ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Мишел Тирабоско – виртуозът, който свири не с ръце, а със сърце (ВИДЕО)

Той се ражда без ръце и без надежда. Но музиката възпламенява искрата на живота у него. Мъжът чудо от Италия Мишел Тирабоско преодолява физическите предизвикателства и се превръща във виртуозен музикант, признат по цял свят. Ценителите на красивата и нежна музика очакват с нетърпение всеки звук, излизащ от неговата панфлейта, която държи здраво не с ръце, а със сърцето си. Разказва редакторът Цветина Петкова. 

Виртуозът, роден в Рим, но по душа французин, който работи в Швейцария, се ражда с физическа малформация. Това е вродена генетична аномалия, засягаща външния вид. Неговите ръце са недоразвити, но сърцето му е огромно и е изпълнено с обич и музика. Интервю на уебредактора Цветина Петкова.

Здравейте, г-н Тирабоско! За мен е чест да разговарям с Вас дни след концерта на Андре Рийo в София! Хареса ли ви България? С какво ще я запомните?

Разбира се, че харесах страната ви. България е прекрасна, а публиката ме посрещна много топло. Започнаха да ме аплодират, веднага щом започнах да свиря. Бях изключително впечатлен и това отношение много ме докосна.

Да, защото музиката ви е божествена! Какво мислите за нашата храна? А за българките?

О, много ми се услади храната ви. Опитах кюфтета и сирене. Беше страшно вкусно! Посетихме автентичен български ресторант. Разбира се, българките са много красиви. Жените като цяло са прекрасни.

Андре Рийо със специален поздрав към българите за 24 май (ВИДЕО)

От колко време се познавате с Андре Рийо и как той ви покани да участвате в негови концерти?

Срещнах Андре преди около година и половина. Изпратих му свое изпълнение на мелодията от „Междузвездни войни” и той много го хареса. Покани ме в родния си град Маастрихт, за да запиша тази своя идея за следващия му албум. Три дни по-късно приех да тръгна на турне с него и оркестъра му в продължение на една година. Не се поколебах да се впусна в това приключение, то е сбъдната мечта. Рийо е истински шеф, но е много щедър и коректен, а музикантите, с които работи, са фантастични професионалисти.

Свирите на панфлейта - доста любопитен инструмент. Как се роди страстта на Мишел Тирабоско към музиката?

Разбира се, заради състоянието ми, не можех да свиря на всеки инструмент, който пожелая. Тъй като баща ми е оперен певец, като музикант винаги ме е насочвал към неговата сфера. Един ден дойде вкъщи в панфлейта в ръце и ми я подари. Оттогава тя е верен мой приятел. Този инструмент буквално спаси живота ми. Откакто се помня обожавам музиката и панфлейтата беше моят шанс да работя с нея. Репетирах безспирно и много упорито ден след ден. Прибирах се след училище, затварях се в стаята си и започвах да свиря. Панфлейтата е моят живот.

Можем да кажем, че превърнахте състоянието си в предимство и сила. Как успяхте да завладеете сърцата на толкова хора по света и да ги накарате да не се интересуват от това как изглеждате, а просто да слушат музиката ви?

Може би попаднах на точното място и успях да направя себе си щастлив чрез музиката, затова успявам да го предам и на зрителите. Вероятно съумявам да предам хубави вибрации на хората, те усещат положителна енергия от мен. Винаги съм бил много весел и позитивен човек.

Холандският феномен Андре Рийо се срещна със златните ни момичета

Обичате да свирите различни версии на познати мелодии. А каква музика слушате в свободното си време?

Много зависи от настроението ми в момента. Музиката е необятен свят, а аз съм много любопитен към различните стилове. Обичам да слушам поп, както и класическа, разбира се. Фолклорът на конкретните държави ме интригува. Като цяло слушам всичко, което успее да докосне сърцето ми, независимо от стила - много съм любопитен. Обичам да експриментирам и дори от време на време пея.

Слушал ли сте българска народна музика? Възможно ли е да чуем нов аранжимент на някоя наша песен?

О, разбира се, запознат съм с вашата фолклорна музика, много е мелодична и приятна. Веднъж дори изсвирих „Македонско девойче”. Много красива песен! Обожавам да слушам традиционната музика за страната, в която съм. Всъщност, знаете ли, бил съм преди в България – на меден месец със съпругата ми. Може би преди 25 години. Посетихме Черноморието ви – Бургас и Варна, както и Рилския манастир и Банско. Имах възможността и да посвиря. Прекарахме чудесно време на вашето море и в планините. Останали са ми невероятни спомени.

Доста интересно е решението да дойдете на меден месец тъкмо в България, вие сте много свързан с нашата страна.

Определено да. Всъщност ние обиколихме света за 14 месеца, като пътешествието ни започна от България. След това бяхме в Турция, Индия, Нова Зеландия, Бали и много други - само аз, съпругата ми и нашите музикални инструменти. Бяхме много млади и се чувствахме свободни. Споделихме много музика с различни народи и опознахме техните култури. Беше фантастично преживяване!

Едва на 16 години изнасяте първия си концерт със симфоничен оркестър, а на 18 записвате първия си албум. Медиите ви наричат детето чудо на панфлейтата. Какви жертви бяха необходими, за да стането такъв виртуоз?

Може би ключът към успеха са желанието и страстта. За мен музиката не е здрава работа, а любов. Обичам да свиря и панфлейтата ми дава сили. Музиката нахрани и изпълни душата ми. Помогна ми много да живея щастливо, да опозная себе си и да се приема. Доста е трудно да се научиш да свириш, но това е работа като всяка друга и ако имаш желанието и страстта да я вършиш, това ти помага да изпитваш удоволствие от живота. Не обичам да давам съвети, но често казвам, че човек трябва да бъде искрен и истински. Може би затова моята музика се получава толкова красива.

На кое място мечтае да свири цигуларят Андре Рийо

Има ли конкретен стил или мелодия, която искате да интерпретирате по свой начин, но досега не сте успял?

Мечтая да експериментирам с джаз музиката. Обичам да импровизирам. Може би бих искал да изпробвам и някои фолклорни мелодии в нови версии с панфлейта. Интересни са моите експериенти с индийската и ирландската музика, със салсата, както и с някои специфични ромски мелодии. Няма да ми стигне животът да изсвиря всичко, което бих искал.

Известен сте и с това, че адаптирате панфлейтата към класическия репертоар, като разширявате обхвата ѝ и я настройвате в до мажор, за да покрие същия диапазон като флейтата. За непрофесионалистите - какъв ефект има това върху слушателя?

Когато започнах да свиря, осъзнах, че тя трябва да е в си мажор, защото така е по-лесно. Някои румънци ми бяха малко ядосани, защото промених звученето на панфлейтата, но аз ги попитах защо не. Всичко може да бъде променяно. Трябва да намираме начин да направим музиката по-красива. Аз не спирам да експериментирам в работата си. Не знам дали за всички изглежда, че съм взел добро решение - проличава само като ме слушат. В музиката е нужна адаптивност, но трябва и да си много внимателен с всичките ѝ професионални детайли. Много съм се упражнявал, предизвиквайки различни мелодии в панфлейтата, но това е моята музика, така я чувствам аз. Нека публиката да ме съди.

През 2025 г. излезе биографичната ви книга „Le Souffle de ma vie“ („Дъхът на моя живот“). Тя разказва историята на живота ви между физическите предизвикателства и невероятната ви кариера като музикант. Какво е вашето най-важно послание, предадено чрез нея?

Много съм благодарен, защото през целия си живот срещах невероятни хора чрез музиката. Може би свободата в мен ме подготви да се изправя срещу предизвикателствата в моя живот. Това не е книга, която просто описва какво съм направил - чрез нея аз отправям благодарности към хората, които са ме подкрепяли и споделям преживяното. Освен това, исках да говоря за своя недъг, исках да дам кураж на хората, които са като мен, но не усещат надежда. Аз съм женен, имам две дъщери, доказвам, че всичко в този живот е възможно, ако си решен да постигнеш мечтите си. Ако си искрен и отворен към хората, можеш да живееш щастливо. Животът предлага необятни възможности и ние не трябва да се страхуваме да ги грабнем. Обичам да скачам необмислено в нови начинания, защото това е безценен опит.

Андре Рийо - Маестрото и неговият вълшебен спектакъл в София (ВИДЕО+СНИМКИ)

Споменахте, че имате две дъщери. Те поели ли са по вашия път?

О, да, момичетата ми свирят на пиано и на арфа. В момента учат в университет и работят усърдно, защото е трудно да бъдеш професионален музикант. Музиката е естетиката на живота, тя е полезна за ума, душата и сърцето. Затова за мен беше важно, че те решиха да свирят. Не знам дали искат да се занимават с това, но се радвам, че умеят да правят музика. Сами ще решат на какво ще отдадат живота си.

Какви са вашите най-интересни мигове на сцената?

Всеки концерт е уникален и е съпроводен с интересни случки и любопитни истории. Никога няма да забравя как преди дни, само няколко секунди след като засвирих, българската публика започна бурно да ме аплодира. Това докосна сърцето ми. Обичам да свиря както пред огромна публика, така и в по-тесен кръг, на по-малки събития. От над 30 години съм на сцената, бил съм къде ли не и съм запазил най-красивите спомени. За мен всеки концерт е безценен шанс да покажа музиката си.

Както Андре Рийо ви представи, освен професионален музикант, Вие сте и професор в Консерваторията в Женева. На какво учите студентите си?

Да открият своя собствен път. Това е много важно. Да обичат работата си и да са щастливи с нея. Музиката не е битка - трябва да си много спокоен и свободен, когато свириш. Панфлейтата не е прост инструмент, но ти дава много силна енергия.

А за какво мечтае великият Мишел Тирабоско?

Аз получих всичко, което исках в този живот. Щастлив съм от постигнатото и от мястото, на което се намирам в момента. Не искам да имам много материални придобивки, а само да правя това, което обичам и да съм сред любимите си хора. Знам, че животът ще ми даде това, от което имам нужда, ако съм готов за него. 
 

Целия разговор гледайте във видеото най-горе.