Болката на стенографите – професията им е на изчезване
Изказване, процедура, реплика, дуплика, скандал, смях в залата, аплодисменти, шум, бой. Всеки миг от живота на пленарната зала на Народното събрание минава през ушите, ръцете, очите, ушите, краката, гласа и най-вече главата на 12-мата стенографи на парламента.
Когато постъпвала на работа, на стенографа Нина Иванова й казват, че носи отговорност пред историята. Тогава й станало смешно. Но скоро разбрала, че често записаното от нея е единствено доказателство в тежки скандали и спорове за милиони. Затова трябва да е внимателна. И много, много бърза.
Всеки от стенографите си има предпочитани оратори. И уморяващи оратори. Но ги пази в тайна. Всичко останало – също.
Нина и колегите й се сменят на 10 минути, за да бъдат готови стенограмите почти в реално време.
Болката на Нина и колегите й е, че професията им е на изчезване и след време няма кой да ги замени. Защото, убедени са те, никой компютър не може да „види“ парламентарната история през човешките очи.
