Съветът за мир – личното ООН на Тръмп или нещо повече?

Структурата на ООН (Коментар на водещия)

Организацията на обединените нации, известна като ООН, е красива политическа идея. Мечта на цялото човечество, изпълнена под мастилото върху лист хартия след най-големия и кървав пожар, който светът е виждал - Втората световна война. Идеята е проста – всички нации на планетата да решават проблемите си заедно, през разговор, а не през война. Мир, права на човека, солидарност, надежда – това са думите-темели на ООН, които би трябвало да се превърнат в реални действия. Това е единственият смисъл на ООН. Само че има един малък проблем. ООН не работи така, както се очаква и трябва. Напротив – ООН се превърна в беззъба, но назидателна стара баба, която може единствено да подвиква срещу хулиганите, но не и да направи нещо съществено срещу тях.

Структурната неефективност на ООН с петте постоянни членове на Съвета за сигурност и правото им на вето правят организацията неспособна за действия. Петте държави блокират резолюции, които противоречат на техните интереси, което прави системата „морално банкрутирала”. Как? В последните години – множество блокажи по конфликти като Украйна, Газа и човешки права. Ветото позволява на Русия и Китай да защитават съюзници като Иран или Северна Корея, без последствия. ООН се превърна в структура, доминирана от няколко мощни държави, които приоритизират национални интереси пред глобални. Просто не работи. Шокът дойде, когато алтернативата се роди в главата на администрацията на Тръмп, която очевидно си представя новата ООН като личната гвардия за неговата дипломация. Идеята се разви толкова бързо, че само за два месеца преминахме през времето от идеята, до реализацията, а вчера – в четвъртък, дори видяхме първото заседание на организацията, която много анализатори наричат сборище на опортюнисти, които не се интересуват от мира.

Веселин Вълчев: Съветът за мир, създаден от ООН, е различен от този, представен от Тръмп

Най-важното, както и да го гледаме, е личната дипломатическа преторианска гвардия на Доналд Тръмп. Той е абсолютният ѝ властелин, поне ако гледаме устава на Борда за мир. Не че имаме достъп до него, но той изтече първо в израелския вестник Times of Israel, после и в други медии. До момента никой не е отрекъл, така че приемаме текстовете за верни, но с едно на ум. Структурата е йерархична, а на върха на своеобразната хранителна верига стои американският президент като председател. Той е вечен и пожизнен и сам ще посочи своя наследник. Положението е – абсолютна монархия от XV век. Под него са т.нар. Изпълнителен съвет, в който влизат почти и само американци – Марко Рубио, Стив Уиткоф, Ричард Гейбриъл, бившият британски премиер Тони Блеър, но и шефът на Световната банка. Втората част е т.нар. Борд за газа, в който освен Тръмп, представители ще имат Турция, Катар, Египет, ОАЕ и Израел. Сами забелязвате, че в борда за Газа, който трябва да подготви и реализира бъдещето на Палестина, няма нито един палестинец.

Тръмп пред Съвета за мир: Иран трябва да сключи сделка, иначе ще последват лоши неща

Сред тях личат малко имена на доказани демокрация, някъде там е и името на България, която продължава да не може – в лицето на правителството в оставка,  да обясни какво прави там. Кои са против? Всички в Европа – с изключение на България, и разбира се, най-добрият приятел на Тръмп – Виктор Орбан и неговата Унгария. Разбира се, ЕС ще има някаква форма на наблюдател в организацията, като глобален играч, но само толкова. Напълно ясни са обаче неговите правомощия в Борда за мир – може да налага вето, да назначава на длъжност, може да определя дневния ред, да определя свой наследник, да кани в органзиацията, но и да гони държави. Ако по тема има равни гласове – да, познахте. Той лично ще решава кой е прав и кой крив. Доналд Тръмп си прави лично ООН. Така ли е наистина? Поне така изглежда на пръв поглед.

Мнението на експертите

Председателят на Фондация „Консервативно Общество“ Кристиян Шкварек сподели своя анализ на новосформирания „Съвет за мир“ в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS. Според него този нов орган няма за цел да бъде алтернатива на ООН, а по-скоро представлява инструмент за реализиране на интересите на Съединените щати. „Бордът за мир няма как да бъде алтернатива на ООН, защото не преследва универсална цел. Той не цели обединението на целия свят, а на първо място - защита на интересите на Щатите, и второ - на Доналд Тръмп“, заяви той. 

По думите на Шкварек ООН, макар и с критики, притежава огромен потенциал и не може да бъде заменена от структура, която изключва над 70% от страните по света. „Как може една организация с 35 държави да претендира, че има право да бъде надзорен орган на една институция, в която членуват 198 държави? Това е парадоксално“, коментира историкът. За него, конфликта между концепцията на ООН и действията на Съвета на Тръмп е сблъсък между идеалите и реалността.

Биткойн: Оцеля ли най-голямата криптовалута?

Шкварек го определи Съвета за мир като „хрумка на Тръмп“, която, макар и несъществуваща в международен контекст, може да бъде наложена от САЩ заради тяхната глобална мощ. „Ако САЩ решат да наложат своя концепция, тя ще стане реалност, дори и да не е призната от целия свят“, каза историкът.

Нидерландия засилва натиска над инвеститорите (Коментар на водещия)

Днешният ни дайджест е посветен на новата данъчна политика на Нидерландия. Държавата показва пряко какво е принудена да направи една страна, която макар известна с консервативната си фискална политика, бавно и сигурно разширява базата на социалната си политика, източва бюджета и трябва да се справя с последващите бюджетни проблеми. През февруари тази година Амстердам премина границата на здравия разум и въведе данък върху нереализираната капиталова печалба. Той е в размер на 36% и означава само едно: ще облага предполагаем бъдещ доход от акции, облигации, крипто, капиталови инвестиции, дори да не сте ги продали и дори да не сте генерирали реална печалба. Например, ако твоите акции поскъпнат с 10 000 евро през годината (без да ги продаваш), ще плащаш 3600 евро данък върху тази „печалба”. Ако след това акциите паднат, загубата може да се приспадне в следващи години, но данъкът за предходната година си остава. Това е една от най-агресивните мерки в света – почти никоя друга държава не облага нереализирани печалби по този начин, с изключение на някои елементи в системи като тази в Норвегия или Дания, но не толкова директно. Така Нидерландия бавно и сигурно се превръща във враждебна за инвеститорите държава, скандалът вътре в страната е огромен, а редица икономисти предупреждават, че този ход ще доведе до изтичане на капитал. Нямаш печалба, но плащаш данък, защото може би пък някой ден ще решиш да изкараш. Нуждата от финансиране на раздутите социални програми в Европа започва да придобива гротесктни размери и вече пречи на много от държавите. И те вече дават резултати - в периода от 2023-2025 година се наблюдава засилено изтичане на капитали от Нидерландия към по-благоприятни юрисдикции като Швейцария, Португалия, Белгия, Германия или дори Сингапур/ОАЕ.

Повече гледайте във видеото.