Отговаря баският писател Аркайц Кано

Убийството на двама младежи, членове на терористичната група ЕТА, е в основата на романа „Туист”, който баският писател Аркайц Кано представи в София на 10 октомври. Автор на няколко романа, книги с разкази и две стихосбирки, той многократно е получавал испанската награда на критиката и два пъти баската награда за литература. Романите му са преведени на руски, гръцки, немски, италиански, холандски, галисийски, английски, а сега и на български език. Ето какво разказа Аркайц Кано пред nova.bg.

Сюжетът в романа „Туист” се разгръща на основата на действителни събития – убийството на Ласа и Сабала, чиито останки полицията намира близо 12 години след смъртта им. С какво ви стана интересен този случай и защо решихте да го разкажете в книга?
Романът се оновава на действителен случай от 1983 г., когато се води мръсната война от ЕТА. Тогава се създава терористичната асоциация ЕТА и в този контекст са убити и заровени двама младежи. Тленните им останки се намират през 1994 г. когато разследването се подновява. Този случай ми повлия много, защото тогава учех право и бях почти на възрастта, на която те са били убити от GAL (параполицейски формирования, упражнявали т.нар. "държавен тероризъм" срещу Баската сепаратистка организация ЕТА по време на управлението на социалистическото правителство през 80-те, бел.ред.).

Как реагираха близиките на убитите при публикуването на книгата?
Сото и Себерио са променените имена на Ласа и Сабала. Не съм имал контакт с близките им до издаването на книгата. Срещнахме се, когато романът излезе на бял свят. Изпитвам уважение и емпатия към двамата убитите младежи, и то дори по-голями отколкото, ако бяха само плод на моето въображение. Нарочно сложих различни имена, за да създам дистанция между героите и реалността. Представих си какъв би бил техният живот през далечната 1983 г., за да мога да се отдалеча най-много от реалността.

Каква е причината?
Исках да имам свободата на въображението, на измислицата. Учудването ми обаче беше голямо, когато близките им ме попитаха как съм успял да разбера толкова много неща за тях. Това ми показа, че инстинктът и измислицата доста често могат да се приближат до реалността. Имах на разположение една година, за да намеря всички факти по забравения случай на Ласа и Сабала. Поръчах 12 тома с вестници от библиотеката, прочетох всяка статия, описала случая. Много време ми отне да намеря самата формула на романа. Знаех, че това е една реална история, а болката на чуждия е свещена. Формулата беше факти, които са се случили или са много близки до реалността, но в огледалото на измислени герои.

Каква би била присъдата на убийците на Ласа и Сабала в днешно време?
Не съм специалист в наказателното право, нито мисля, че дългите присъди помагат за нещо. За престъплението си убийците на двамата младежи получават различни присъди – някои по 2, други по 4 години затвор, но след това са били помилвани. Историята на баските през 80-те години е изпълнена с тероризъм и убийства, и работата на писателя е да усети нюансите.

А защо озаглавихте романа си „Туист”? Как свързахте един танц с убийство?
Избрах това заглавие, защото в него има много смисъл и може да се интерпретира по различни начини. В историята има големи времеви скокове и тази точка на преобръщане я свързвам с това, което на английски се нарича „twist”. Думата означава и „изкривено съзнание”, което дава свобода за въображението на писателя. Накрая на романа има няколко щастливи страници, в които се появява танцът туист, олицетворение на щастието през младостта. Това е справедливостта, която дава авторът след разказаната трагедия.

Комиксът ви „Black is Beltza” се превърна в анимиран филм за възрастни. И той ли е написан по реална история?
Комиксът разказва за едно реално събитие от края на 60-те години и Студената война. По онова време на карнавалите в Испания излизат гигантите, огромни фигури, задвижвани от хора. Една от тези фигури беше на чернокож мъж. Гигантите бяха поканени в САЩ да направят дефиле на Пето авеню в Ню Йорк, но заради напрежение във връзка с расизма, на тъмнокожия гигант не бе позволено да участва в американското дефиле. На основата на тази история създадох този комикс. Исках да разбера какво се е случило с младежа, който е носил този гигант. В комикса ми той се ядосва и отива в квартал „Харлем” в Ню Йорк. Така реалната история се превръща в екшън, изпълнен с шпиони.

Стихът, който е най-близо до сърцето ви?
Има един афоризъм на Франсис Пикабия, който казва, че иронията е учтивостта на отчаяните. А това означава, че всички знаем как ще свърши филмът и затова животът трябва да се живее с щипка хумор. 
 

Автор: Анелия Тодорова