Расте подкрепата за връщане на необлагаемия минимум

Позицията на синдикатите по наболели социални и икономически теми, дни след избирането на новото правителство, изразена от президента на КНСБ Пламен Димитров.

Очаквате ли да се  подобри тристранният диалог с идването на власт на новото правителство?

Пламен Димитров: Очевидно е, че това трябва да започне да се случва. Вече предложихме пакет от спешни мерки на министър-председателя Пламен Орешарски и новите министри на икономиката, на социалната политика и на финансите. В тях са включени мерки в данъчната система и някои съпътстващи изменения в Кодекса за социално осигуряване. 

На първо място предлагаме минималната работна заплата от 1-ви юли да стане 340 лв. с хоризонт от 1-ви януари догодина тя да върви нагоре и да стигне поне 380-400 лв. Това ще се отрази на около 130-140 000 българи, които официално работят на минимална работна заплата. Те ще усетят моментално увеличение на своите доходи. 

Втората стъпка, която предлагаме, е въвеждането на необлагаем минимум. Ние коментирахме това и с БСП, и с „Атака”, и с ДПС преди изборите. Подкрепата от БСП и от „Атака” беше пълна. Но получихме подкрепа и от Лютви Местан за подобна мярка, ако се предложи като вариант за обсъждане, без да се ревизира плоският данък нагоре. ДСБ също са за необлагаем минимум. 

Това означава, че ще се увеличи разполагаемият доход на всеки български работник с нови 10% за парите, които получава над минималната работна заплата, до нула процента за служителите, които получават максималния осигурителен доход. Това е справедливо според нас, тъй като диференцирано нискодоходните групи ще получат по-висок процент.  

Посочете конкретен пример. 

Пламен Димитров: Ако говорим за увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. и при въвеждане на необлагаем минимум, в джоба на работника ще останат общо около 60 лв. 

Ако вземем за пример средната работна заплата, която в момента е около 800 лв., след въвеждането на необлагаемия минимален доход, в джоба на служителите ще останат допълнително 34 лв. Това означава ръст на тази заплата с 4.25%. 

Онези, които получават 1600 лв. брутна заплата, ще прибавят към месечните си доходи по още 34 лева. И накрая, за доходи от 2500 лв., колкото предлагаме да стане максималният осигурителен доход, увеличението ще бъде около 0%, което според нас е справедливо. Като синдикат смятаме, че това е най-бързият начин, по който може да се увеличи разполагаемият доход на всички работещи българи.

Колко допълнителни средства ще са необходими, за да се реализират предложените мерки? 

Пламен Димитров: Сред предложенията ни е увеличаване на годишната квота на необлагаемите ваучери за работническо хранене от сегашните 160 млн.лв. на 240 млн. лв. – от 1 юли 2013 г. Благодарение на нея работодателите ще могат да раздадат допълнителни 80 млн.лв., които  ще влязят в портмонето на хората. 

От средата на тази година предлагаме на безработните, чиито обезщетения за безработица са с размер до 200 лв. на месец, да им се изплаща добавка от 30 лв. месечно. Тази мярка ще струва на бюджета допълнителни 11,4 млн. лв. за шестте месеца до края на годината и от нея ще се възползват близо 64 000 души. 

За пенсионерите, получаващи минимални пенсии до 200 лв., предложението ни е да получат коледна добавка от 50 лв., а за пенсионерите с по-високи доходи добавката да е в размер до 20 лв. Според изчисленията, вариантът за коледна добавка от от 50 лв. за пенсиите до 200 лв., ще са необходими 41 млн. лв. 

Имаме предложение и за майките – обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст да се увеличи от 240 лв. на 310 лв., за което вече се чува, че има съгласие по въпроса. От увеличението може да се възползват 41 000 майки, което за шестте месеца от юли до декември тази година ще струва 17 млн. лв.

КНСБ предложи и увеличение на целевите помощи за отопление. Може ли да разясните какво имате предвид с тази идея?

Пламен Димитров: Предложението ни е за увеличение на натуралния размер, служещ за база при определяне на целевите помощи за отопление за новия отоплителен сезон 2013-2014 г. Вместо досегашните 350 квтч., хората да се възползват от 500 квтч. (300 квтч. дневна и 200 квтч. нощна еленергия). Според изчисленията ни мярката ще засегне 210 711 души и ще коства на бюджета около 29 млн. лв. за сезона 2013-2014 г. Това са мерките, които искаме сега да се случат.  Но според нас трябва да се намерят и около 30 млн. лв. за стимулиране на младежки програми за заетост. От догодина може да се помисли и за увеличение на гарантирания минимален доход, който е основата на социалното подпомагане. 

Бившият финансов министър Симеон Дянков казваше, че бюджетът е като постна пица. Смятате ли, че и сега няма да излязат с такъв довод – че няма достатъчно пари в бюджета за реализацията на всички тези мерки? 

Пламен Димитров: Парите в бюджета са нещо относително. Министър-председателят  Пламен Орешарски, преди да стане такъв, заяви, че има достатъчно резерви от несъбрани данъци и акцизи върху ключовите контрабандни стоки – цигари, алкохол и горива, средно между 500 милиона и 1 милиард лева на годишна база. Очевидно няма да можем да съберем веднага 1 млдр. лв., но няколкостотин милиона лева могат веднага да се съберат – ако се промени работата на агенция „Митници” и естествено - в НАП работят още по-агресивно по отношение на тези стоки. 

Наскоро излязохте с позиция за цените на тока и заявихте, че ако те не се променят, ще излезете на протест. Още ли имате такова намерение?

Пламен Димитров: Предлагаме да се създаде Държавен национален фонд „Зелена енергия”, който да изкупува зелената енергия, произвеждана в страната. Част от тази енергия да се продава от фонда на обществения доставчик – НЕК, а останалата да бъде насочена към външния пазар. От друга страна смятаме, че трябва да се намали таксата за пренос за износ на еленергия. Нужна е и промяна на структурата на т.нар. „ценови микс”, по който НЕК продава електроенергията.Преди да се утвърдят цените, ДКЕВР задължително трябва да извърши регулаторен одит на енергийните дружества. Към момента той се извършва веднъж на пет години, а нашето предложение е той да стане ежегоден. Освен това сме на мнение, че членовете на ДКЕВР трябва да се избират от парламента. 

ЕК поиска от България точна дата за изравняване на песнионната възраст. Кога според Вас може да се получи това изравняване? 

Пламен Димитров: Аз съм песимистично настроен за всякакви подобни мерки на парче. Ние не сме съгласни да коментираме по такъв начин един или друг ултиматум, който се опитват да ни поставят. Ние сме суверенна държава и трябва да възстановим диалога и дебата за бъдещето на пенсионната реформа. Трябва да се върнем към тристранното национално споразумение за пенсионната реформа от 2010-а. Смятаме, че трябва да се замрази възрастта за пенсиониране за известно време. Няма да отстъпим ранното пенсиониране да се гарантира за индустриалните работници и занапред и да бъде законово уредено. Затова препоръките на комисията не трябва да се гледат на парче, а цялостно, с  цел да се гарантира устойчивостта на пенсионната система.

В предизборната си кампания на БСП се обяви против приватизацията на БДЖ и на „Български пощи”. Това е и ваша позиция. В това отношение ще подкрепите ли правителството? 

Пламен Димитров: Не виждаме кой ще даде реалната стойност на БДЖ, а тя не бива да се продава за жълти стотинки. Очевидно е, че приватизация на БДЖ „Товарни превози” няма да се случи в следващите няколко дни и седмици, така че държавата трябва да се заеме както със собствеността, така и със стратегията за нейното развитие – да се види как точно да бъде оздравен холдингът като цяло и в частност БДЖ „Товарни превози”. Естествено, „Български пощи” трябва да останат държавни, но трябва да им се гарантира целевата държавна субсидия за доставката на универсалната пощенска услуга, която има и социално измерение и не може да се подчинява само на пазарните принципи. Час по-скоро да се финализира методиката за изчисляването на субсидията и финансовото й обезпечаване. 

Автор: Анелия Тодорова