Кой ще наследи папа Франциск? История, надежди и неочаквани възможности

Той е автор на книгата „101 въпроса и отговора за папите и папството”. Ексклузивно пред Биана Голодрига от Си Ен Ен застава Кристофър Белито.

Добре дошли в предаването! Няма да Ви задам сто и един въпроса, но ще се опитаме да отговорим на възможно най-много. Говорих с Вас на Разпети петък, само няколко дни преди кончината на папа Франциск. Тогава обсъждахме здравословните му проблеми през последните месеци, дългия престой в болница, но и факта, че въпреки всичко беше изписан и успя да отправи послание към събралото се множество на Великден. Какво мислите за това? Какво говори то за неговите убеждения и за наследството, което оставя на папския престол?

Мисля, че е забележително как и Йоан Павел II, и Франциск буквално се вкопчиха в живота. Сякаш и двамата устояха, за да доживеят до Великден, няма как да го тълкуваме по друг начин. Франциск посрещна Великден и си отиде през нощта след това. Последният път, когато видяхме Йоан Павел II, също беше именно на Великден. Той почина в съботата след това. Така че, според мен, става дума за някаква сила на волята. 

Последният земен път на папа Франциск: Светът се прости със Светия отец (ВИДЕО+СНИМКИ)

Последните послания на папа Франциск към нас, онези, които отправи на Разпети петък, както и в краткото си завещание, което наскоро беше оповестено, свързват неговото страдание със страданието на света на Разпети петък. Йоан Павел II е известен с думите: "От кръста не се слиза." Това е изключително силно послание към всички, които страдат или се намират в тежко положение - без сигурен дом, храна или работа.

Знаете ли, Йоан Павел II изигра изключително важна роля в моя живот. Аз израснах с него. Понтификатът му продължи по-дълго от този на папа Франциск, мисля, че беше около 27 години. Но и папа Франциск безспорно остави незаличима следа себе си, както в Католическата църква, така и по отношение на посоката, в която я поведе. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Да, с уважение бих казал, че традиционното разделение на "консервативно" и "прогресивно" мислещи е донякъде подвеждащо. Ако се опитаме да поставим католическото богословие в рамките на американския или западния политически спектър, просто няма как да проработи. Йоан Павел II беше също толкова отдаден на бедните, колкото Бенедикт или Франциск. Ние обаче обикновено сме склонни да свързваме тази отдаденост с левия политически спектър, а не с десния.

Според мен разликата е по-скоро в стила на действие. Йоан Павел II и Бенедикт бяха папи с по-команден подход. Ако щете, Йоан Павел II беше дипломат, а Бенедикт XVI – повече като декан на колеж. И двамата се възприемаха като духовни водачи, но за Франциск това беше самата същност на папската роля. Макар да имаше прилики в някои аспекти, стилът му беше коренно различен.

Защо наричаха Франциск папата на народа и различния

Докато Йоан Павел II и Бенедикт като че ли казваха: "Така стоят нещата", Франциск искаше диалог. Той не промени католическата доктрина. Онези, които донякъде се страхуват от него, според мен забравят точно това, че той не променяше учението на Църквата, а просто казваше: "Нека говорим по тези въпроси." И още по-важното - Франциск вярваше, че единственият начин да вървим напред заедно е като се вслушаме внимателно. Убеден съм, че има моменти в историята, когато отчаяно се нуждаем от пророчески глас, който да се противопостави на глобалното безразличие и  да ни напомни, че не става дума само за отделния човек, а за всички нас.

Забележителното при Йоан Павел II е, че той беше в крак с времето. Казвам го като американка, израснала с него, наблюдавайки как се бори срещу марксизма и комунизма. При папа Франциск нещата стоят малко по-различно – той е по-скоро изключение, поне що се отнася до политиката на Съединените щати и Европа, която наблюдаваме последно време по отношение на миграцията. Въпреки това той остана верен на своите убеждения. Това също е доста впечатляващо. Сега ми се иска да обърнем внимание на това как ще протече изборът на негов наследник. Вие сте човекът, който най-добре може да ни разкаже за историята на конклава. Знам, че преди 1800-та година процесът е изглеждал доста по-различно. Оттогава насам кардиналите се събират, за да изберат следващия папа. Разкажете ни малко повече за историята на този процес.

Разбира се. Католическата църква съществува вече от 2000 години. В продължение на около 1200 от тях папата е бил избиран от римското духовенство или от народа. Понякога това е ставало като името на новия папа е било издигано и одобрявано на момента, а друг път - чрез сделки зад кулисите, сключвани между влиятелни римски семейства. През 1274 година обаче Църквата въвежда официално процеса, който днес наричаме конклав - думата идва от латински и означава - "под ключ". Причината е, че външната намеса в избора станала прекалено голяма. Оттогава насам кардиналите биват заключвани, за да могат да гласуват необезпокоявани. Когато кардиналите са били само няколко десетки, това е можело да се случва в помещенията около Сикстинската капела. През 1996 година е бил построен дома "Санта Марта", след като папа Йоан Павел II казал, че процесът трябва да се осъвремени. Днес кардиналите се настаняват там и се придвижват с бусове до Сикстинската капела, където протича самото гласуване.

Именно през 1800 година е въведена традицията с дима – изгарянето на бюлетините, чрез което се сигнализира резултатът от гласуването. Оттогава насам появата на бял дим от комина на Сикстинската капела е знак, че е избран нов папа – събитие, което се случва рядко. Както сам отбелязвате, от 1788 година насам в Съединените щати са проведени 60 президентски избора, докато за същия период във Ватикана е имало само 16 конклава.

Точно така. Когато хората казват, че Католическата църква е изключително традиционна, винаги е добре да се запитаме - "Какво точно разбираме под думата традиционно?" Като историк често казвам, че единственото постоянно нещо в историята на Църквата е промяната.

Също така казвате, че трябва да очакваме неочакваното. Обяснете защо, въпреки че папа Франциск е назначил мнозинството от кардиналите, които сега ще изберат неговия наследник, това не означава непременно, че този избор е предсказуем, въпреки че вече има списъци с фаворити, за които се залага.

Точно така. Има няколко причини за това. Критиците на папа Франциск често твърдят, че той е "подредил нещата в своя полза". Но нека бъдем честни - всеки изпълнителен директор, ректор или държавен глава внимателно подбира екипа си. Ако това означава да се обградиш с хора, които споделят твоите възгледи, то кой разумен човек не би постъпил така? Йоан Павел II и Бенедикт XVI са постъпили по същия начин. И все пак, след 35 години, в които имахме двама вида монархически папства, как се стигна до избора на Франциск, който има по-децентрализиран подход.

Той е президент и Нобелов лауреат: Жозе Рамос-Орта за близостта си с папа Франциск

По подобен начин, след 455 години начело с италиански папи, през 1978 година беше избран поляк. В италианския език има една чудесна дума, която описва онези 10–15 души, за които всички казват - "Е, вероятно един от тях ще бъде избран." Но има и една стара поговорка - "Ако влезеш в конклава като папа, ще излезеш като кардинал." Един от малкото случаи, когато всички прогнози се сбъднаха, беше през 1963 година – тогава всички посочваха кардинал Монтини и той наистина беше избран за папа, като прие името - Павел VI. Обикновено обаче е добре да очакваме неочакваното.

Особено като се има предвид броят на кардиналите, които назначи и които за разлика от обичайното не са от Европа, а от Африка и Азия, сега също има вероятност да видим първия африкански или азиатски папа. Трябва да отбележим, че папа Франциск беше първият папа от Латинска Америка. Кристиан Аманпур разговаря с кардинал Питър Търксън през 2013 година, преди да бъде избран папа Франциск. Нека чуем откъс от този разговор.

Виждаме как младите духовници израстват, готови да поемат лидерски роли в Църквата. Така че възможността следващият папа да бъде избран измежду кардиналите от южното полукълбо е напълно реална.

А сега ще чуем и откъс от разговора ѝ с филипинския кардинал Тагле от 2015 година. Той често  е наричан "азиатския Франциск".

Азия е най-многолюдният континент в света, но християните съставляват едва около 3% от цялото ѝ население, като половината от тях живеят във Филипините. През последните 50 години предишните папи правеха всичко възможно да свържат християнството с азиатската култура. Имаме същите надежди и за папа Франциск.

Кардинал Тагъл е от Азия, а преди малко чухме кардинал Търксън от Африка. Каква е вероятността според вас следващия папа да бъде от Азия или от Африка?

Със сигурност това ще се случи през този век. За първи път в историята половината от кардиналите, които избират папата, ще бъдат от място, различно от Европа и Северна Америка. Около 70 от гласуващите кардинали са от "Глобалния юг" – държави намиращи се под екватора. В историята е имало трима папи от Северна Африка, всички от първите векове на християнството, но никога не е имало папа от Африка на юг от Сахара. Това ще се случи рано или късно. Просто не знаем кога.

Да, споменахте, че политиката, която водеше папа Франциск, не представляваше съществена промяна, но очевидно начинът му на мислене, откритостта му към воденето на диалог и свободен разговор, все неща, които той насърчаваше, бяха доста различни. Показателно е, че някои експерти отбелязват, че ако наистина бъде избран първият папа от Африка или от Азия, това ще бъде исторически момент. Но в същото време трябва да се има предвид, че кардиналите от тези континенти традиционно са по-консервативни, дори в стила си на общуване, в сравнение с папа Франциск. Интересно ми е дали сте съгласен с тази оценка - първо, че от една страна бихме станали свидетели на исторически прецедент с избора на африкански или азиатски папа, и второ, че от друга, може би няма да се запази същият тон на диалога.

Не виждам как диалогът би се върнал назад, защото този процес беше много важен за папа Франциск и за хората, които искат да бъдат чути, Нима вие не искате да бъдете чути? Аз със сигурност искам. Всички ние искаме това. Така че мисля, че този процес ще продължи. Но трябва да отбележим също така, че макар и кардиналите от тези държави да се смятат за консервативни, в богословски смисъл, те идват от много бедни страни от "Глобалния юг". Те са били лидери в тези страни и са се грижили за същите хора, за които се е грижил и Франциск. Той самият каза, че е приел името Франциск по две причини - бедните и мира.

ПОСЛЕДНИЯТ ЗЕМЕН ПЪТ НА ПАПА ФРАНЦИСК - ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ ТУК