Катрин Вачева: Добрата дума отваря много врати

Моделът Катрин Вачева се сбогува с бляскавия си живот и щурмува селото, където не силиконът, а селският труд краси човека. С какви усещания остава тя след предаването - разкрива самата Катрин за NovaNews.bg.

Какви са разликите в градския живот и този на село?

Разликата на селото и града е колкото от небето до земята! Градът винаги предлага повече възможности, контакти с хора, градация, развлечения, докато на село, както се казва, всичко е на две преки разстояние, всички се познават, пазаруват от местния магазин и се забавляват в местната кръчма. Препитанията на хората на село са според това какво са съградили мама и татко във времето - било то ферма, животновъдство, селскостопански култури или семеен туристически бизнес.

Краси ли трудът човека?

От гледна точка на физическото себеотдаване на човека, няма как да го краси, по-скоро ще го уморява и ще му отнема от личното време. Но ако говорим от другата гледна точка, когато трудът удовлетворява, когато човек е вложил и дал сърце и душа за това, което желае да постигне и вече го има - то той се чувства "красив" от добре свършената работа и постигането на целите. 

Защо според Вас още с пристигането Ви получихте ироничен коментар?

Няма как да дам отговор на този въпрос, защото и аз самата не зная. За първи път съм в Берковица, не познавам никого, както и мен никой не ме познава там, за да предположим например, че е било заради лично отношение. Просто манталитет и начин на комуникация от страна на дамата. Но тъй като аз немалко пъти съм казвала, че добрата дума и усмивката много врати отварят, а и понякога просто е по-добре да замълчиш и да подминеш, както направих аз - то всички зрители видяха как дамата се поправи и сама предложи услугите си впоследствие. 

Какви са хората на село – хубавите и лошите им страни?

Не мога да дам оценка на хората, които живеят на село, тъй като самата аз съм родена и отраснала в София и никога не съм живяла на село. Имам баба и дядо в град близо до столицата и когато съм ги посещавала през ученическите си ваканции, имам наблюдения за хората там. Тогава бях дете, не бях популярна, всички деца знаеха името ми, но виждайки ме, винаги казваха "софиянката е тук", „софиянката каква рокля има, каква кукла Барби" и т.н., което честно казано, много ме дразнеше. С две думи, моето мнение за хората на село е, че като цяло са гостоприемни и трудолюбиви, но определено са интровертни - не са новатори, не приемат чуждо мнение, тънкообидни и не приемат съвет от някого, идващ от града, защото според тях той се мисли за нещо повече, дървен философ е или пък "кой знае кое как е постигнал, че да ми дава на мен акъли, аз дето се трепя от работа от сутрин до здрач". Последното лично за мен е смешно. Усеща се една завист какво имам аз и какво те, без демонстрации разбира се - та аз бях дете! На село всеки знае всичко за всеки, в големия град, ако не си популярно лице, би било по-лесно да скриеш проблемите или щастието си. 

Бихте ли живели на село?

Категорично не бих живяла на село! Когато съм минавала преди години по пътя за морето и е имало отклонение през някое село - то някакси винаги съм се потискала от безлюдните улици, старите къщи с пейка отпред, на която седят две-три баби и старци, които си говорят за отминалия живот и болежките и само с поглед проследяват поредната преминала кола... Става ми тъжно и ми се свива душата, защото там сякаш времето е спряло - за младите хора няма алтернатива, рано се женят, гледат детето вкъщи, правят си вечер салатката и сипват от домашната ракия, уморени от работата. Казват по някоя друга дума или пък хулят някой „всезнайко" от града, в който работят, за да оцеляват. Животът на село не е за мен, от малка съм имала всичко, но моите родители са ме научили да ценя парите, да бъда амбициозна и да си поставям постижими цели, а не да надскачам себе си. Аз съм борбен човек, ще оцелея и там, но сами виждате как по селата все по малко хора се задържат. 

Как се чувствате след приключението „Мис Пепеляшка”?

След приключението "Мис Пепеляшка" се чувствам повече от страхотно! Буквално съм затрупана от писма с хвалебствени думи по повод моето представяне в предаването. Старая се да отговоря и благодаря на всеки лично. Изключително много се радвам на милите думи от страна на хората, които ме спират на улицата - в техните очи аз не съм само манекенката и миската от телевизията, а едно много борбено и добро момиче, което показа, че не се плаши от работа, обича животните и определено има чувство за хумор. Радвам се разбира се, че съм направила добро впечатление, макар и в рамките на 50 минути ефирно време. Има много момичетата, които мечтаят да се снимат и да направят истинска фотосесия с мен, дори вече обещах на едно 16-годишно момиче от Стара Загора, че ще сбъдна тази нейна мечта, така че скоро очаквайте да превърна едно обикновено момиче от провинцията в принцеса.