Парите за здраве: Какви промени предлага БЛС за лекари и пациенти

Българският лекарски съюз организира извънреден събор. Темата е новият Национален рамков договор, но заради събитията от последните дни фокусът се премести и върху бюджетa за здраве за новата година. На него бяха обсъдени промените в здравеопазването, ако няма одобрен бюджет за 2026-а. 

Със 152  гласа „за",  45  „против" и 19 „въздържал се"  79-тия извънреден Събор на Българския лекарски съюз даде мандат на УС на БЛС да подпише предстоящия НРД 2026-2028 по конкретни параметри, одобрени от делегатите.

Спирането на процедурата по приемане на бюджета слага на пауза и новият рамков договор между Лекарския съюз и Здравната каса, който трябва да е в сила в следващите три години.

Предложени промени:

Председателят на БЛС благодари на най-висшият форум на лекарите за взетото решение да възложи и делегира на Управителния съвет да води разговори за подписване на НРД за пореден път в екстремни условия, без приет бюджет.  Д-р Брънзалов допълни, че Националния рамков договор за 2026-2028 ще влезе в сила след приемането на бюджета на страната, тъй като неразделна част от него са цените и обемите на медицинските дейности, но предвид политическата обстановка няма яснота в какъв срок това ще се случи.

Протести в здравеопазването заради неяснотата за увеличение на заплатите (СНИМКИ)

БЛС ще отстоява не по-малко от 10% ръст на цените на клиничните пътеки ако увеличението на бюджета се запази, както е към момента. В първичната извънболнична помощ  - 5.5 на сто, а в специализираната близо 5%, като лек ръст ще има на всички основни прегледи в СИМП.

По отношение на новите моменти в текстовата част, които бяха обсъдени с бордовете по специалности, консенсусно приети по време на преговорите между НЗОК и БЛС, както и съгласувани с МЗ, предстоят изменения в Наредба 9. Създват се две нови амбулаторни процедури: „Радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при невроендокринни тумори„ и „Радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при простатен карцином".

Общопрактикуващият лекар Георги Миндов отбеляза, че според него най-важната промяна е, че личните лекари ще могат да издават рецепта (електронно предписание) без извършване на преглед на лица с временна фактическа невъзможност по медицински причини да посетят лекаря, както и на ЗОЛ с трайни двигателни увреждания. Без осъществен преглед рецепти могат да се издават за период от 6 месеца от последния документиран преглед.

„Ние разбираме, че политическата обстановка е много нестабилна, но трябва по най- бързия начин да се вземат мерки, защото здравето касае всекиго и то няма политическа оцветка. Липсата на бюджет ще се отрази на всички, затова призовавам управляващите да проявят политическа мъдрост и да помогнат на българите”, каза председателят на БЛС Николай Брънзалов.

Повече от половината си живот Маргарита Големанова прекарва в инвалидна количка.

"Тежка автомобилна катастрофа отнема възможността ѝ да се придвижва самостоятелно преди 40 години. "2/3 от тялото ми е неподвижно. Благодарение на акумулаторна количка от 20 години успявам да бъда сред хората – и да взема частичка от това, което живота предлага на всички хора", споделя тя.

Във великотърновското село Мерданя, където живее, личен лекар няма. И взимането на рецепта за лекарства всеки месец ѝ коства изключително много. За трудностите, с които тя и още много болни у нас се сблъскват всеки месец, е намерено решение - в рамките на до 6 месеца общопрактикуващият лекар без да е извършил преглед, след консултация от разстояние – ще може да изписва лекарства по НЗОК.

На пътя на разрешаването на този казус обаче стои Бюджет 2026. Тази промяна за трудноподвижните хора или пациентите на легло е заложена в Националния рамков договор, който лекарския съюз и Здравната каса трябва да подпишат. Но не могат – без да има финансова рамка за догодина.

В рамковия договор, който се подписва за срок от 3 години, са заложени и още промени – като разделянето на клиничната пътека за инсулт на две – за да се отделят пациентите със симптоми от тези с реално прекаран мозъчен удар.

"Това изкривява статистиката - сега те нямат инсулт, а трябва да бъде отчетен като такъв. Изискват се допълнителен труд, медикаменти и грижи. А това рефлектира и върху статистиката - България е на първо място по инсулти", обясни д-р Брънзалов.