По камъните там през вековете са се катерили траки, римляни, българи и турци

Тази събота в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски ни отвежда до крепостта Овеч. По камъните там през вековете са се катерили траки, римляни, българи и турци. Укрепеният град е строен през 3 век, за да пази земите на Римската империя от войнствени племена. Наричан е Проват или в превод от старогръцки - овца. Аспаруховите българи приемат името „Овеч”.
А турците са нарекли това място Таш Хисар или каменната крепост. Представете си как въобще някой би превзел такова укрепление в скалите, високи на места до 18 метра.

Крепостта все пак пада през 14 век. Превзета е от 30-хилядна турска армия, която използва сключено малко преди това примирие и нахлува с хитрина. Години по-късно населението въстава срещу поробителите, но османските орди отново овладяват средновековния град. Внушителното плато помни редица кървави битки до края на 17 век. След това укреплението е изоставено, а в подножието се оформя днешният град Провадия.

„Дотам и обратно”: Майска идилия в красивата Беласица (ВИДЕО)

Подходите към крепостта са три. Качваме се към платото откъм град Провадия по модернистична метална вита стълба на западния ръб. В централната част на платото са малкото видими останки от драматичната история на крепостта. Сред камъните са основите на Митрополитска църква, улици, сгради и 80-метров кладенец, от който древното население е добивало вода.

От платото на крепостта към съседното е най-атрактивната част от комплекса. 150-метров дървен мост, предлагащ и най-впечатляващите панорами към околността. От южната страна се издига и кулата-порта към Овеч.
Съхранената впечатляваща северна порта, която всъщност е главен вход към крепостта. Всеки, който е доставял нещо в крепостта с каруца или количка, е минавал оттук.

Разходката не свършва до кулата и моста. На по-малко от час ходене по равен терен живописният район крие още една точка, която привлича интереса на туристите. Не на всички, но поне на по-приключенски настроените.

Пред нас е внушителната метална конструкция, която осигурява достъп до древен скален манастир. Макар да изглежда плашещ, мостът се поддържа и периодично се укрепва. Внимателно минаваме по него, за да влезем в първата от десетината килии. На 30 метра височина в отвесния варовиков масив са издълбани десетина помещения, но не всички са достъпни.
Скалният манастир носи колоритното име „Шашкъните”. Комплексът е изграден от монаси-отшелници през 12-14 век, търсещи покой и уединение далече от хорската суета.