Вижте най-новите допълнения към каталога

Всяка година астролозите се събират за „Маратона на Месие“ – предизвикателство да се наблюдават колкото се може повече космически обекти от прочутия каталог на Месие. Този сборник е съставен през 18 век от френския астроном Шарл Месие и включва няколко идеални цели за наблюдение. Маратонът продължава от 14 до 21 март, а впечатляващите кадри са заснети от телескопът "Хъбъл". Първите четири изображения вече бяха публикувани. 

Месие 5

Звездите на Месие 5 са ​​се образували преди повече от 12 милиарда години. Открит е през 1702 г. от немския астроном Готфрид Кирх. Това е един от най-старите кълбовидни купове в галактиката Млечен път. Той се намира на около 25 000 светлинни години разстояние в съзвездието Змия.

Астрономите смятат, че звездите в кълбовидните купове се формират в една и съща "звездна детска градина" и "остаряват" заедно. Най-масивните звезди остаряват бързо, изчерпвайки запасите си от гориво за по-малко от милион години. Те застсашават живота си с впечатляващи експлозии на свръхнови. 

Ново вдъхновение от „Хъбъл“: Зашеметяващи образи на звездния куп Месие 72 (СНИМКА)

Въпреки това астрономите са открили много млади, сини звезди сред древните звезди в този звезден куп. Те смятат, че тези изоставащи „младежи“, наречени сини странстващи звезди, са се образували или в резултат на сблъсъци между звезди, или чрез други звездни взаимодействия. Подобни събития са лесни за представяне в гъсто населени кълбовидни звездни купове, в които до няколко милиона звезди са плътно струпани заедно.

Месие 64

Тази прашна галактика е известна още като галактиката „Черно око“ или „Зло око“. Тя се характеризира със своето необичайно вътрешно движение. Газът във външните области на тази спирална галактика се върти в противоположна посока спрямо газа и звездите във вътрешните ѝ области. Това странно поведение може да е резултат от сливане между M64 и спътникова галактика преди повече от милиард години.

Нови звезди се образуват в областта, където противоположно въртящите се газове се сблъскват, компресират и след това се свиват. Особено забележими в това впечатляващо изображение на ядрото на галактиката, направено от „Хъбъл“, са новообразуваните горещи сини звезди и розовите облаци от светещ водороден газ, които флуоресцират при излагане на ултравиолетова светлина от новоформираните звезди.

Английският астроном Eдуард Пигот за първи път наблюдава M64 през март 1719 г. Галактиката се намира на 17 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Coma Berenices - Косите на Вероника. Тя може да се наблюдава с телескоп със среден размер и тъмно небе.

Месие 58

Месие 58 е една от първите галактики, за които е установено, че имат спирална форма. Открита е през 1779 г. от самия Шарл Месие.  M58 е една от най-ярките галактики в съзвездието Дева. Разположена на приблизително 62 милиона светлинни години от Земята и е най-отдалеченият обект от каталога на Месие.

Въпреки че изглежда ярка, ядрото на M58 е сравнително слабо в сравнение с други спирални галактики. То съдържа високи нива на звездообразуване, известно като „звезден изблик“. В него се намира и свръхмасивна черна дупка с маса около 70 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. Много малък пръстен около ядрото на галактиката, известен като ултракомпактен ядрен пръстен, е основна област на интензивна звездообразувателна активност в M58 и е рядко явление сред галактиките.

Още "подаръци" от "Хъбъл": Нов образ на Мъглявината Орел с впечатляващи детайли (СНИМКА+ВИДЕО)

Дълги ръкави се простират от яркото ядро на галактиката. Въпреки това липсата на водород означава, че в тези ръкави има много малка активност на звездообразуване. Това може да е резултат от гравитационни взаимодействия с близките галактики от купа в съзвездието Дева. В M58 са наблюдавани две свръхнови – едната през 1988 г., а другата през 1989 г.

Месие 4

Използвайте ярката звезда Антарес, за да откриете Месие 4.

Месие 4 е разположен в съзвездието Скорпион и представлява огромно сферично струпване от звезди, известно като кълбовиден звезден куп. На разстояние от едва 5500 светлинни години той е най-близкият кълбовиден куп до Земята, което го прави отличен обект за изследване. Намира се близо до оранжево-червената звезда Антарес и е една от най-ярките звезди на нощното небе. Затова лесно може да бъде видян с малък телескоп.

Космически детайли: Галактиката Калмар с нови кадри от "Хъбъл"

M4 е открит през 1746 г. от швейцарския астроном Жан-Филип Лоа дьо Шезо. Дом на повече от 100 000 звезди, купът се предполага, че съдържа до 40 000 бели джуджета – ядрата на древни, мъртви звезди, чиито външни слоеве са се разпръснали в Космоса. С напредването на възрастта белите джуджета стават по-студени, по-слаби и по-трудни за откриване. Затова възрастта на един кълбовиден куп може да се определи по възрастта на най-слабото му бяло джудже. Тъй като звездите в тези купове са сред най-старите във Вселената – на възраст до 13 милиарда години – астрономите могат да ги използват, за да оценят възрастта на самата Вселена. Белите джуджета в M4 имат по-малко от една милиардна от привидната яркост на най-слабите звезди, които могат да се видят с невъоръжено око. Дори най-ярките от откритите бели джуджета не са по-ярки от 100-ватова крушка, наблюдавана от разстоянието до Луната. Най-слабите са съпоставими с нощна лампа от 2,5 вата на същото разстояние. Полученото изображение предлага поглед към центъра на куп, който е на повече от два пъти възрастта на нашата Слънчева система.

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking