Как се прави българско училище в чужбина?

Българските емигранти в испанския град Хатива се радват на сформирано българско училище. За неговото отваряне и развитие говори основателката му  Ваня Пенчева.

Преди близо 12 години тя заминава за Испания – непозната държава, чийто език тогава Ваня не говори. Нейната одисея е белязана със силен патриотизъм и любов към българския език и култура. Тя успява да създаде училище на чужда земя. И по-важното успява да убеди стотици деца, които не са живели в България и не виждат бъдеще тук, че има смисъл в това да знаят кои са Вазов и Ботев.

В област Валенсия живеят 36 700 българи, от които близо 5000 деца са в училищна възраст. Половината от децата са второ поколение български емигранти, които се раждат в Испания. Проговарят първо на испански. Учат от 9.00 до 17.00 часа в испанските училища, връщайки се вкъщи рядко имат възможност да разговарят с родителите си на български, защото родителите работят по много часове. Такива впечатления споделя Ваня.

Според нея националното самосъзнание е много специфичен фактор, който се изгражда на няколко нива и зависи от поне пет неща – език, традиция, фолклор, социално обкръжение и именно те те определя като българин, испанец или друг.

В Испания е изградена мрежа от 30 български неделни училища. Началото е поставено много преди държавата да започне да отпуска каквито и да било пари за издръжка. Днес в училището в Хатива има паралелки от 1-ви до 12-ти клас. Децата учат български език, история и география.

За децата обаче се оказва трудно да четат българските автори, особено възрожденските. Трудно се преподава изобщо литература в българското неделно училище, освен ако учителят сам не се измисля, не измисля начин на преподаване на произведението. Това разказва още Ваня.

Успоредно с учебния процес върви и извънкласната дейност. В Хатива има три танцови състава, вокална група и театрална трупа. И ако четенето на български книги е трудно за децата, то изявата на сцена се оказва още по-трудна. Не всички деца са могли да говорят и да артикулират добре на всички български звуци, тъй като в испанския липсват буквите „ч” и „щ”, например.

От скоро в Хатива работи и образователен център. Той обхваща децата в предучилищна възраст.

Оказа се обаче, че всяка година българското училище среща проблеми с помещенията от испанска страна. „От политическа коректност винаги казват, че ще помогнат с каквото могат. После се оказва, че с много малко неща могат да помогнат, ако могат да попречат, ще го направят винаги, но ние не се отказваме, борим се”, коментира Ваня.

Ваня дойде в България, за да донесе на Народната библиотека десет преписа на „История Славянобългарска”. Върху тях са работили деца от десет неделни училища от целия свят. Книгите също са изрисувани от учениците.

Репортер: Нина Димитрова