„Непознатите земи”: На пътешествие в Нова Зеландия

Добре дошли в Нова Зеландия. Киаора - на маорски означава „Здравейте”. С Explorers club Bulgaria започваме едно пътешествие в Артеароа - или на маорски - Нова Зеландия.

През 1642 година нидерланският изследовател Абел Тасман, в изпълнение на мисията си, поставена му от Нидерландската източноиндийска компания, открива непозната земя. Но не Южната земя, или днешна Антарктида, за която тогава се вярвало, че се намира някъде из Южния Пасифик.

Тасман нарича открития бряг Земя ван Димен, на името на тогавашния генерал - губернатор на Нидерланска Индия Антон Ван Димен. Оказва се обаче, че вместо до Антарктида, изследователят е достигнал до Южния остров на Нова Зеландия. Следва ново плаване покрай непознатите брегове. И първа среща с местното население.

Смята се, че маорите пристигат в Нова Зеландия около 13-ти век. Дошли с канута от Източна Полинезия. Обществото им е организирано на племена, като всяко от тях има собствени традиции и територии.

Идването на европейците води до залеза на маорската култура. Земите им са завзети, а те почти изтребени. Но през 1840 г. британската корона и местните вождове подписват Договора от Уайтанги. Документът дава на местните жители равни права с английските заселници. Днес маорите са малко над 17 % от населението в Нова Зеландия, сочи годишното статистическо проучване в страната. По техни данни, жените са с около 4 хил. повече.

“Около един милион маори живеят в Нова Зеландия днес. Но няма такива с чиста кръв, които да живеят тук сега, защото тя се е разредила през поколенията. Сега те имат 50 или 30%, но маорските хора все още живеят тук”, споделя гидът Джейсън.

„Непознатите земи”: Нова Зеландия – родината на маорите

И пазят старите традиции. Татуировките, с които покриват лицата и телата си, показват брой деца, демонстрират социален статус или племенна принадлежност.

“Аз съм маори - резултат от смесването на много различни племена. Имам предци от Нгати Пукеао, Нгати Пороу, Тухое, много различни племена. Аз съм нещо като смесица, но най-силното ми племе е Те Арава, което е от региона Роторуа, Залива на изобилието, също и Нгати Пороу, което е от Източното крайбрежие”, разказва Тиао Капиранги.

Тя е само на 15 години. Но се гордее, че е маори.

“Кръстена съм на баба ми, която е кръстена на нейната баба и така нататък. Аз всъщност съм различна. Аз съм единствено дете, но имам голямо семейство. Баба ми е от семейство с 9 деца, а дядо ми – от семейство с 12”, споделя тя.

Тиао разказва, че днес все повече нейни връстници искат да научат за миналото на народа си.

“Става много разпространено да научаваме повече за нашата история, но също така и да учим повече от нашия език. Така че той се завръща в по-новите поколения, защото имаше време, когато нашият език беше забранен да се говори”, обясни 15-годишното момиче.

В малко по- далечни времена прабаба на Тиао посреща кралица Елизабет Втора при нейното първо посещение в Нова Зеландия през 1954 година. Страната е част от Общността на нациите и като такава приема монарха за свой държавен глава.

“Имаме водач Бабълс, или както аз обичам да я наричам – Баба Бабълс. Тя е била водач заедно с моята пра-прабаба, моята адашка. Аз нося нейното име, тя носела името на своята майка и така нататък, и те са водили заедно. Тя била призната от кралицата заради своята щедра гостоприемност и работата, която е вложила за нашите хора”, разказва Тиао.

“Маорската култура е културата на храната. Най-известното е ханги, приготвено под земята, на пара. Зеленчуците също са много типични”, казва Джейсън.

А за да се приготви едно ястие по традиционни рецепта и начин не е нужно много, разказва ни и Тиао.

“Маорската микровълнова печка е просто пукнатина, появила се в земята заради геотермалното налягане. Ние просто сме поставили дървена кутия отгоре.Тъй като вътре няма пламък, храната ни няма да загори. Най-лошото, което може да се случи, е месото да падне от кокала, а зеленчуците да се разварят. Иначе можем да оставим храната вътре цял ден и тя няма да изгори”, обясни Тиао.

Приготвянето на едно ястие отнема минути, както се убедихме и ние.

„Непознатите земи”: Далечната и екзотична Монголия

“Намираме се на място, където маорите и днес продължават да приготвят своите ястия в малък вир. Обикновено се приготвят някакви меса или зеленчуци и аз ще пробвам царевица, която е приготвена в гейзеров извор. Доста добре е сварена, уникален вкус. Царевицата е сладка, заслужава си да се опита”, споделя проф. Климент Найденов от Explorers club Bulgaria.

“Земята ни, както ми казаха лелите ми, лежи върху вода.Тази вода се нагрява от магмата отдолу. Водата завира, създава налягане, пукнатини в земята. Така че парата идва от врящата вода”, казва Тиао.

Въпреки опитите да се проучи колко дълбок е гейзерът, използван като естествена готварска печка, до момента никой не е успял да разбере това.

“Стигнали са до 50 метра, докато басейнът се разклонява и оборудването, което използвали, се счупило, така че никога не разбрахме колко дълбок е този басейн. В него готвим зеленолистни и зеленчуци, но не и меса с мазнини, риба или олио, защото онзи канал там води към нашата зона за къпане. Не искаме да се къпем в месо или да излезем от водата миришещи на риба, затова такива неща не се готвят в нашия басейн”, обясни момичето.

“А как готвим храната си – вземаме купа, вземаме парче връв, а на края на връвта има тензух и вътре е царевицата. Сярната миризма изобщо не променя вкуса на храната.

Горещите извори са хиляди. И се използват не само за готвене. А историята на част от тях е превърната в печеливша туристическа атракция”, обясни Тиао.

“В началото на 1900 година имаше лагер за принудителен труд на затворници. Задачата им беше да разчистят цялата гора и храсти - манука и канука. Това е най-голямата изкуствена гора в Нова Зеландия и в Южното полукълбо. Тя достига 300 километра ширина. Така че, докато разчистваха цялата манука и канука, те се натъкнаха на горещ извор. И решиха да изперат дрехите си, както и да се изкъпят с домашния си сапун. Но докато перяха и се миеха, това, което не знаеха, е, че горещият извор ще има химическа реакция с домашния им сапун, изпращайки голяма струя вода във въздуха на 10-20 метра височина. И така, дрехите им летяха всяка седмица, а те тичаха голи и оставяха дрехите си след себе си”, разказва гидът Аватеа.

„Непознатите земи”: 40 000-годишните рисунки на Монголия

В друг случай водата изригва от земята, когато чуе песента Тай Ароха.

“Това е любовна песен за това как любовта на един човек блика и тече като вода към другия. Обикновено, когато изригне естествено, продължава около 2 часа”, разказва Аватеа.

А в кратерите на угасналите вулкани са се сгушили множество езера. Най-известното от тях е Роторуа.

“Значението на Роторуа е „второ по големина езеро“, обяснява Джейсън.

Езерото е известно с множеството черни лебеди, които живеят там. Но освен дом за красивите птици, то предлага и множество забавления.

“Можете да ловите пъстърва в езерото. Можете да карате кану, каяк, има и хидроплани - доста оживено място е. Но водата е 14 градуса, така че е доста студена. Около езерото обаче има термална активност. Това са естествени извори, водата от които може да се пренесе с тръби”, казва Джейсън.

В района на Роторуа живеят около една трета от маорите в Нова Зеландия. Според техните легенди водата, която изригва от земята, е огнен дар от боговете.

Повече по темата гледайте във видеото.