Снимка: gettyimages
Актьорът разказва историята на живота си в книга
По средата на новата си мемоарна книга Ал Пачино си спомня за скандала, разразил се на снимачната площадка на „Кръстникът“ по време на снимките в Сицилия. Актьорът снимал сватбена сцена с актрисата Симонета Стефанели, когато в един момент режисьорът Франсис Форд Копола го помолил да поговори с местните хора, които били част от масовката на снимките. Но никой от тези статисти не разбирал английски, а Пачино, въпреки че е израснал в италианско семейство в Ню Йорк, не говорел съвсем добре езика на баба си и дядо си. По-късно Копола помолил булката и младоженеца да изтанцуват заедно валс, но Пачино отново се оправдал с некомпетентност. Към края на сцената двойката трябвало да се отдалечи с кола, но Пачино, въпреки, че е нюйоркчанин, не можел да шофира. В този момент търпението на Копола към главния герой се изчерпало. „Защо изобщо те наех?“ - крещи той на Пачино. „Какво изобщо можеш да правиш?“
В много отношения въпросът на Копола движи Пачино през цялата история на новата му мемоарна книга „Sonny Boy“. Как един отпаднал от училище гамен от Южен Бронкс се превръща в може би най-убедителния актьор, който някога се е появявал на филмовия екран? Антигероите рядко са изглеждали толкова маниакални като Тони Монтана в „Белязаният“, толкова уязвими с пушка като банковия обирджия Сони Уорцик в „Dog Day Afternoon“ или просто са изричали толкова много страхотни реплики като неопитния мафиотски бос Майкъл Корлеоне в трилогията „Кръстникът“. „Никога не мрази враговете си. Това влияе на преценката ти“ или „Ако нещо в този живот е сигурно, ако историята ни е научила на нещо, то е, че можеш да убиеш всеки“.
Снимка: gettyimages
За тези, които отхвърлят златната му серия през 70-те и 80-те години на миналия век, като предимно криминални авантюри - дългогодишният му мениджър Мартин Брегман понякога се хвалеше. „Искате успешен филм? Сложете Пачино на плаката с пистолет“. Скептиците забравят, че единственият път, когато Пачино печели „Оскар“, е за деликатното му превъплъщение в образа на сляп подполковник в „Усещане за жена“, или че е режисирал документални филми за поставянето на „Ричард III“ и „Саломе“ на Оскар Уайлд. Има начини, по които легендата на Пачино се гради върху трайна импровизация - човек, който знае как да си измисля в движение. Ако си спомняте „Кръстникът“, знаете, че Майкъл Корлеоне наистина танцува на сватбата си в Сицилия, а по-късно откарва булката си с кола.
„Sonny Boy“ започва с увлекателен разказ за следвоенното детство на актьора, прекарано в скачане по покривите на панелните блокове и пушене на цигари по улиците. Родителите на Пачино се разделят, преди той да навърши две години - Пачино старши, ветеран от войната, по-късно отваря ресторант в Калифорния, за да се възползва от репутацията на сина си. Той и майка му се преместват при нейните родители, които имат малък апартамент на последния етаж в Бронкс. Ходенето на кино често е единственият източник на забавление за малкия Сони (Пачино е кръстен на песен на Ал Джолсън) и неговата самотна майка. Дядо му работел като мазач и наистина се бил преместил в Ню Йорк от сицилианско градче на име Корлеоне.
Снимка: gettyimages
Това, че е дете от разбито семейство е определящо за Пачино, както и психическите проблеми на майка му - тя се лекува с електрошок и прави опит за самоубийство, когато той е на 6 години, и в крайна сметка умира от свръхдоза, когато той е на 22 г. Имал е своеобразна квартална банда, с която отрано е експериментирал с наркотици и алкохол, но въпреки трудностите си Пачино казва, че майка му е била строга и често му е забранявала да излиза да играе след залез слънце и следователно „ме е отклонила от пътя, който водеше към престъпност, опасност и насилие“.
Като тийнейджър Пачино обича да играе бейзбол, но се изявява като актьор в училищните пиеси. Тези изпълнения са достатъчно убедителни, за да получи прякора „следващият Марлон Брандо“. Пачино, разбира се, ще сподели екранно пространство с Брандо в „Кръстникът“, но през 20-те години на миналия век киното никога не е било част от плановете му - той се е изявявал като театрален актьор. Изпълнявал е странни роли и се записва в курсове по актьорско майсторство - спомня си Мартин Шийн като свой състудент. Скоро започва да играе редовно в постановки извън „Бродуей“. В свободното си време пътувал с метрото до края на линията и четял Чехов и Балзак. Или пък рецитирал на глас Юджийн О'Нийл и Шекспир в безлюдни улички. На 26-годишна възраст е приет в прочутото Actors' Studio на Лий Страсбърг в Ню Йорк. За известно време се премества в Бостън, за да играе в репертоарен театър.
Снимка: gettyimages
Нищо във втората половина на книгата не може да се сравни с живото описание на Пачино на неговите трудни години. Вместо това получаваме анекдоти и основни моменти от кариерата на Пачино, за които той говори от десетилетия в интервюта и предавания. Кой не знае, че Paramount Pictures първоначално са били против участието му в „Кръстникът“? Или че пиенето е било начин за Пачино да се справи със стратосферната си слава? Или дори, че неговият бизнес мениджър е арестуван през 2010 г. за измама на клиентите си?
Имате чувството, че Пачино може би е бил известен твърде дълго. Защо иначе би твърдял, че ролята на Тони Монтана „ми даде възможност да разкрия нисшата класа в себе си“, или би се отдавал на глупави фантазии за това как би могъл да се развие животът му, ако не се беше насочил към филмовата индустрия? „В крайна сметка щях да се оженя за шивачка и щяхме да имаме 10 деца“. Той старателно съпоставя актьорите, с които се е срещал, с хронологията на кариерата си.
Това, което спасява тези страници, са частите, в които Пачино разкрива своята всеотдайност към занаята. Когато признава, че е бил най-щастлив през четирите години, прекарани в снимане на филма „ Looking for Richard“, или увещава по-младите актьори да вярват в историята, „сякаш се е случила на тях“ усещате, че Пачино все още е двадесет и няколко годишен театрален актьор в сърцето си, който яростно репетира репликите си на глас в пустеещи улички. Защо Пачино все още процъфтява в Холивуд на 84 години, докато трима от най-близките му приятели от детството в Бронкс умират твърде рано от свръхдоза наркотици? Неотдавна един стар приятел нарече Пачино „чудо“: „Не вярвах в това, разбира се. Но знаех какво искаше да каже. Целият ми живот беше един полет към Луната“.
Редактор: Камена Георгиева
