Тя беше наградена на бляскава церемония, като новината й съобщи лично кулинарния бог Джейми Оливър

Великобритания говори за една българка, не по шпионския скандал, а заради работата ѝ като акушерка. Валентина Бърнет стана най-добрата акушерка във Великобритания и беше наградена на бляскава церемония, като новината й съобщи лично кулинарния бог Джейми Оливър.

Валентина се грижи за новородената Грейс, докато майка ѝ е в медикаментозна кома, заради аневризъм, открит в късен етап на бременността. 

"Беше много неочаквано, изобщо не знаех, бяха ни извикали под предлог, че искат да направят обща снимка на всички номинирани. Нямах никаква представа. Той е един от най-добрите кулинари в Англия. Постоянно го гледам и беше много вълнуващо, много неочаквано и много мило. Много земен човек, много приятен, сподели, че най-голямото му дете, дъщеря му, учи в момента за медицинска сестра, пожелах й успех", обясни Валентина Бърнет.

Кой е раздавал поръчките на българите, обвинени в шпионаж във Великобритания?

Наградите на Националната здравна служба се дават за изключително отношение и проявени грижи, надхвърлящи служебните задължения. За отличието „Акушерка на годината” Валентина преборва конкуренцията на десетки свои колежки от цялата страна. Всички те номинирани от своите пациенти.

"Историята на Натали като здравословно състояние е много сходна на моята, която аз преживях преди 4-5 години и мисля, че това е, което ги жегна и трогна", сподели Валентина.

Две жени със сходна съдба преплитат случайно пътя си. За Натали най-тежкото изпитание идва миналия ноември. За Валентина - през 2018-та.

"Аз страдах много от главоболие и случайно отидох на очен лекар и видяха, че десния ми очен нерв е много увеличен и от там направление, решиха да направят ЯМР и за съжаление откриха един тумор в мозъка, който беше 5 см голям. Седмица по-късно претърпях операцията. Беше успешна. Всичко беше точно, радвах се, исках никога да не се беше случвало и да съм обратно в рутината – децата, къщата работата. За съжаление 2 години по-късно се установи, че туморът се е върнал на същото място. Те са няколко всъщност, но малки и трябваше да претърпя радиотерапия. В момента да чукна на дърво всичко е окей. Те са там, но кротуват, не се размножават, стоят си. И така е, продължаваш напред", разказва тя.

Дебора: Страх ме е да излизам, но го правя, защото не искам животът ми да приключи

Вместо в страх ще се събуди ли туморът утре, Валентина избира животът тук, сега и днес – в името на семейството и професията.

"Аз се върнах на работа на 2-рия месец, не издържах просто да стоя вкъщи и се върнах на работа, но нямах право да карам и беше голям проблем, но благодарение на моя съпруг мина – той ме водеше и взимаше. Как така ще стоя вкъщи, какво ще правя – един, два, три месеца, а после. Аз бях на 40 години, животът тепърва започва, имаш деца, трябва да им дадеш пример, не можеш да се предаваш. Животът си продължава и трябва. Защото аз не мога да си представя да седна и да съм негативна, това не съм аз. Трябва да даваш кураж на всички около себе си и смело напред", категорична е тя.

Научила се да дава кураж на себе си, Валентина започва да предава тази сила и на пациентите си и техните близки. Една история обаче я оставя без думи – тази на 26-годишната Натали, получила внезапен мозъчен аневризъм, бременна в 9-тия месец.

"Една вечер колабира, при което е транспортирана с хеликоптер към нашата АГ болница и диагностицирана с мозъчен кръвоизлив и е поставена в принудителна кома. Тя имаше една дълга 7-8 часова операция, за да се спре кръвоизлива в мозъка. Наистина операцията беше 50 на 50 дали ще оцелее или не и ме жегна фактът, че нейната история е подобна на моята история", заяви още акушерката.

РУСКАТА ЦЪРКВА: Политици, духовници и граждани призовават да бъде отворена


Валентина е неотлъчно до семейството – като психолог, приятел и доскоро пациент, също претърпял мозъчна операция.

"Това да дадеш тази морална и психическа, и емоционална помощ, да ги изслушаш, защото за съжаление понякога нямаш време да изслушаш пациентите и е жалко, но в този момент ти трябва да намериш време и трябва те да разберат, че имаш нуждата да им помогнеш. Просто седнах и разказах моята история и им дадох надежда, дадох им кураж, дадох им вяра и аз бях спокойна, защото тя е едно младо момиче, без никакви рискови фактори. И тя се оправи. Напълно здрава е", подчерта тя.

В болницата Валентина се грижи и за Грейс, бебето на Натали, което се появява на бял свят след спешно секцио. Месеци по-късно българката научава, че нейн пациент я е номинирал за престижната награда „Акушерка на годината”. Не след дълго разбира името му... Натали.

"Беше много приятно да я видя нея без всички бинтове по главата, шевове, кислородни тръби. И беше много вълнуващо да видя, че е жива и здрава и продължава. И се радва на едно здраво бебе. Тя ми беше пациентка, но сега поддържаме връзка, пишем си, скоро ще се срещнем отново на кафе да видя малката Грейси", отбеляза Валентина.

Именно Натали е до Валентина, когато приема наградата за най-добра. Отличие, което във Великобритания носи отговорност и чест. Каквато е и самата професия „акушер".

"Акушерките са много повече близки с родилките, отколкото докторите, защото докторите са много по-заети имат други неща за вършене. Такава е системата тук. Мисля, че е по-добре, защото ние учим три години. Имаш право да изписваш лекарства, да приемаш и изписваш пациент, да провеждаш манипулации, които в България акушерките нямат. За мен беше много болезнено като работих в България, аз не се чувствах значима и пълноценна, ти нямаш думата, каквото каже докторът това е", спомня си Валентина.

Сапьор от СОБТ: При обезвреждане на боеприпас гледаме около него да няма много хора

Не само престижа на професията задържа Валентина във Великобритания вече над 20 години, но и мотивацията, с която здравните служители там приемат ролята си.

"Тук се обръща много внимание как се чувства човек и какво може да му се направи, не толкова физическата, колкото психологическата болка. Не е нужно да таиш болката в себе си. Ти не си направил нищо лошо, станало каквото станало. И смело напред, горе главата и само напред. Раната може да зарасне, но болката, която изпитват в сърцето си ще си остане. Ако някой не им помогне, ще си остане. Не винаги можеш да дадеш всичко от себе си. Но аз съм сигурна, че никой не отива на работа и да казва „Абе днес ще я караме ей така”. Всеки отива и прави всичко възможно", уверена е Валентина.