Съдът е постановил щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани
Близо един милиард лева ще трябва да похарчи България заради спирането на строежа на атомната централа "Белене". Решението е на Парижки арбитраж, разгледал жалба на руската страна.
За какво ще трябва да платим огромната сума?
Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с Националната енергийна компания (НЕК) на България за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене”.
Съдът е постановил щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 550 милиона евро, които на практика са похарчени за закупуването от руската компания на оборудване.
"Арбитражът е анализирал всички факти и обстоятелства и е присъдил почти половината от предявения иск на "Атомстройекспорт. Приблизително 50% от иска е уважен. Общият размер на иска, който "Атомстройекспорт" предяви, беше приблизително 1,2 млрд. евро", коментира енергийният министър Теменужка Петкова.
Сумата, на която ни осъдиха, е голяма, но за правителството ни тя е добра новина, тъй като руската компания беше подала иск за 1 милиард евро. Арбитражът в Париж обаче реши друго. Заедно с лихви и други разходи, парите нарастват до 620 милиона евро - или над 1 милиард лева. Това са пари само за реално произведено оборудване. Тоест всички останали искания на руснаците за косвени щети не са уважени.
От енергийното министерство уверяват, че 1 милион лева от бюджета на Националната електрическа компания няма да създаде трусове в компанията. Парите не се губели, тъй като срещу тях държавната компания ще придобие машини.
В съобщение на руската държавна корпорация „Росатом“ обаче се твърди, че признатите щети от прекратяването на строителството на АЕЦ "Белене" не са 550, а общо 620 милиона евро.
През септември 2012 г. компанията "Атомстройекспорт" - дъщерно дружество на "Росатом", което се занимава със строителството на ядрени централи по руски дизайн в чужбина, заведе арбитражно дело срещу българската НЕК за 1 милиард евро за спирането на строителството на АЕЦ "Белене". Сумата на иска по-късно беше увеличена. Решението за спиране на изграждането на втората българска ядрена централа беше взето в края на март 2012 г. от първото правителство на премиера Бойко Борисов.
Проектът започва да буксува през 2009 г. Българската страна поставя все нови и нови условия на руската компания - свързани както с техническата, така и с финансовата страна на проекта, включително намирането на нов чуждестранен инвеститор след оттеглянето на германската Ер Ве Е през есента на 2009 г. Развръзката настъпва през март 2012 г., когато официално София прекратява строителството, след което "Атомстройекспорт" завежда дело в Международния арбитраж. Сагата АЕЦ "Белене" продължава повече от четвърт век. Тя започва още в края на комунистическата ера, но строителството на ядрената станция е спряно след началото на промените през 1989-1990 г. В началото на новото хилядолетие се взема решение за рестартиране на проекта. Търгът е спечелен от "Атомстройекспорт", която предлага изграждането на два блока ВВЕР-1000 при базова цена за двата малко под 4 милиарда евро.