Снимка: iStock
Страните вероятно ще одобрят първи набор от целенасочени контрамерки
Страните от Европейския съюз през следващите дни ще се стремят да създадат обединен фронт срещу митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, вероятно одобрявайки първи набор от целенасочени контрамерки. Очаква се те да засегнат внос от САЩ от конци за зъби до диаманти на обща стойност 28 милиарда долара.
Подобен ход би означавал ЕС да се присъедини към Китай и Канада в налагането на ответни мита на Съединените щати. Мнозина анализатори обаче се опасяват, че подобна ранна ескалация ще се превърне в глобална търговска война, правейки стоките по-скъпи за милиарди потребители и тласкайки икономиките по света към рецесия.
27-членният блок е изправен пред 25% мита върху вноса на стомана, алуминий и автомобили и „реципрочни“ мита от 20% за почти всички други стоки.
Какви стоки внася България от САЩ
Митата на Тръмп покриват около 70% от износа на ЕС за Съединените щати - на обща стойност 532 милиарда евро (585 милиарда долара) миналата година - с вероятни мита върху мед, фармацевтични продукти, полупроводници и дървен материал, които все още предстои да бъдат въведени.
Кои продукти от САЩ може да бъдат обложени с мита
Европейската комисия, която координира търговската политика на ЕС, ще предложи на държавите членки в понеделник списък с американски продукти, които да бъдат обложени с допълнителни мита в отговор на тарифите на Тръмп за стомана и алуминий, вместо по-широките реципрочни налози.
Предвидено е ответните мерки да включват месо от САЩ, зърнени храни, вино, дърво и дрехи, както и дъвки, конци за зъби, прахосмукачки и тоалетна хартия.
Един продукт, на който беше отделено повече внимание и разкри разногласията в блока, е бърбънът. Комисията е определила мито от 50%, което накара Тръмп да заплаши с насрещно мито от 200% върху алкохолните напитки в ЕС, ако блокът осъществи плановете си.
Износителите на вино Франция и Италия изразиха загриженост. ЕС, чиято икономика е силно зависима от свободната търговия, се стреми да се увери, че има широка подкрепа за всяко решение, така че да поддържа натиска върху Тръмп в крайна сметка да започне преговори.
Какво предстои
В понеделник Люксембург ще бъде домакин на първата политическа среща в целия ЕС след обявяването на Тръмп за широкообхватните мита, когато министрите, отговарящи за търговията от 27-те членки на ЕС, ще обменят мнения относно въздействието им и как най-добре да реагират.
Протести срещу Тръмп и Мъск заляха САЩ и Европа (ВИДЕО+СНИМКИ)
Дипломати от ЕС казаха, че основната цел на срещата е да се отговори с единно послание за желание да се преговаря с Вашингтон за премахване на митата, но и готовност да се отговори с контрамерки, ако този план се провали.
„Нашият най-голям страх след Brexit бяха двустранните споразумения и прекъсването на единството, но след три или четири години преговори, това не се случи. Разбира се, тук имате различна история, но всеки може да види интерес от обща търговска политика“, каза дипломат от ЕС пред „Ройтерс”.
Сред членовете на ЕС има различни мнения за това как да се реагира. Франция настоява, че ЕС трябва да работи върху пакет, надхвърлящ митата, а френският президент Еманюел Макрон предложи европейските компании да спрат инвестициите в Съединените щати, докато „нещата се изяснят“.
Ирландия, почти една трета от чийто износ отива за Съединените щати, призова за „обмислен и премерен” отговор, докато Италия, третият по големина износител на ЕС за САЩ, се усъмни дали ЕС изобщо трябва да отвърне на удара.
„Това е труден баланс. Мерките не могат да бъдат твърде меки, за да накарат Съединените щати да седнат на масата, но не и твърде твърди, за да доведат до ескалация“, каза един дипломат от ЕС.
Досегашните преговори с Вашингтон не са дали резултат. Комисарят по търговията Марош Шефчович описа двучасовия си разговор с колегите от САЩ в петък като „откровен“, след като им е казал, че тарифите на САЩ са „вредни, неоправдани“.
Първоначалните насрещни мита на ЕС във всеки случай ще бъдат подложени на гласуване в сряда и ще бъдат одобрени, освен в малко вероятния случай, че квалифицираното мнозинство от 15 членове на ЕС, представляващи 65% от населението на ЕС, се противопоставят. Те ще влязат в сила на два етапа, по-малка част от 15 април, а останалите месец по-късно.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също ще проведе отделни дискусии в понеделник и вторник с главни изпълнителни директори от стоманодобивния, автомобилния и фармацевтичния сектор, за да оцени въздействието на митата и да определи какво да прави по-нататък.
Как митата на САЩ ще повлияят върху икономиката на България
„Подобна голяма търговска война и рецесия ще доведат до много тежки последствия за малък отворен пазар като българския. България изнася части за големите износно-ориентирани икономики, сред които Германия. Страната ни ще бъде „ударена” от последствията като домино ефект”, коментира в „Здравей, България” енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. По думите му печеливш от създалата се ситуация няма да има и „всички ще пострадаме” от търговската война.
Според икономиста Стоян Панчев целта на Тръмп е много по-голяма от търговска война. „Става въпрос за пълен рестарт на финансово-търговската система. Тръмп има да промени мястото на САЩ в световната търговия и ролята на долара в световната икономика. Има огромен проблем, свързан с дълга на САЩ и неговото рефинансиране през 2025 г., който също ще трябва да бъде решен”, уточни той.
Тарифите на Тръмп: Предвестник на глобална икономическа криза или преувеличена заплаха
Няма знак за идваща глобална икономическа криза заради наложените от Доналд Тръмп мита. Американският президент се опитва да ребалансира държавните финанси в страната. Това каза финансовият анализатор Преслав Райков в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
„Тази политика на протекция на местното производство е отречена от икономическата теория и практика”, посочи икономистът Гарабед Минасян. По думите му отговорът на Европа, като реципрочни мерки, се обмисля достатъчно добре, което е правилно.
Коя страна беше изключена от митата на Тръмп
Почти нито една държава в света не беше пощадена от огромните мита на президента Доналд Тръмп. Дори малки необитаеми острови в Индийския океан бяха включени в изчерпателния списък.
Но една страна липсваше - Русия
Един от най-големите противници на Съединените щати беше пропуснат от списъка на страните, обложени дори с 10-процентната базова тарифа - ход, който повдигна редица въпроси, като се имат предвид предишните приятелски отношения на Тръмп с руския президент Владимир Путин.
Но други страни, включително необитаемите остров Хърд, островите Макдоналд и Кокосовите острови, които имат население от 59 души и Свалбард и Ян Майен - острови в Арктическия кръг с приблизително 2000 души, бяха ударени от мита.
Министърът на финансите Скот Бесент каза пред Fox News в сряда, че Русия е освободена, тъй като САЩ не търгуват с тях поради тежки санкции, наложени на страната, след като нахлу в Украйна през 2022 г.
Какво направи досега Тръмп
► 1 февруари: Тръмп подписа заповед, с която наложи 25% мита върху стоките, внасяни от Канада и Мексико, и 10% данък върху китайските стоки.
► 4 февруари: Президентът на САЩ се съгласи временно да спре митата срещу Канада и Мексико, но не и срещу Китай.
► 9 февруари: Тръмп обяви 25% мита върху вноса на стомана и алуминий
► 4 март: 25% мита върху вноса от Канада и Мексико влязоха в сила. Тръмп обаче ограничи до 10% таксата за енергийния внос от Канада. Допълнително увеличение от 10% влезе в сила върху всички китайски вносни стоки.
► 5 март: Тръмп временно освободи автомобилните производители от 25% мита.
► 6 март: Президентът подписа заповеди, значително разширяващи стоките, освободени от неговите нови мита срещу Канада и Мексико.
► 12 март: Общите 25% мита на Тръмп върху стоманата и алуминия влязоха в сила.
► 26 март: Тръмп обяви нови мита от 25% върху колите и частите за тях
► 2 април: Президентът на САЩ обяви базово 10% мито върху всички вносни стоки в САЩ. По-високи мита срещу приблизително 60 държави, наречени „най-големите нарушители”, ще влязат в сила на 9 април, според Белия дом.
