„Последната нощ” - разказва за полицая Франко Аморе, чийто живот се преобръща в навечерието на пенсионирането му

Милано. В навечерието на пенсионирането си, след 35 години почтена служба без нито един погрешен избор, лейтенантът от полицията Франко Аморе вижда как светът му се преобръща. Но може би именно светът се е променил – от ден в нощ. „Последната нощ” е най-новият филм на режисьора Андреа Ди Стефано.

Прецизен и напрегнат трилър, който жонглира с правилата на жанра, като смесва фатализма на класическия филм ноар с разгорещените емоции на мелодрамата. Часовниковият механизъм на повествованието не се задоволява само с усъвършенстването на героите, но и хвърля нова светлина върху град, който съществува на опасната граница между закона и престъпността.

В главната роля влиза актьорът Пиерфранческо Фавино.

Лентата беше показана за първи път на филмовия фестивал „Берлинале”. Екип на NOVA разговаря с режисьора Андреа Ди Стефано и актьора Пиерфранческо Фавино.

„Последната нощ” е третият филм като режисьор на Андреа Ди Стефано. Той обаче има и богата кариера като актьор.

„Чувствам се много по-комфортно зад камерата. Лесно е да играеш роля, но е изключително трудно да бъдеш добър актьор. Трябва винаги да си на разположение. Налага се да показваш емоция пред много хора, а и е необходимо да пресъздадеш тези емоции в точния момент. В същото това време, трябва да внимаваш, защото понякога преиграването може да провали представянето ти. Но пък, ако не си дал всичко от себе си и се провалиш, това би могло да съсипе филма. Така че мисля, че харесвам повече позицията си зад камерата. По-лесно ми е така”, сподели Андреа Ди Стефано.

„Зелена граница” – история за бежанци, въвлечени в политически машинации (ВИДЕО)

Главният герой във филма – Франко Аморе, е лоялен и честен полицай. Възможно ли е в реалния живот да съхраниш тези качества в продължение на цялата си кариера?

„Не знам дали е възможно, но мисля, че той всъщност се справя. Ако се замислите, той прави малки неща, които решава, че са честни, но едва в последствие се оказва, че не са. Например, като полицай в Италия не може да имаш друга работа, трябва да си само и единствено полицай. Ако правиш нещо странично - да помагаш на приятел или роднина, който се занимава с продажбата на часовници или бижута, както героя ми, определено не е правилно. Той казва, че е честен, хората около него твърдят същото, така че тук става въпрос по-скоро за легендата около този човек, отколкото това, което всъщност е. Той има много алибита за нещата, които не е направил, кариерата, която не е създал, така че Аморе разказва историята за себе си и сам вярва в нея. Но в крайна сметка идва момент, в който трябва да направиш избор. Именно това е мигът, в който неговите вярвания започват да бъдат изложени на риск, така че залогът става по-висок”, коментира актьорът Пиерфранческо Фавино.

„За мен честността е да стоя за думата си и да защитавам нещата, които разбирам и в които наистина вярвам”, казва Фавино.

„Да, мисля, че да бъдеш честен означава да си в мир със себе си и с морала си. Честността е тогава, когато правиш нещо и не се налага да се замисляш дали то е правилно, или не. Не си задаваш въпроса, ох, трябваше ли да постъпя така. Няма и необходимост да правиш компромиси.  Това е изключително трудно.Познавам малко хора, които са наистина честни със себе си и с другите. Обикновено животът става по-сложен, когато не искаш да правиш никакви компромиси”, казва Андреа Ди Стефано.