Джийн Хекман: Между скромността и съвършенството – актьорът, който влизаше във всяка роля

Джийн Хекман изигра злодеи, герои и антигерои в екшъни, комедии и драми. Въпреки световната слава,  звездата, която почина на 95-годишна възраст, никога не е обичала известността. Той дори признава, че собствените му филми му създавали „неприятно чувство“.

За мнозина той винаги ще остане Лекс Лутър – суперзлодеят на Супермен, но с кариера, обхващаща шест десетилетия, актьорското му портфолио не е само дълго, но и изключително разнообразно.

От морската пехота до големия екран

Бившият морски пехотинец, той започва кариерата си с малка, некредитирана роля в телевизионно предаване през 1961 г.

Въпреки презрението си към холивудската слава, Хекман става световноизвестен, участвайки в над 80 филма от различни жанрове, както и в телевизионни продукции и театрални постановки на „Бродуей”.

Сред най-запомнящите се роли в кариерата му са нюйоркският детектив Джими „Попай“ Дойл във „Френска връзка” и експертът по подслушване Хари Кол в „Разговорът” на Франсис Форд Копола.

Носител на множество награди „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“, Хекман се оттегля от актьорството през 2004 г., за да се отдаде на писането на романи – занимание, което по неговите думи по-добре пасвало на самотническия му характер.

Снимка: Getty Images

Животът преди киното

Роден като Юджийн Алън Хекман в Калифорния през 1930 г., той преживява развода на родителите си на 13-годишна възраст. Отгледан е главно от баба си, Беатрис Грей, която е с британски произход.

На 16 години напуска дома си, за да се запише в морската пехота, където служи като радиотехник и военен кореспондент между 1947 и 1952 г., работейки в следвоенен Китай и Япония. Недоволството му от авторитетите му струва понижение в званието, което има, цели три пъти.

След военната си служба започва да учи журналистика и телевизионна продукция в Университета на Илинойс, но впоследствие решава да се насочи към актьорството.

През 1956 г. постъпва в „Пасадина Плейхаус”, където се запознава с младия Дъстин Хофман. Двамата делят едно жилище, преди да постигнат световна слава. Сред колегите му от онова време е и бъдещата легенда Робърт Дювал.

Холивудската легенда Джийн Хекман и съпругата му са открити мъртви в дома им

Пробивът в киното

След години на малки телевизионни и театрални роли, Хекман прави големия си пробив през 1967 г. с участието си в „Бони и Клайд”, което му носи първата номинация за „Оскар“.

Първата си статуетка печели през 1972 г. за „Френска връзка”, където играе ролята на детектив Джими Дойл. Двадесет години по-късно печели втори „Оскар“ за поддържаща роля в уестърна „Непростимо” на Клинт Истууд.

Снимка, Дийн Хекман и Клинт Истууд: Getty Images

Вече уважавано име в индустрията, Хекман става още по-разпознаваем, когато през 1978 г. е избран за ролята на Лекс Лутър – емблематичния враг на Супермен, изигран от Кристофър Рийв.

Той повтаря ролята в продълженията на филма – Супермен II (1980) и Супермен IV: Борба за мир (1987).

Снимка, Джийн Хекман и Кристофър Рийв: Getty Images

Гигант в киното

Хекман оставя след себе си впечатляващо филмово наследство. Част от емблематичните филми, в които участва, включват

„Приключението на Посейдон“, „Недостижимият мост”, „Под обстрел”, „Мисисипи в пламъци”, „Аленият прилив”, „Игра на пари”, „Кланът Тененбаум” и „Присъда за продан”.

Той демонстрира както комедиен, така и драматичен талант, като прави запомнящо се камео като слепец в „Младият Франкенщайн” – пародията на ужаси на Мел Брукс от 1974 г.

Въпреки че никога не се е считал за истинска звезда, той си партнира с холивудски величия като Ал Пачино, Джийн Уайлдър, Оливър Рийд, Уорън Бийти, Фей Дънауей и Даян Кийтън.

Светът скърби за легендарния Джийн Хекман (ВИДЕО+СНИМКИ)

Личен живот и оттегляне

Хекман има три деца от първата си съпруга, Фей Малтис, с която е женен 30 години, преди да се разведат през 1986 г. През 1991 г. се жени за класическата пианистка Бетси Аракава.

След 2000 г. той постепенно се оттегля от общественото внимание и през 2004 г. се премества от шумния Лос Анджелис в Санта Фе, Ню Мексико, избягвайки холивудските светски събития.

Снимка: Getty Images

Хекман и славата

Хекман никога не е криел неприязънта си към бляскавата страна на киноиндустрията и често омаловажавал собствените си постижения.

В интервю за списание Time той споделя:

"Ако случайно видя свой филм по телевизията, гледам не повече от пет минути, след което изпитвам неприятно чувство и сменям канала."

След оттеглянето си той се посвещава на писането, като публикува три исторически романа в съавторство със своя приятел и подводен археолог Даниел Ленихан.

През 2008 г. споделя пред Reuters:

"Харесвам уединението на писането. В някои отношения то прилича на актьорството, но е много по-лично. Чувствам, че имам повече контрол върху това, което искам да изразя."

Той допълва:

"Във филмите винаги има компромиси – работиш с толкова много хора, всеки със собствено мнение. Писането е различно – намирам го за отпускащо и успокояващо."

Снимка: Getty Images

„Изпълних много от мечтите си“

Последната филмова роля на Хекман е в политическата сатира „Добре дошли в Муспорт” (2004), където си партнира с комика Рей Романо.

Въпреки че се оттегля от актьорството, той продължава да работи, озвучавайки два документални филма за морската пехота през 2016 и 2017 г.

През 2003 г., когато получава престижната награда Cecil B. DeMille на „Златен глобус”, Хекман споделя:

"Актьорството беше всичко, което някога съм искал да правя. Малцина имат шанса да осъществят мечтите си. Да, жертваш много – семейството, домът, винаги си някъде далеч, в Северна Африка или другаде... Но това беше моят свят на въображението, и аз успях да го превърна в реалност."

Оставя след себе си трите си деца – Кристофър Алън, Елизабет Джийн и Лесли Ан Хекман.