Как са хранели, възпитавали и забавлявали децата в древността

Археолозите отдавна възстановяват живота на древни владетели, воини и влиятелни личности, но едва през последните години започват да изследват по-задълбочено и детството в миналото. Изложбата „Малки стъпки: Детството в древната земя на Израел“ в Израелския музей в Йерусалим представя стотици артефакти, проследяващи живота на децата от праисторията до края на първото хилядолетие сл. Хр.

Изложбата е първата в Израел, посветена на детството в древността, и първата в света, която разказва историята му в този регион. Експозицията обхваща находки от 11 институции и представя култури от Израел, Египет, Месопотамия, Финикия, Гърция и Рим. Артефактите показват както познати и днес семейни отношения, така и съществени различия в ролята на децата. 

Сред основните теми е раждането, което в древността често било животозастрашаващо и за майката, и за бебето. В някои общества половината от децата умирали преди отбиването от кърма. Амулети и ритуални предмети свидетелстват за опитите на хората да потърсят божествена закрила. Изображенията от региона показват, че при раждането присъствали жени, докато мъжете нямали роля в процеса.

В изложбата са представени и керамични и стъклени съдове за хранене на бебета. Децата обикновено били отбивани между втората и четвъртата година, а твърдата храна се въвеждала около шестия месец. Семействата, които можели да си го позволят, наемали кърмачки, като някои общества вярвали, че качествата и ценностите на жената се предават на детето чрез кърмата.

Официалното откриване на Големия египетски музей отново се отложи

Животът на момичетата често бил подготовка за бъдещите им роли на съпруги и майки. Те можели да бъдат омъжвани веднага щом достигнели физическа зрялост, понякога още на 13 години. Бракът обикновено бил уговарян от семействата, без момичето да има право на личен избор.

Децата също започвали да помагат в домакинството от ранна възраст. Момчетата работели на полето и участвали в строителни дейности, понякога още от четиригодишни, докато момичетата помагали с приготвянето на храна и грижите за по-малките деца. Миниатюрни брадви и други предмети показват, че децата усвоявали практически умения, а отпечатъци от детски пръсти върху праисторически фигурки свидетелстват за участието им в изработката им.

Куклите също имали образователна функция - чрез тях момичетата се учели да тъкат, шият и да се грижат за деца. Играчки с колелца от византийския период пък показват, че някои детски забавления са запазили сходството си през вековете. 

Изложбата разглежда и положението на децата в обществото. В древна Гърция и Рим нежеланите бебета често били изоставяни по различни причини, включително заради наследствени спорове. Еврейските общности отхвърляли както изоставянето на деца, така и детското жертвоприношение. Археологически находки от финикийския свят и Северна Африка обаче насочват към практикуването на такива ритуали в някои древни общества.

За Шарвит най-впечатляващи се оказали личните следи от родителска обич, запазени в артефактите - майчин прякор за дете, описание на раждане или историята на момче, което след смъртта на баща си внезапно станало глава на семейството.