40 години по-късно: Уроците за ядрената енергетика от Чернобил

"Ядрената енергия преживява своя нов ренесанс, правилата за безопасност са много по-адекватни и много по-сериозни, а нуждата от ядрена енергия ще расте все повече". Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS председателят на сдружение "Жените в ядрената индустрия" Албена Белянова. Тя гостува ден след отбелязването на годишнината от най-голямата ядрена авария в историята - тази в Чернобил.

По думите ѝ секторът на ядрената енергетика и хората, които работят в него, не са забравили уроците на аварията и затова мерките за безопасност постоянно се подобряват и стават все по-сериозни. "Да, жив е споменът и той не бива да бъде забравян. Вече казахме за правилата за безопасност, които са нарушени в Чернобил. Виждаме от тази авария колко са важни тези правила, те са важни навсякъде, но когато говорим за ядрена енергетика, става дума за човешки животи. Но тези трагедии водят и до добри неща - драстичното повишение на мерките за безопасност, приемането на редица международни документи, конвенции, регулации. АЕЦ "Козлодуй" е една от най-проверяваните централи и проблеми няма. Но това не е изключение", каза тя.

40 години по-късно Чернобил под риск: Дронове и ракети прелитат над забранената зона

Добрата новина е именно фактът, че днес ядрената енергетика е много по-сигурна и че регулациите върху нея са много по-затегнати. "Ужасът - технологичният, беше едното, но по-важното тогава бяха човешките грешки. Ядрената енергетика и тогава, но и сега е в детските си години, развитието е много бързо. Има над 100 проекта, които се наблюдават. Но нуждата от чиста енергия е все така тук, нуждата от сигурна енергия. От 2023 година насам говорим за нов ядрен ренесанс. Още тогава 22 държави подписаха декларация за увеличаване на дела на ядрената енергетика, тази година в Париж още 38 държави се присъединиха. Това означава, че тя е във възход", отбеляза експретът.

Що се отнася до притеснението на Европа - украинската АЕЦ "Запорожие", Белянова обясни, че има постоянни мисии във всички украински централи и че към момента няма никакви поводи за притеснение. Разбира се, когато се води война винаги трябва да имаме изострено внимание, подчерта тя.

Иначе - България е на пътя по изграждането на два нови блока в АЕЦ "Козлодуй" и според експерта те са нужни на страната ни. Все пак има и неясноти. "Има график, който е приет от НС, въпреки че това трябва да остане в компетенциите на МС - така пише в закона. В решението на НС са определени срокове и финансови параметри. Те не се спазват. Когато се приемат правила и закони - те трябва да се спазват. Иначе просто ще приемаме стратегии, каквато дори нямаме. Миналата седмица стана ясно, че сроковете за 7-ми и 8-ми блок не са спазени, времевите срокове, нито финансовите параметри", заяви специалистът.

Генерално обаче, мнението на Белянова е, че България трябва да изгради новите блокове и че те могат да бъдат единствено полезни на страната. 

Коментар на водещия: Грешката "Чернобил"

В неделя се навършиха 40 години от една от най-големите ядрени аварии в историята - разбира се, говорим за Чернобил. Историята е следната: на 26 април 1986 година, четвърти реактор на централата в град Припят е подготвен за планиран експеримент и мощността му е намалена до 20 мегавата. В 1 часа и 23 минути сутринта експериментът започва, но не завършва.

Мощността на реактора започва да расте неконтролируемо, създава се т.нар. положителен коефициент на реактивност. Малко над 30 секунди след реакцията идва първата експлозия. След 3 секунди - втора, която е много по-силна, тя изхвърля водород и графит. Тежащата 2000 тона горна плоча на реактора е изхвърлена като капачка на бутилка. Около централата са изхвърлени огромни количества радиоактивни вещества или от 5 до 10% от горивото на реактора. Трагедията се ражда в недрата на нощта.

40 години след най-тежката ядрена авария в историята. Говори един от ликвидаторите на Чернобил – Серхий Мирни

И до днес експерти, форуми и тотални лаици се надлъгват за причините, но сериозните физици знаят следното: аварията е резултат от комбинацията на лош дизайн на реактора и груби човешки грешки. Не е много ясно защо експериментът се провежда през нощта и то без подготовка. Не е много ясно защо са изключени всички системи за автоматична защита. Не е много ясно защо се допуска нарушаване на процедурите за безопасност. Ясно е едно - културата на скриване на проблемите, витаеща в съветското общество умножава проблема в пъти. Непосредствените жертви на трагедията са две, още 28 пожарникари и работници умират в следващите месеци. Окончателният брой на общите преки жертви е около 60. Дългосрочните обаче са много повече.

Според ООНговорим за няколкохиляди смъртни случая от рак в следващите десетилетия. Икономическите щети са в диапазона от 200 до 500 милиарда долара в днешни пари, която прави аварията най-скъпата промишлена такава в човешката история. И все пак - ядрената енергетика продължи да живее. Продължи и след аварията във Фукушима. Живее и днес и то с много по-драконовски стандарти за безопасност, но под постоянните опити на този и онзи да я закрият.

Колко сме защитени днес, какво е бъдещето на ядрената енергетика и имаме ли нужда от нея? Опитваме се да разберем.