Астрономи от Европейската южна обсерватория наблюдават рекорден растеж при планетата-изгнаник, която засмуква шест милиарда тона газ и прах в секунда

Свободно скитаща планета поглъща газ и прах със скорост шест милиарда тона в секунда – най-интензивният темп на растеж, регистриран досега при планета, съобщава The Independent.

Откритието, публикувано в списание The Astrophysical Journal Letters, е направено от астрономи в Европейската южна обсерватория (ESO) в пустинята Атакама, Чили.

Какво е научното обяснение за равноденствията и как са били почитани през вековете?

Главният автор на изследването, Виктор Алмендрос-Абад, обяснява:
„Хората често мислят за планетите като за тихи и стабилни светове, но това откритие показва, че обекти с планетарна маса, свободно плаващи в космоса, могат да бъдат изключително динамични и вълнуващи.“

Обектът, известен официално като Cha 1107-7626, има маса между пет и десет пъти тази на Юпитер и се намира на около 630 светлинни години в съзвездието Хамелеон. Изследователите са установили, че темпът на акумулация – процесът, при който планетата се „храни“ от околния материал – е нестабилен. До август 2025 г. планетата е нараствала осем пъти по-бързо, отколкото през предходните месеци.

„Това е най-силният епизод на акумулация, регистриран някога при обект с планетарна маса,“ казва Алмендрос-Абад.

Екипът използвал и данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, както и от европейската и канадската космическа агенция, заедно със спектрографа SINFONI.

Съавторът Алекс Шолц от Университета „Сейнт Андрюс“ коментира:
„Произходът на планетите-скитници остава открит въпрос: дали това са обектите с най-малка маса, образувани като звезди, или гигантски планети, изхвърлени от своите системи?“

Чрез сравнение на светлината, излъчена преди и по време на бурния растеж, учените установили, че магнитната активност вероятно е изиграла роля в процеса на „поглъщане“ на околния материал – явление, наблюдавано досега само при звезди. Това предполага, че дори обекти с малка маса могат да имат достатъчно силни магнитни полета, за да поддържат такъв процес.

Още една прилика със звездите е, че химичният състав на диска около планетата се е променил по време на растежа – водна пара е била засечена в този период, но не и преди него.

Астрономът Белинда Дамиън от Университета „Сейнт Андрюс“ коментира:
„Това откритие размива границата между звезди и планети и ни дава възможност да надникнем в най-ранните етапи от формирането на разюзданите планети.“

Съавторът и астроном в ESO Амелия Байо добавя:
„Идеята, че обект с планетарна маса може да се държи като звезда, е вдъхновяваща и ни кара да се замислим какви ли могат да бъдат световете отвъд нашия в техните зародишни фази.“

Редактор: Мария Барабашка
Източник: БГНЕС