Вижте част от дневника му

Боян Петров - по пътя към десетия си осемхилядник. Най-успешният ни алпинист изпрати до NOVA първата част от дневника си в Непал. Целта на Боян Петров е да покори връх Даулагири. Същата цел имат и трима испанци.

СНИМКИ ОТ ПЪТЯ МУ КЪМ ВЪРХА ВИЖТЕ ТУК

В дневника си Боян Петров пише:

"Заминах за Непал напълно възстановен след изкачването на Гашербрум II. За 20 дни в България успях да кача 6кг, основно с гювеч, баница, шопска салата и таратор. Усетих и летните жеги, стигнах дори и за една тренировка до Пирин. Още от самолета за Катманду видях, че целия Непал и северните части на Индия бяха покрити с огромни многопластови сиви облаци, пълни с дъжд и мъгли. Мусонът все още беше много силен и в следващите 14 дни видях слънце общо за около пет-шест часа.

Боян Петров тръгна към десетия си осемхилядник

С жилавия и много упорит Карлос Сория се познаваме от 2009г., когато и той и аз заедно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков се качихме на Гашербрум I в Пакистан. Тогава той беше на 70г., а сега е на 78г. Със Сито и Луис се познавахме от 2014г., когато заедно успяхме на Кангчендзьонга. За последно, четиримата бяхме заедно на Анапурна през пролетта на 2016г. и пак се поздравихме с успех. Питах се дали ще ни се усмихне съдбата да направим четвърти съвместен удар и на Даулагири?

Боян Петров се завърна след изкачването на Гашербрум II

С 24 минути полет стигнахме до изходния пункт за Анапурна и Даулагири- Похара втория по големина град в Непал. Разходка, последни покупки и на другия ден се натоварихме на джип, с който за 10 часа планирахме да стигнем до Марфа. До Бени се пътува по асфалт, след което почти веднага влязохме в дълбоки кални коловози, големи локви и рядка кал. Джиповете преминават с включен 4х4, камионите се справят с много опити и маневри, а претоварените междуградски автобусчета постоянно затъват, свалят пътниците и с много бутане успяват да изплуват и продължат нагоре.

ОТНОВО НА ВЪРХА: Боян Петров изкачи девети осемхилядник (ВИДЕО)

На първия блок, който беше запушил пътя чакахме само три часа. Само след час каране стигнахме до друг камък с големината на гараж. Мусонните дъждове предизвикваха ежедневни свлачища и калища в цялата страна. Заобиколихме го пеша и след 6км ходене през нощта стигнахме до едно село, където пренощувахме. Машините успяха да разбият голямото паве едва след 20 часа работа. Трафикът се отпуши, сменихме джипа и стигнахме до Марфа само с ден закъснение. Въпреки, че си карахме десетина носачи от Катманду, наложи се да изчакаме в селото още един ден, за да намерим още носачи и мулета.

На 27.08 керванът ни потегли нагоре заедно със 7 мулета (всяко от които носи по 60 килограма) и 14 носача (с по 25кг всеки). На другия ден никой не щеше да мръдне от зеления лагер на 4200м, защото ни валя проливно почти целия ден. 

Заминах за Непал напълно възстановен след изкачването на Гашербрум II. За 20 дни в България успях да кача 6кг, основно с гювеч, баница, шопска салата и таратор. Усетих и летните жеги, стигнах дори и за една тренировка до Пирин. Още от самолета за Катманду видях, че целия Непал и северните части на Индия бяха покрити с огромни многопластови сиви облаци, пълни с дъжд и мъгли. Мусонът все още беше много силен и в следващите 14 дни видях слънце общо за около пет-шест часа.

С жилавия и много упорит Карлос Сория се познаваме от 2009г., когато и той и аз заедно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков се качихме на Гашербрум I в Пакистан. Тогава той беше на 70г., а сега е на 78г. Със Сито и Луис се познавахме от 2014г., когато заедно успяхме на Кангчендзьонга. За последно, четиримата бяхме заедно на Анапурна през пролетта на 2016г. и пак се поздравихме с успех. Питах се дали ще ни се усмихне съдбата да направим четвърти съвместен удар и на Даулагири?

С 24 минути полет стигнахме до изходния пункт за Анапурна и Даулагири- Похара втория по големина град в Непал. Разходка, последни покупки и на другия ден се натоварихме на джип, с който за 10 часа планирахме да стигнем до Марфа. До Бени се пътува по асфалт, след което почти веднага влязохме в дълбоки кални коловози, големи локви и рядка кал. Джиповете преминават с включен 4х4, камионите се справят с много опити и маневри, а претоварените междуградски автобусчета постоянно затъват, свалят пътниците и с много бутане успяват да изплуват и продължат нагоре.

На първия блок, който беше запушил пътя чакахме само три часа. Само след час каране стигнахме до друг камък с големината на гараж. Мусонните дъждове предизвикваха ежедневни свлачища и калища в цялата страна. Заобиколихме го пеша и след 6км ходене през нощта стигнахме до едно село, където пренощувахме. Машините успяха да разбият голямото паве едва след 20 часа работа. Трафикът се отпуши, сменихме джипа и стигнахме до Марфа само с ден закъснение. Въпреки, че си карахме десетина носачи от Катманду, наложи се да изчакаме в селото още един ден, за да намерим още носачи и мулета.

На 27.08 керванът ни потегли нагоре заедно със 7 мулета (всяко от които носи по 60 килограма) и 14 носача (с по 25кг всеки). На другия ден никой не щеше да мръдне от зеления лагер на 4200м, защото ни валя проливно почти целия ден. 

В базовия лагер вече имахме кухня и палатки, така че се разплатихме с носачите и мулетарите и се заселихме на кой където му е отредено. Мястото не е нито красиво, нито просторно и обзорно. Забити сме на странична камениста морена прекалено близо до стената на върха, така че за съжаление от него виждаме само малка част от подножието. В лагера е доста компактно и тясно- 12 палатки с разстояние между нас не повече от два метра.

Усетих, че ако трябва да чакам „оправяне“ на времето сигурно щях да се отчакам доста. На първия цял ден в базата се ориентирах, кое къде е и как е подхода до началото на маршрута. На 1.09 поех сам нагоре с прогноза „неясно променливо, мусонно“. За 4 дни видях слънцето само за около 4 часа, при това три от тях през последния ден. През останалото време едва виждах под носа си и основно плувах в мъгли и виелици. За първи път катерех в края на мусона и не знаех кое как се случва. За първи път на 6500м ме валя два дни дъжд. Малката ми палатка е устойчива на силен вятър и сняг, но не и на дъжд. Прогизнах доста и през голяма част от времето в палатката отводнявах локвите с технологично парцалче, което предвидливо си носех. 

Планината почти не я видях и добре, че имаше бамбукови флагове и части от въжета оставени от шерпите на Карлос Сория, така че да се ориентирам в коя посока се ходи. През всичките дни имах по-ясно мъгливо време само между 6 и 9ч сутринта, след което дъжд, суграшица и сняг носени от силен северен вятър. Все пак се заинатих и на 3.09 успях да докосна кота 7135м, което е височината на връх Ленин в Памир. 

Тримата испанци тръгнаха нагоре на 4.09 заедно с 4 шерпи. Очевидно бяхме експедиции с различни стилове. Те имаха шерпи, всеки си отговаряше за точно определена задача, вдигаха дрон за заснемане на всяка крачка, разполагаха със сателитен интернет и постваха видео новини и интервюта от мястото на събитието. Най-обаче ме притесни тъжната им статистика на Даулагири. Карлос идваше за 7-и път, Люис - за 5-и път, Сито - за 4-ти път….бяха вече прекарали под този връх повече от една година. 

Многото есенен сняг и голямата лавинна опасност беше най-честата причина за отстъпленията им. Аз идвам за първи път и засега съм новобрански оптимистично настроен. Може пък комбинацията между нас да сработи този път и да ни качи и на този връх, на който българи не са стъпвали от далечната 1997г. В следващите две седмици очакваме пристигането на двама италианци със ски, швейцарец и трима американци. Доста камерно присъствие под Даулагири сравнено с над 220-те човека, които тази есен ще атакуват Манаслу (8163м)."

Преди около месец Боян Петров изкачи друг осемхилядник - Гашербрум 2. Подготвяйки се за връх Даулагири, в България качва за 20 дни 6 килограма - основно с гювеч, баница, шопска салата и таратор.   

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари. 

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си