем много по-навътре в Космоса”, обяснява д-р Веселинов.

Най-големите постижения в космическата наука за 2025 г. (СНИМКИ)

Космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ добави нов обект към картата на Слънчевата система – непозната досега луна около планетата Уран. Оказва се едно от знаковите открития през последната година, разказват българските астрономи от БАН. Според д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН: „Тази луна е много малка като размери, толкова малка, че дори мисиите Вояджър, когато са преминавали покрай Уран, не са я видели. Ние си мислим, че само Сатурн има пръстени, но не е така. Повечето далечни планети имат пръстени. Тя е била така да се каже скрита между тях”.

Изображения от „Джеймс Уеб“ потвърждават теория на Айнщайн (СНИМКИ)

През 2025 година „Джеймс Уеб“ за първи път заснема директно и планета, която е извън нашата Слънчева система. Снимката може да се окаже дълго търсен ключ към разкриването на мистериите около така наречените екзопланети. „Всъщност с „Джеймс Уеб” виждаме галактики, които са най-старите галактики в Вселената, които буквално са били създадени преди около 300-400 милиона години – след раждането на Вселената. При положение, че Вселената е на възраст 13,8 милиона години, буквално виждаме най-старите галактики, което е изключително интересно. Най-вероятно по-голямата част от тях не съществуват, ние просто виждаме светлината от едно много ярко минало”, обяснява д-р Недислав Веселинов от Софийския планетариум.

Космическата красота на "Вера Рубин: Първите изображения от най-голямата космическа камера, създавана някога (ВИДЕО+СНИМКИ)

Сред последните открития са и рояци от астероиди и междузвездни обекти, засечени от свръхтехнологичната обсерватория „Рубин“, която се намира в Чили. Още един знаков пробив от последните месеци – кометата 3I/ATLAS – може да се окаже напълно нов клас междузвездно тяло. Международен екип от астрономи, сред които и д-р Галин Борисов от БАН, установява, че тя отразява слънчевата светлина по непознат досега начин. Наблюденията са направени с 2-метровия телескоп на Националната астрономическа обсерватория „Рожен”. „Това са страшно бързи обекти, много по-бързи от нашите комети астероиди и те навлизат с огромна скорост в нашата Слънчева система и затова може би не сме ги наблюдавали”, казва д-р Борисов. И добавя: „Тази комета всъщност показва такава необичайна поляризация, която не е наблюдавана в нашата слънчева система. Това е обект, който е създаден на друго място, при други условия, при друга звезда, която най-вероятно е била различна от Слънцето. След това той пътува, минава половината галактика най-вероятно, за да стигне до нас. Не е ясно какво му се е случило по пътя, а това са все така интересни неща”.

Най-зашеметяващите снимки от Космоса, направени през 2025 г.

Освен в изследването на Вселената, все повече български специалисти участват и в развитието на космическите технологии, отчита д-р Веселин Василев от Клъстер „Аерокосмически технологии, изследвания и приложения”. Оказва се, че наши учени са разработили материал от въглеродни нишки, който може да замени алуминия в космическите апарати, защото е много по-здрав, лек и гъвкав. Сред пробивите на български инженери са и микрочипове – специално направени за приложения в Космоса, защото са устойчиви на радиация. „Друга българска разработка е прототип на специален спектрометър, защото спектърът позволява да се определи видът материал, който гледаме. Всеки материал излъчва в различна дължина на вълната и когато знаем спектралния състав, ние можем да определим какво виждаме от Космоса, дали виждаме дърво, дали виждаме трева, дали виждаме камък”, разказва д-р Василев.

А поглед далеч отвъд познатото отправят и изследователите от клуб „СКАИ“ в Техническия университет в София. Каква ще е мисията на космическата ракета, която те разработват Гледайте във видеото.