Да се завърнеш у дома: Разказ за пътя на евакуацията от Бейрут до София

През последните 48 часа българската държава успя да евакуира всички свои граждани, пожелали това в първите часове на изострянето на конфликта. Правителственият самолет изпълни два курса от Бейрут до София, а на тях се качиха общо 169 души. Един от спасилите се, посрещна екип на NOVA в дома си, този в София. Това е Петя Николова Абу Шедид, с която ви срещахме през последните дни на бомбардировки само на няколко километра от дома й.

Всички българи, поискали евакуация от Ливан, се завърнаха в България (ОБЗОР)

Още в първите часове след бомбардировките, в които Израел уби лидера на „Хизбула” Хасан Насрала, тя ни разказваше какво се случва в Бейрут. Снощи правителственият самолет евакуира нея и 16-годишната й дъщеря. „У дома съм на дивана и е мирно, тихо и спокойно! Това е най-красивото нещо, което може да се случи на един човек, въпреки че домът ни в Ливан не е тих”, разказва Петя.

Българите, евакуирани от Ливан, стъпиха на родна земя

Зад гърба си в Ливан оставя не само имущество, но и приятели. „Всички се тревожат и всичките ни се обадиха - дали съм стигнала, дали съм добре, всичко наред ли е. Всеки ден ще се моля за тях. Никога няма да ги забравя, разбира се. Молех се, докато бях в Ливан. Палих свещи, тамян и светена вода”, казва още Петя.

Тръгва почти без багаж, но взима със себе си вярата. „Нося си икона на Свети Шарбел, беше вчера с нас на полета, за да ни пази да пристигнем живи и здрави, да пази Ливан, да пази България, да пази света, да бъде мир”, добавя българката,

От днес дъщерята на Петя – Валери посещава учебните часове през лаптопа си. А началото на ескалацията я кара да промени и желанието какво висше образование да следва. Доскоро е искала да запише за автомобилен инженер. „Но сега иска да следва психология. Най-вече, заради ситуацията, която е в Ливан. Каза „Мамо, трябва да лекуваме хората, от това, което преживяват”, споделя Петя.

Сънародничката ни разказва, че в Ливан хората все още имат надежда. „Всички хора в Ливан се надяват, че ще приключи по най-бързия начин. И даже ме убеждаваха да не пътувам, да си остана, че всичко ще свърши бързо. Но не знам, аз усещах нещо. Не можех да спя. Последните 10 дни не съм мигнала”, посочва още тя.

И ако днес Петя вече е далеч от взривовете, мечтае за едно: „Земята плаче, не трябва да има бомби никъде по света. Трябва да има мир”, казва завърнала се у дома българка.