Румен Радев внася предложение в парламента за референдум за еврото

Президентът Румен Радев направи обръщение към народа и Народното събрание. В него държавният глава заяви, че внася предложение в парламента за произвеждането на референдум за еврото. Предложеният въпрос за допитването е „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро” през 2026 г.?”. 

„Референдум по конституционно недопустим въпрос”: Крум Зарков се оттегля като секретар на президента

Държавният глава подчерта, че всеки опит на политическите сили да представят предлагания от него референдум като „за” или „против” европейското бъдеще на България, ще бъде груба манипулация.

Цялото обръщение на президента: 

„Скъпи сънародници, днес отбелязваме Деня на Обединена Европа, в чийто фундамент здраво са заложени демокрацията и свободната воля на гражданите. България, като пълноправен член на Европейския съюз, е изправена пред стратегическо решение - въвеждането на единната европейска валута. След по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната. В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемането. Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида - в политическата класа, в експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото”, започна изявлението му.

Политическите реакции след предложението на президента за референдум за еврото

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?”. Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за” и „против”. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, обяви президентът.

„Българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност. Референдумът най-сетне, независимо от резултата, ще допринесе за изработването на национален консенсус по темата с еврото и ще предотврати всички негативни последствия, които носят решение, взето без подкрепата на мнозинството. Референдумът няма да бъде прецедент. И в други държави членки са провеждани всенародни допитвания за въвеждане на еврото. И ще завърша с това: Всеки опит на политическите сили да представят предлагания от мен референдум като референдум „за” или „против” европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на ЕС, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на български народ. Благодаря за вниманието!”, завърши президентът.

Малко по-късно и вицепрезидентът коментира.

„Мисля, че е хубаво да проведем дискусия върху аргументите на президента, в търсене на максимален национален консенсус, когато става дума за определянето на съдбата на българския народ в следващите десетилетия. Но не само в едно по-дългосрочно време, а и как ще живеем след 1-2 години, как държавата ще намери онези механизми и ще създаде онези органи, които могат да контролират цени, да гарантират доходите на българските граждани, които, впрочем, днес са едни от най-ниските в ЕС”, заяви Илияна Йотова.

Тя коментира, че предстои да видим дали конвергентният доклад ще бъде положителен, или не.

„Аз лично се надявам той да е положителен, убедена съм, че сме изпратили верните цифри към ЕС, за да не се „радваме” на гръцкия вариант от преди едно десетилетие”, коментира Йотова.  

„Не мисля, че европейските институции се интересуват какво става вътре в България и как ние решаваме собствените си въпроси. Докладът си е доклад, но ние, в интерес на истината, очаквахме досега първо да се направи една по-сериозна дискусия с българските граждани, с всички плюсове, минуси, рискове и възможности, които дава участието ни в еврозоната. Много е тъжно, че над 50% от българските граждани се страхуват и отричат въвеждането на еврото. Задачата на политиците и институциите беше този процент да го обърнем в положителна посока”, каза Йотова.

„По някаква причина вместо разяснителна кампания, няколко последни правителства се опитаха да скрият този разговор и дискусия от българските  граждани, това беше голямата грешка. Нямаше да стигнем до днешните събития, ако гражданите получаваха отговори на въпросите, от които се страхуват във връзка с еврозоната”, смята вицепрезидентът.

„Тази вечер господин Василев каза: „Докато бях министър на финансите, направихме един клип”. Един клип от 30 секунди нима е достатъчен? Това е подигравка”, смята вицепрезидентът.

За решението на Крум Зарков, тя каза, че няма какво да коментира. „Това си е негово решение, живеем в свободна страна, със свободен избор, така е преценил, така е направил. Очевидно не е съгласен с някои аргументи. Аз не съм имала възможност да говоря с Крум Зарков, научих го от медиите, но ще се обадя и ще го попитам”, каза Йотова.

Има ли право президентът да иска референдум

Според конституционните правомощия на президента той може да направи предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум при условията и по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Кои партии искаха референдум за еврото

У нас през последните години бяха направени няколко опита за организиране на национален референдум относно въвеждането на еврото като официална валута. Основен инициатор на тези предложения беше партия „Възраждане”, подкрепена от други политически сили като „Има такъв народ” и БСП.

► Предложения за референдум

През 2023 г. „Възраждане” внесе в Народното събрание подписка, за която ГРАО установи, че съдържа над 470 000 валидни подписа. Въпросът, предложен за допитване, беше: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“

► Отхвърляне от парламента 

Въпреки събраните подписи, парламентът отхвърли предложението. Против провеждането на референдума се обявиха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Тогава обясниха, че допитването до народа е добра практика, но за въпросния референдум няма достатъчно аргументи. От БСП гласуваха „за”, но подчертаха, че подкрепят приемането на страната ни в еврозоната. Основният аргумент на тези, които казаха „не” на допитването беше, че въпросът противоречи на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според закона референдуми не могат да се провеждат по въпроси, уредени в международни договори, след тяхната ратификация. Тъй като България се е ангажирала с приемането на еврото при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., въпросът се счита за вече решен на международно ниво.

► Решение на Конституционния съд

След отхвърлянето от парламента, „Възраждане” сезира Конституционния съд. През февруари 2024 г. КС потвърди решението на парламента, като посочи, че България е поела обвързващо задължение да приеме еврото с ратификацията на Договора за присъединяване към ЕС. Съдът подчерта, че национален референдум не може да отмени или променя международни ангажименти, вече поети от страната.

► Вторият опит на „Възраждане”

През 2024 г. „Възраждане” направи втори опит за организиране на референдум със същия въпрос. И тогава парламентът отхвърли предложението на народни представители от „Възраждане” и „Има такъв народ” за провеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?”. Предложението беше подкрепено от 63 депутати („Възраждане”, „Има такъв народ”, „БСП за България” и 12 нечленуващи в парламентарна група). „Против” бяха общо 107 народни представители, двама се въздържаха. Срещу предложението бяха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ПГ на ДПС и двама независими депутати.