„Непознатите земи“: Великденският остров - късче земя, забулено в тайна (ВИДЕО)

Някъде там, из водите на Тихия океан и на хиляди километри от най-близката континентална суша, един остров привлича любопитството на стотици учени от цял свят през вековете. Великденският остров или по-познат за местното му население като Рапа Нуи е късче земя, пазено от каменните си стражи и забулено в древни тайни.

За него учените казват, че е едно най-изолираните места в света. За мнозина обаче островът е разпознаваем с величествените каменни фигури “моаи”. А разходката сред тези колосални статуи е като пътуване назад-назад във времето.

Всеки късметлия, стъпил в единствения град на острова - Ханга Роа, бива посрещнат с местния поздрав “Йорана” и ето тези цветя. С което и нашето потапяне из тайнствата на рапануйската земя, заедно с изследователите от „Експлорърс Клуб България“, започва.

Според легендите - историята на Великденския остров започва да пише древен народ от Полинезия, дошъл да търси спасение на този малък къс земя в Тихия океан.

Вождът Хото Матуа сънува сън, в който му се разказва, че островът му ще бъде залян, погълнат от океан. Затова той събира 7 от най-смелите си морски пътешественици и ги изпраща да открият ново място, където да се засели. И те стъпват тук на Великденския остров. След това той взима съпругата си и 100 от най-верните си хора и се заселва. А в момента сме пред единствените 7 статуи моаи, които гледат към морето, оттам откъдето той е пристигнал.

След като откриват земята идва ред и на заселването.

„Намираме се на историческия плаж Анакена, където легендата разказва, на това място, две канута със 150 човека, водени от легендарния крал Хоту Матуа, са пристигнали от митологичната земя Хера, считана днес за Маркизските острови. Първите хора, които населват остров Рапа Нуи или Великденския остров и създават цивилизацията“, разказва Кристи. 

Именно заради гражданските войни някои откъси от историята на моаите се губят. Разрушавани, след това възстановявани от чужди народи, каменните статуи са свидетели на развитието и живота на древна цивилизация и пораждат въпроси, които не спират да вълнуват учени от цял свят. Като това как са били издигани тези тежащи десетки тонове огромни фигури, как са били придвижвани на разстояния далеч от каменоломните и също – какво символизират и защо е спряло тяхното изсичане?

И докато за света съществуват различни версии – то местните имат своя категоричен прочит за загадките.

„Един от начините, по който е била съхранява историята е с песни, защото когато разказваш нещо, можеш лесно да изкривиш историята, като добавяш повече детайли, за да стане по-интересна. Но при песните - те имат определен ритъм, определено настроение, много по-трудно е да се случи това“, каза Дейвид. 

„Тук винаги е било пълно с мистерия за чуждите народи, но ние пазим тайната в своя език и песните си“, допълни той. 

„Хората от всички племена идвали на този хълм, така че да могат да изсекат моаите, защото това е най-добрият камък. Клановете се разбрали помежду си, че това място ще е неутрално за всички  и няма да водят битки тук. Просто ще идват, за да правят моаи“, посочва Дейвид. 

„Непознатите земи”: Великденският остров - Земята на огромните каменни фигури моаи

И до днес някои от моаите така и никога не са заели местата си на острова. А един от тях дори е можел да бъде най-високия моай, издиган някога на острова – цели 20 метра. Можете да видите - как единият от моаите така и не е бил освободен. Идеята е била неговият гръб също да бъде отсечен, след което да бъде спуснат надолу по склона и изправен с няколко въжета.

„И когато стигнели до там, ги карали сами да ходят из целия остров. Не са използвали нито магия, нито е имало извънземни да помагат или да е ставало по друг чудат начин. Всичко е физика и наука. Моаите имат специфична форма - центърът на масата им е малко по-високо. Затова ги връзвали и дърпали, а движението, което докарвали, било като пристъпване на моаите - с местене на тежестта от една точка на друга“, казва Дейвид. 

Част от легендите гласят, че фигурите били извайвани в чест на вождове и крале – все знатни хора, които след смъртта си трябвало да продължат да бранят острова от зли сили. Но личната история зад всеки моаи е различна. Което личи и по външния им вид - някои са по-високи от други, с по-голям торс или по-голяма глава, с ръце или без, един от тях дори коленичи... а много от статуите имат и аксесоар - така наречените шапки “пукао”.

Приличащо досущ на шапка, пукаото всъщност изобразява някогашните дълги коси на местните мъже – навита на висок кок. А символиката в дължината на косата намира място и в съвременния живот на Великденския остров.

„Реалната причина да съм с дълга коса е защото не съм се подстригал. Но много хора и до днес вярват, че колкото по-дълга е косата ти, толкова повече мАна притежаваш. А маната ти помага за по-добър живот. Когато ходим на риба например – хората около мен не улавят нищо, аз хващам 10 и казват – „това е защото той има тооолкова много мана”. Но разбира се това са легенди и всеки решава дали да вярва, или не“, обяснява Дейвид. 

Но мана се крие не само в косите на местните и в шапките на статуите. Освен за да бранят острова, моаите са разполагани и на ключови места за някогашната рапануйска цивилизация. Там, където е кипял племенният живот.

Някога рапануйците гледали растения в каменни градини манавай, също и домашни животни, за да се прехранват, живеели в къщи, наподобяващи обърнати лодки и използвали богатствата, които им дава Тихият океан – да ловят риба и да плават. Но след опознаването на каменоделския занаят, животът им се променил.

Намираме се в древното селище Оронго, което е характерно с това, че в него вече са заменени постройките тип лодка, направени от дървесина и тръстика. Тук имаме много стабилни каменни къщи, макар и с много малък отвор. Това е породено от факта, че тук духат много ветрове и те са трябвали да бъдат устойчиви. Тези къщи са характерни за ерата,  в която вече освен култ към моаи, има и култ към човека-птица. Или така наречената ера на птичарите.

„Непознатите земи”: Патагония - става ли айсбергът за лед в уискито и как се купонясва сред ледници

Освен земя на народа Рапа Нуи, Великденският остров е място на красиви брегове на Тихия океан и величествени гледки, с редуващи се зеленина и черен вулканичен камък. Тук се намира и един особен камък – Пъпът на света! Или „Те Пито О Те Хенуа”, което всъщност е и най-старото название на острова. Легендите разказват, че имал толкова голяма концентрация на мана, че лично Крал Хото Матуа го донесъл на острова, когато се заселвал с народа си.

С площ от малко над 160 квадратни метра островът пази в основата си силата на угасналите вече три вулкана – Рано Кау, Теревака и Поике.

Днес животът на Великденския остров е едно модерно копие на някогашния. Местните все още използват индианския си език. Препитанието си изкарват основно с риболов, а там някъде… майстори продължават да създават умалени копия на каменните моаи.

Но ако оставим моаите за момент настрана ... вероятно нещото, което нито са правели, нито са смятали, че ще правят древните рапануйски племена е да произвеждат бира. А тази, която произвежда Аксо освен атрактивна за туристите, е и гордост за местните.

Колкото и да сте любопитни към света на местните обаче – шансът да се разберете не е никак голям. Тъй като на острова основно говорят испански и местния рапануйски индиански език. И ако не владеете нито единия, нито другия – то оставате с вързани ръце..или с вързан език.

С бира или не в ръка - едно от най-атрактивните неща, на които може да се натъкнете в градчето Ханга Роа, са автентични индиански танци. Пресъздаващи голяма част от някогашните ритуали и култура, също като песните на Дейвид, съвременни танцови състави разказват за живота на предците си.

Отличителни са отново песните, мъжките племенни възгласи, татуировките по телата им, както и оскъдното облекло, състоящо се предимно от пера, листа и цветя. И тъй като гледането не винаги е достатъчно, шансът да ви поканят да се потопите в културата им като ви покажат основните стъпки никак не е малък.

А след тях вече със сигурност може да сте сигурни, че сте видели от всичко на острова.

Великденският остров посреща като земя на загадъчните моаис вулканични пейзажи и безкраен океан и ви изпраща с чувството, че сте се докоснали до изгубена цивилизация, чиито наследници и до днес правят всичко, за да опазят историята си… Но някои от загадките така и остават неразрешени.

Рубриката на NOVA в партньорство с Explorers Club Bulgaria.