Еврото и българската идентичност: Историята на лева и дългият път към еврозоната

На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) се очаква да вземе финално решение за присъединяването на България към еврозоната. Ако бъде одобрено, страната ще приеме еврото като официална валута от 1 януари 2026 г.

Еврогрупата подкрепи членството на България в еврозоната

В навечерието на тази историческа промяна проф. д.и.н. Иван Русев, член-кореспондент на БАН и преподавател по стопанска история във Варненския икономически университет, разказа пред БТА за пътя на българския лев — от Освобождението до еврозоната.

Как се ражда левът

• 1880 г. – Левът става официална валута, само две години след Освобождението.

Второто обикновено Народно събрание приема закон за правото на сечене на монети в Княжество България. Макар и млада, държавата успява да наложи национална парична единица.

Проф. Русев припомня, че още преди Освобождението у нас се заражда финансова култура, заради активната търговия на българите по време на Възраждането. Влияние оказва Търговският закон на Османската империя от 1850 г., създаден по френски модел.

БНБ: При влизане в еврозоната за един месец левът и еврото ще са законни платежни средства

Първите търговци: от Карлово до Париж

► Факт: Карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви имат клонове в Галац и Букурещ. През 1839 г. капиталът им е 145 000 влашки гроша, а през 1878 г. – над 11 млн.

► Христо Тъпчилещов, търговец от Калофер, ръководи най-голямата българска фирма в Цариград.

Тези търговци изграждат мащабни мрежи, в които работят стотици души. Мрежите се разпростират до Италия, Франция и Великобритания, подготвяйки обществото за въвеждането на собствена валута и модерна търговия.

Национална идентичност с лев в джоба

♦ 27 май 1880 г. – Приет е закон за създаване на националната валута „лев“.

Приема се биметализмът – обезпечаване със злато и сребро, подобно на Латинския монетен съюз. Левът е приравнен към френския франк. В следващото десетилетие се секат монети от 2, 5, 10 ст., 1, 2, 5, 10, 20 лв.

• Интересно: Стефан Стамболов предлага валутата да се казва „франк“, но надделява нуждата от подчертаване на националната идентичност.

• През 1885 г. се емитира първата българска банкнота (5 лв.), но доверието към книжните пари се затвърждава едва около 1894 г.

• Българска народна банка е създадена още през 1879 г., а със закона от 1880 г. ѝ се възлагат ключови функции по паричната политика.

„Българското икономическо чудо“

► В края на 19 век България преживява бърз икономически растеж.

Създават се банки като Земеделската (1903 г.) и Централната кооперативна (1910 г.). Западни медии говорят за „българското икономическо чудо“.

Войните и нуждата от финансиране водят до кредити от френски банки. Левът следва френския франк.

Поглед към Европа

► 1951 г. – Създадена е Европейската общност за въглища и стомана.

► 1957 г. – Възниква Европейската икономическа общност.

► 1992 г. – Маастрихтски договор: основа на еврото.

България остава встрани от процесите на интеграция заради зависимостта си от Германия и СССР. През 1997 г. е въведен валутен борд, първоначално обвързан с германската марка, а по-късно с еврото.

Пътят към еврозоната

2007 г. – България става член на Европейския съюз и се задължава да приеме еврото при изпълнение на Маастрихтските критерии.

Проф. Русев подчертава, че инфлацията, бюджетният дефицит и стабилността на лева трябва да се поддържат дългосрочно, за да се насърчат чужди инвестиции и икономическо развитие.

Историческото решение: 8 юли 2025 г.

♦ Очаква се ЕКОФИН официално да даде зелена светлина за членството на България в еврозоната.

Въпреки страховете – за загуба на идентичност, поскъпване и злоупотреби – проф. Русев е оптимист: „Ако първите 1–2 години преминат без глобални сътресения, притесненията ще останат в миналото“.

ОЩЕ ЗА ПЪТЯ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА ЧЕТЕТЕ ТУК