Освен това мъжът получил заплаха от роми, че ще бъде бит и изгонен от жилището
Сирак плаща на общината в Пловдив осем месеца наем за общинско жилище, което не ползва и е принуден да живее на квартира. Апартаментът, който му предоставили, се оказал негоден за обитаване. В него няма дори елементарни условия за живот като ток и вода.
От малък Румен Стойчев е израснал по домовете за сираци. Сега е на 33 с две висши образования – хореограф-педагог и психолог. Като всеки, напуснал сиропиталището, се сблъсква с големия проблем - заплахата да остане без дом.
„Аз се ангажирах да кандидатствам, за да може по-бързо да се настаня и да имам подслон, а не да плащам свободен наем. Кандидатствах за нормално жилище, в което да живея. Но в един момент се оказа, че насреща се получава съвсем различно”, разказа Румен.
След две години чакане мъжът получил общинско жилище. Апартаментът е в края на квартал „Столипиново” и вътре всичко е разбито. Ремонт може да направи единствено общинското предприятие „Жилфонд”, което е собственик на панелното жилище. Осми месец обаче ремонтът се бави и Румен живее на квартира. През това време ежемесечно плаща наем и за двете жилища.
„Един ден не съм живял тук, даже адреса не си знам. На свободен наем плащам всеки месец по 150 лева и 20 лева за наема, който е тук, от което ми дотегна, защото взимам много малка заплата към община Пловдив - 210 лева, и парите ми отиват за наема. В момента работя като личен асистент. Гледам възрастни хора към общината”, обясни мъжът.
Румен няма време за отглагане. Спешно трябва да освободи квартирата, в която живее, защото е обявена за продажба. В общинското жилище обаче не може да се нанесе, защото вътре няма елементарни условия за живот.
„Няма вода, няма ток. Последния ток аз съм го платил, което не беше моя работа, защото са живели друго хора от „Изгрев”. Имаше едно семейство – майка с четири - пет деца, които още с идването със заповедта, едвам с „Жилфонд” ги изведохме оттук. От отсрещната страна получих заплахи, че ще бъда бит и ще бъда изгонен оттук от тях, което ме чака и може да стане”, разказа през сълзи Румен, който се е съгласил да живее там въпреки заплахата.
В общинското жилище няма мебели, няма и обзавеждане. Румен е готов да вземе пари назаем от приятели, за да ремонтира апартамента, ако общината приспадне разходите от наема.
„Как да вляза до тоалетна? Няма вода, бойлер няма. Има и мухъл. Това на мен ще ми струва сигурно около 1000 лева, ако трябва да го направя като ремонт. С 200 лева заплата как да го направя?”, чуди се мъжът.
След като директорът на „Жилфонд” се запозна с личната история на младия мъж, израснал без родители, разпореди апартаментът спешно да се ремонтира до дни.
„След като разбрахме за случая, предприехме незабавни действия. Наши специалисти посетиха обекта и в момента сменяме долно и горно кухненско шкафче. Слагаме батерии, слагаме настилки, боядисване и шпаклоква по стените. Човекът ще можа да влезе в жилището и то ще бъде завършено в най-кратки срокове”, обясни директорът на „Жилфонд”-Пловдив – инж. Румен Лемберов.
От „Жилфонд” се извиниха на мъжа за осемте месеца, през които е чакал напразно ремонтът да започне.
На въпрос дали това е действителността, с която се сблъсква всеки сирак, който излиза от домовете, Румен отговори положително.
„Действителността е още по-страшна, а ние искаме малко. Ние нямаме помощ от родители. Ние имаме нужда от работа и от дом, нищо повече”, обясни мъжът.
В Пловдив всяка година 20 пълнолетни сираци напускат сиропиталищата в града и тръгват по пътя на самостоятелния живот.
Повече гледайте във видеото.
Репортер: Благой Бекриев
