Изследване хвърля светлина върху загадъчна голяма миграционна вълна от Евразия към Африканския рог

Учени дешифрираха най-древния човешки геном от Африка, който датира отпреди 4500 години, сочат резултатите от изследване, предаде БТА. Те хвърлят нова светлина върху загадъчна голяма миграционна вълна от Евразия към Африканския рог преди 3000 години.

 

За пръв път е дешифириран древен човешки геном от Африка - "люлката на човечеството" и източник на разнообразна човешка генетична информация, отбелязаха авторите на изследването. 


Дешифрирането позволи да се установи също, че миграциите от западната част на Евразия към Африка преди три хилядолетия са били внезапни и много по-големи, отколкото се смяташе досега, тъй като са засегнали генното наследство на популации в цяла Африка.

 

Данните за генома са събрани въз основа на череп на мъж, погребан с лице към земята в пещерата Мота в планински район в Етиопия. Почвата там е била достатъчно студена и суха, за да може ДНК да се съхрани повече от 4000 години.

 

Досега дешифрирането на древен човешки геном се ограничаваше до проби, открити в северната част на Европа и Арктика. 


Дешифрираният геном на човек, живял преди тези миграции, позволи на учените да направят генетични сравнения, обхващащи няколко хилядолетия, и да заключат, че евроазиатците са били тясно свързани с първите земеделци през неолита, донесли земеделието в Европа преди 4000 години. Оказва се, че ДНК на днешните африканци в Източна Африка включва до 25 на сто от гените на евроазиатски прародители, пристигнали с тази миграционна вълна.

 

Другаде в Африка днешните популации също са наследили от тези гени, които съставляват най-малко 5 на сто от тяхната ДНК. 

 

Учените са на мнение, че мигрантите от Евразия преди 3000 години са били една четвърт от коренното население в Африканския рог. Впоследствие генното им наследство се е разпространило в цяла Африка.


"Този древен геном хвърля светлина върху далечното минало, защото един-единствен човек може да създаде генетична представа за цяла популация", заяви ръководителката на изследването Андреа Маника от Кембриджкия университет във Великобритания. 

 

Резултатите от изследвансето са публикувани в сп. "Сайънс".