В сърцето на Огнения пръстен: Как Тайван укротява гнева на природата (ВИДЕО)

В сърцето на Тихоокеанския огнен пръстен земята постоянно се бунтува. Природните сили на остров Тайван не спират да пренареждат релефа с гръм и трясък, изправяйки на нокти милиони хора. Животът в тази част на света се движи в ритъма на опустошителни земетресения, тайфуни и продължителни мусонни дъждове.

На 4 април 2024 г. светът отправя поглед към Тайван след най-страховитото земетресение за последния четвърт век, ударило със сила 7,4 по скалата на Рихтер. В района на град Хуалиен 19 души загиват, а над 1000 са ранени. Част от жертвите, сред които и цяло 5-членно семейство, са погребани под паднали скали в Тароко – най-големия мраморен каньон в света. Заклещени по живописните пътеки на националния парк се оказват над 500 души. В засегнатия от труса район рухват 28 сгради, частично са разрушени почти 2000 къщи, над 800 други постройки, както и десетки мостове и тунели. Щетите се оценяват на над 2 милиарда щатски долара.

"Непознатите земи": Тайванската земя, която не спира да се бунтува

Още по-унищожително е бедствието от август 2009 г. Тогава поредната тропическа буря в Тихия океан прераства в мощен тайфун, който поразява Тайван, Китай, Япония и Филипините. В някои части на острова са измерени рекордните валежи от 2700 литра на квадратен метър. Последвалите наводнения, свлачища и кални реки погубват над 700 души. Цяло населено място с 1300 жители е напълно погребано от колосално по мащаб свлачище – под калта в градчето Сяолин жертвите са почти 500. Щетите за държавата възлизат на над 3 милиарда долара.

„Природата тук е свирепа по отношение на тектоника, климат и повърхностни процеси“, споделя доц. д-р Димитър Желев, заместник-декан на Геолого-географския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

Заедно с колегите си от факултета и Explorers Club България, той изследва анатомията на бедствията в Тайван. Теренните наблюдения на българските учени в тази далечна земя са именно там, където движещата се с около 7 сантиметра на година Филипинска тектонска плоча се подпъхва под Евразийската, причинявайки невъобразимо по мащаб напрежение.

„Тук имаме едни отношения между тектонските плочи, които ескалират в много сериозен сблъсък. Наблюдаваме издигане на планини, пропадане на отделни участъци, активиране на свлачища. Всичко това показва, че нашата планета не спира своето развитие и че ние, хората, трябва да се приспособяваме. До определена степен ние подчиняваме природата, но от друга страна, трябва и ние да ѝ се подчиним“, допълва доц. Желев.

До над 30 хиляди труса люлеят Тайван всяка година. Около 200 от тях са достатъчно силни, за да бъдат усетени от хората. Средно пет пъти в годината обаче островът потръпва при трус със сила над 6 по скалата на Рихтер. Едно такова земетресение се случва точно по време на посещението на Explorers Club България.

„Снощи ни раздруса земетресение със сила 6,4 по Рихтер. Беше незабравимо изживяване, за което със сигурност всички ще се сещат. Земетресенията тук са нормални, тъй като се намираме в Тайван – част от Тихоокеанския огнен пръстен“, разказва проф. Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет към СУ.

Трудно можем да сравняваме динамичната метеорологична мозайка от тайфуни и бурната тектоника в Тайван с обстановката на Балканите, и в частност в България. Прилика обаче може да се намери в мащабите на човешката дейност. По време на лекция в Националния тайвански нормален университет доцент Димитър Желев показа как човешкият фактор може да увеличи многократно последиците от всяка природна катастрофа. Презастрояването, обезлесяването, добивът на природни ресурси, преграждането на реки и промените в естествения им път водят до така наречения „геоцид“.

„Думата „геоцид” е концепция, която ние, хората, занимаващи се с опазването на природната среда, използваме. Това е по-скоро философски въпрос – какво е нашето отношение към околната среда и природата. Дали в опита си да добиваме ресурси сме склонни да я жертваме напълно. Уви, нашата държава не прави изключение и ние действително имаме примери за територии, подложени на брутална трансформация“, обяснява Желев.

Съвсем очаквано, в Тайван хората гледат на природата по удивително сходен начин. Според проф. Су Мин Шън от департамента по География към Националния тайвански нормален университет, човешкото въздействие върху природата е едно и също навсякъде.

„Ясно е, че когато хората осъзнаят своята вреда върху природата и факта, че в дългосрочен план това не е икономически изгодно, те вземат някакви мерки. По-важно е обаче да запазим за поколенията след нас спомена за страшните бедствия, причинени косвено от човешкия фактор“, коментира той.

Ученият посочва, че Тайван развива успешно авангардни инженерни решения, ограничаващи последиците от катаклизмите: „Държавата трябва да помогне на хората да познават добре средата, в която живеят, и рисковете от природни катастрофи, за да са готови да реагират адекватно. В един от проектите, върху които работя, заедно с местните общности проучваме различни терени и събираме тяхната история за бедствията. Ние, от своя страна, добавяме геоморфоложки данни и създаваме географска информационна система. Хората обикновено познават земята като ресурс за земеделие, но не и нейната геоморфология. За местните един склон е идеално място за засаждане на култури, но от наша гледна точка това може да бъде предпоставка за дебритен поток и свличане на земна маса“.

България със сигурност има какво да научи от Тайван по отношение на справянето с природните катаклизми. Там, където количеството валежи е шест пъти повече от това у нас, отдавна са измислили как да се приспособят към динамичната среда.

„В Тайван падат 6 пъти повече валежи, имаме дъждовен сезон, през който в продължение на месеци не спира да вали. Всичко това означава свлачища, опасност от наводнения и една изключително динамична природна среда. Ако хората не успеят да вземат адекватни мерки, те буквално ще бъдат „изхвърлени” от живота. Тайван е пример за общество, което успява да превърне тези предизвикателства в основа за своя технологичен прогрес чрез инженерни чудеса“, категоричен е доц. Желев.

И наистина – няма как да посетиш Тайван, без да видиш най-впечатляващото чудо на антиземетръсното инженерство. До 2009 г. небостъргачът „Тайпе 101” е най-високата сграда в света.

„Само за 39 секунди се качихме на 89-ия етаж. Движехме се със скорост от 63 километра в час с един от най-бързите асансьори, произвеждани някога в света“, споделя проф. Найденов.

Въпреки че е разположен само на 200 метра от опасен разлом, 508-метровият небостъргач се счита за една от най-стабилните и здрави сгради на планетата. Освен емблематичния си силует, „Тайпе 101” разполага с 660-тонна стоманена сфера, която компенсира люлеенето при земетресения и силни ветрове от тайфуни. Така един от символите на Тайван успява да оцелее там, където Земята отправя към човечеството най-страховитите си климатични и геоложки предизвикателства.

Повече гледайте във видеото.