Гласът на безгласните или защо българите масово не отиват до урните

Последните шест Народни събрания бяха излъчени от по-малко от половината българи, които имат право на глас. „Няма за кого”, „Не съм решил” или „Няма смисъл”. Това са най-честите отговори на близо 60% от българските граждани. За последните пет години изборите за парламент се превърнаха в традиция - през 2024 г. гласувахме два пъти, а през 2021 г. - рекордните три пъти.

На последния вот гласа си дадоха едва 38,94%, а предходните избори бяха белязани от историческото дъно от 33,78% активност. За сравнение, на 4 април 2021 г. активността беше значително по-висока - 50,61%.

Емилия, която никога не е гласувала, споделя: „Не знаех за кого да гласувам и затова не съм. Въпреки това обмислям в неделя да отида, дори само за да отбележа „Не подкрепям никого”.

Близо 5000 души са заявили желание да гласуват в лечебни заведения

Димитрина, която също попада в групата на негласуващите, допълва: „Няма смисъл да подкрепям никого. Имам притеснения, че някой може да вземе моя глас, но просто нямам избор”. На другия полюс е Дяко, за когото гласуването е въпрос на справедливост. „Когато не знаеш, хвърляш жребий и избираш. Колкото тежи гласът на президента, толкова и моят. От това по-голяма справедливост няма”, категоричен е той.

Ако погледнем ситуацията на Балканите, всички наши съседи, с изключение на Турция, имат сходна избирателна активност с България. Според социолога Димитър Ганев от Агенция „Тренд” е напълно обяснимо интересът да спада, когато се правят избори през няколко месеца.

„Очакванията за предстоящия вот на 19 април са за по-висока активност - около 3 200 000 души, което е чувствително над нивата от октомври 2024 г.”, посочва Ганев. Той припомня, че исторически пиковете в активността винаги са били свързани с появата на нови политически проекти, които успяват да мобилизират разочарованите гласоподаватели.