Шест години по-късно: Как изглежда Бейрут след най-голямата неядрена експлозия в съвременната история

На 4 август 2020 г. светът става свидетел на една от най-опустошителните индустриални катастрофи в съвременната история.

Огромна експлозия разтърсва пристанището на Бейрут, след като близо 2750 тона амониев нитрат, съхранявани с години в склад без необходимите мерки за безопасност, се взривяват. Взривната вълна е усетена на стотици километри, а кадрите от разрушенията за минути обикалят света.

Хиляди ранени при мощен взрив на пристанище до българското консулство в Бейрут (ВИДЕО+СНИМКИ)​

► Експлозията

Най-голямата неядрена експлозия в съвременната история се случва в 18:07 ч. в пристанището на ливанската столица - Бейрут. Трагедията започва около половин час по-рано, когато в склад 12 избухва пожар. В него са съхранявани пиротехнически изделия и приблизително 2750 тона амониев нитрат, складирани в нарушение на всички правила за безопасност в непосредствена близост до гъстонаселената част на столицата.

Footage from the massive explosion in Beirut Port, Lebanon pic.twitter.com/8zVy0Dn3m4

— Horizon Wire (@HorizonWireHW) August 3, 2026

След поредица от по-малки взривове следва опустошителна експлозия, която отнема живота на над 200 души, ранява повече от 6000 и оставя над 100 души в неизвестност. Унищожена е значителна част от града, а щетите върху инфраструктурата са оценени на над 10 милиарда щатски долара. Близо 300 000 души остават без домовете си.

Снимка: БГНЕС

Причината за взрива първоначално остава предмет на разследване, като се разглеждат различни версии - от умишлена атака до инцидент, предизвикан от неправилното съхранение на огромното количество опасен химикал.

Разследването установява, че амониевият нитрат е престоявал в склада повече от шест години, след като ливанските пристанищни власти го конфискуват от кораб, пътуващ от Грузия за Мозамбик под молдовски флаг. Плавателният съд акостира в Бейрут за допълнителен товар, но поради технически и финансови проблеми не продължава пътя си. Вместо опасният товар да бъде обезопасен или изнесен, той остава складиран в пристанището в продължение на шест години. 

► Реакции на службите в деня на бедствието 

Пожарът в склада принуждава противопожарната служба на Бейрут да изпрати екипи на място, без огнеборците да знаят, че в сградата се съхраняват огромни количества амониев нитрат. 

Взривът е толкова мощен, че е чут на повече от 200 километра разстояние - чак на остров Кипър, а сеизмичните станции регистрират трус, еквивалентен на земетресение с магнитуд 3,3.

Взривът в Бейрут отвори 43-метров кратер (СНИМКИ)​

Преди експлозията не е издадено никакво предупреждение към населението или към останалите служби, което да позволи евакуация или укриване на хората в района.

SHELL-SHOCKED: Dramatic video shows a bride in Beirut shooting wedding photos when thousands of tons of ammonium nitrate exploded in Lebanon's capital Tuesday, with at least 100 dead, thousands injured and homeless and a desperate search for survivors. https://t.co/HlYnbUi32J pic.twitter.com/MaI1hTaYgU

— World News Tonight (@ABCWorldNews) August 5, 2020

Осъзнавайки мащаба на бедствието, ливанското правителство незабавно обявява извънредно положение и отправя спешен призив към международната общност за хуманитарна и финансова помощ. Паралелно с това Ливанската армия създава кризисен щаб, който поема координацията на спасителните и възстановителните дейности. 

► Международната помощ

През 2022 г. френският корабен гигант CMA CGM Group печели 10-годишен договор за управление на контейнерния терминал на пристанището в Бейрут.

Тогавашното френското правителство финансира разработването на плана, представен от двете френски инженерни компании Artelia и Egis. Проектът предвижда възстановяване на кейовете, повредени при експлозията, реорганизация на пристанищната инфраструктура за по-ефективно движение на товарите и преминаване към използване на слънчева енергия.

Френската държавна агенция Expertise France извършва оценка на сигурността на пристанището и е представила препоръки за подобряване на защитата на съоръжението.

Френският президент е на посещение в Ливан​

За цялостното възстановяване Ливан се предвиждат до 80 милиона долара, а част от средствата да бъдат осигурени чрез приходите от пристанището, които отново нарастват след спада по време на пандемията от COVID-19 и тежката икономическа криза в страната.

Ливанският премиер Наджиб Микати заявява, че Ливан и Франция имат „силни исторически отношения“, като припомня връзките между двете държави от периода, когато Ливан е бил под френски мандат след Първата световна война до обявяването на независимостта през 1943 г.

Планът обаче не засяга бъдещето на огромните зърнени силози в пристанището, които по време на експлозията поемат голяма част от ударната вълна и ограничиха разрушенията в западните райони на Бейрут. Ливанското правителство първоначално планира да разруши силозите, но се отказа след протести на семействата на загинали и оцелели. Те настояват съоръженията да бъдат запазени като паметник на жертвите и като възможен източник на доказателства за съдебното разследване. Голяма част от силозите обаче се срутват през 2022 г., а останалата конструкция продължава да стои като символ на трагедията.

► Шест години без отговорност

Последиците от експлозията в Бейрут не се измерват само с мащаба на разрушенията, а и с неспособността на ливанската държава да установи кой носи отговорност за трагедията. Този модел не започва с взрива - Ливан има дълга история на безнаказаност, включително неразкрити политически убийства и случаи, в които влиятелни фигури избягват последствия за насилие срещу граждани.

СЛЕД ТРАГЕДИЯТА В БЕЙРУТ: Сблъсъци между силите на реда и протестиращи​

В навечерието на годишнината ливанският президент Жозеф Аун заяви, че публикуването на обвинителния акт вече не може да бъде отлагано и призова всички виновни да понесат отговорност, независимо от позицията или политическото им влияние. Според него справедливостта не е форма на отмъщение, а начин да бъде възстановено доверието в институциите.

В рамките на разследването внимание беше насочено и към собственика на кораба „Росус“ - Игор Гречушкин, гражданин на Русия и Кипър. Той беше задържан през 2025 г. на летището в София по искане на ливанските власти чрез Интерпол, но българският съд отказа екстрадицията му, тъй като Ливан не е предоставил достатъчни гаранции, че срещу него няма да бъде поискано смъртно наказание.

България арестува собственика на кораба, свързан с взрива, убил 218 души в Бейрут​

Президентът Жозеф Аун и премиерът Науаф Салам, които взеха властта през януари 2025 г., поеха публичен ангажимент разследването да бъде доведено до край. През март 2026 г. то най-накрая беше приключено и материалите бяха предадени на прокуратурата, като в случая са посочени 70 заподозрени лица. Това е най-далечната точка, до която делото е стигало досега. Въпреки това все още няма повдигнати обвинения, никой не е изправен пред съд и никой не е понесъл наказателна отговорност. 

В отсъствието на реални действия семействата на жертвите организират ежемесечни протести, а граждански организации събират доказателства, подкрепят пострадалите и продължават натиска върху политическата система. Най-силният символ на тази борба остават зърнените силози в пристанището. Високи 48 метра и разположени непосредствено до епицентъра на взрива, те поемат значителна част от ударната вълна и ограничават разрушенията в западната част на Бейрут.

Снимка: БТА

За много оцелели последиците от експлозията остават не само материални. Част от тях продължават да се борят със здравословни проблеми, а психологическите травми се оказват дори по-трайни от физическите наранявания.

► Ливан - шест години по-късно

Днес Ливан все още носи споменът за трагедията. През шестте години след експлозията страната премина през поредица от тежки политически, икономически и социални кризи. 

Снимка: БТА

Ливанската лира загуби над 95% от стойността си спрямо долара, инфлацията достигна рекордни нива, а цените на храните, горивата и лекарствата скочиха многократно. След експлозията правителството подаде оставка, а страната остана дълго време без редовен кабинет. Днес в Ливан има ново правителство, което обещава отговорност и разследване, достигнало до прокуратурата. Но страната продължава да страда от дълбока криза на доверие.

Снимка: БТА

Разследването многократно беше спирано заради политически натиск и съдебни обжалвания. Роднините на жертвите редовно организираха протести с искане виновните да бъдат изправени пред съда. И до днес няма окончателни присъди срещу високопоставени длъжностни лица.

През 2024 г. конфликтът между Израел и иранските проксита в региона прерасна в мащабни въздушни удари и сухопътни операции в Южен Ливан. Хиляди жители бяха принудени да напуснат домовете си, а значителна част от инфраструктурата в южната част на страната беше разрушена.

Ескалация на напрежението в Близкия изток: Нови заплахи от Иран, удари на Израел и прехванати ракети в региона​

Историческите квартали като "Гемайзе" и "Мар Микаел" постепенно бяха възстановени благодарение на международна помощ и частни дарения. Пристанището продължава да функционира, но все още не е напълно възстановено до предишния си капацитет. Част от разрушените силози останаха като символ на трагедията, преди постепенно да се срутят през следващите години.