Проф. Ганчев: Бюджетът е арена на сблъсък на различни лобисти

Проблемът е, че ние не знам какви са разчетите, не знаем какви са изчисленията, какви са мотивите. Аз бях ръководител на Агенцията за икономическо прогнозиране, ние правихме такива анализи, тя беше независима от правителствата. Тя беше ликвидирана и в момента няма институция, която да се занимава със стратегически анализ - на пенсионна система, инвестиции, технологично развитие. Ние в момента имаме сблъсък на лобисти, които лобират за собствените си интереси - работодатели, синдикати, политици. Няма център, който да прави истински анализи. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS проф. Ганчо Ганчев - преподавател в Югозападния университет.

Спор за бюджета: Опозицията с остри критики към план-сметката, управляващите - уверени в разчетите (ОБЗОР)

Той коментира бюджетната процедура, в която се намира в момента страната, макар че все още конкретни официални числа няма. По думите му философията, по която се произвежда бюджетq е дълбоко сбъркана.

"Това е действително този механизъм, чрез който държавата се стабилизира и се възпроизвежда. Но ние трябва да се вгледаме във фундамента. Какво е публичният сектор? Това е сектор без ефективни публични услуги - без тях икономиката не може да се развива. Те са необходими. Въпросът е в каква пропорция, дали са оптимизирани, дали имаме ненужни услуги, хора, регулации", каза професор Ганчев.

► Към момента е ясно, че вероятно ще се върви към вдигане на осигуровките на работещите и че ще има увеличение на заплатите в администрацията. Какво ни говори това?

"Формулирането на сегашната данъчна система не беше такова, каквото е днес. Формирането на осигуровките беше да са по-високи, но бяха намалени неколкократно с обяснението, че така ще се стимулира бизнеса, но не се случи. Въпросът е дали младите са заинтересовани от този тип пенсионна система, защото те я пълнят. Какъв е техният стратегически интерес?", обясни той.

► Бюджетът като изповед

Бюджетно време е. Записваме това предаване малко по-рано от времето, в което вие го гледате, затова все още не можем да коментираме конкретните числа, които Министерство на финансите ще предложи. В публичното пространство вече се появиха податки - увеличение на осигуровките, по-ниска минимална работна заплата, повече пари за администрацията, никакви бизнес стимули, никакви реформи. Макар да нямаме числа - имаме посока.

Знаем как разсъждават управляващите. Бюджетното време е време за изповед. Бюджетът е времето за изповед на изпълнителната власт и в тазгодишната ѝ изповед в "Ревизия" четем не нещо друго, а страх.

Зад числата, зад таблиците, зад процента на дефицита личи първичен страх от невъзможността да се вкарат нещата в правия път от отказа нормалност. Страх от това, което не можем да контролираме. Страх от технологиите, които променят труда. Страх от демографията, която се топи. Страх от бизнеса, който не пита, а просто напуска. И най-вече — страх от това, че държавата вече не знае как да бъде полезна.

Затова бюджетът не е просто финансов документ. Той е опит за самосъхранение. Повече пари за администрацията? Това не е алчност — това е институционален инстинкт за оцеляване. Вдигнати осигуровки? Не е наказание — това е опит да се задържи контролът върху система, която се разпада.

Но какво се случва, когато страхът започне да пише бюджета вместо визията? Когато вместо да финансираме бъдещето, финансираме миналото. Когато вместо да подкрепим иновацията, поддържаме статуквото. И тук идва най-важният въпрос: Ако държавата не може да управлява дигиталната икономика, ще се опита ли да я облага? Ще се превърне ли бюджетът в инструмент за компенсиране на загубен контрол — чрез данъци, осигуровки, регулации, които не създават стойност, а само забавят неизбежното?

Защото в свят, където бизнесът вече не се нуждае от държавата, държавата започва да се нуждае от нашите заплати. И когато не може да краде бизнес, започва да краде време, труд, бъдеще.
Днес няма да говорим за числа. Ще говорим за намерения. За философия. За това какво казва бюджетът за нас като общество. И за това дали можем да си позволим да бъдем смели — когато всичко около нас настоява да бъдем предпазливи.

Повече гледайте във видеата.