Мистерията "Румен Радев": Какво да очаква България от президента в оставка

Журналистите Юри Велев и Людмил Илиев направиха задълбочен анализ на решението на президента да се оттегли от държавния си пост, за да се включи директно в активната партийно-парламентарна политика. Според тях този ход бележи рязка промяна в утвърдения политически модел и поставя редица въпроси както за мотивите зад решението, така и за последиците му върху институционалния баланс, доверието на избирателите и бъдещата конфигурация на властта в страната.

Зам.-главният редактор на "24 часа" Юри Велев смята, че ироничното в актуалната политическа ситуация е, че всички очакваха президентът да се оттегли точно сега. "А той го направи преди назначаването на служебно правителство, за да няма конфликт на интереси. Сега се очаква Радев да се яви на избори с няколко партии в коалиция, която да се именува така, както ще се казва политическият му проект в бъдеще. Президентът е военен, а сега е моментът за битка, нямаше как да изпусне да се включи в нея. От човек, който говори на народа, той се превръща в един от многото, които трябва да отговарят на въпроси. От голямо значение е кои хората по места ще запълнят листите му", заяви Велев в студиото на "Твоят ден". 

Какъв парламент и съюзници ще търси президентът след оставката

Oт своя страна журналистът от вестник "Сега" Людмил Илиев призова към рационален политически анализ и гласуване, които да се базират на политиките на Румен Радев, а не само на симпатии към личността му.

"Изненада беше моментът, който държавният глава избра, за да се оттегли. Очаквах да изкара докрай мандата си. Оказа се, че думите му на Нова година са били политически лозунг и ангажимент за бъдещето. Не вярвам, че има значение само личността на президента, а не идеологията, партията и убежденията зад нея. Важни са и хората около Радев, както и целите му. Вотът на парламентарните избори няма как да е мажоритарен. Има значение и на какви принципи ще основеш един политически проект", коментира Илиев.

По думите му е фрапиращо каква голяма мистерия са възгледите на държавния глава в оставка. "Знаем от него, че не харесва Пеевски, Борисов, Кирил Петков и Асен Василев, освен това има позитивно отношение към Русия. Като политическа фигура, Радев е правил това, което е полезно за него. Вината е в обществото - никога не сме му задавали въпросите, които да ни доведат до отговорите за убежденията му. В неведение сме по какъв начин е подреждал служебните си правителства, а те бяха съществен механизъм за подбор на кадри в политическата система", посочи Илиев.

Анализ за оттеглянето на Румен Радев от поста му направиха и директорът на направление „Електорални анализи и прогнози” в „Галъп интернешънъл” Михаил Константинов, и журналистът Емилия Милчева.

Константинов смята, че България навлиза в много опасен прецедент. „С целия този абсолютно безпрецедентен ход, който е тотално непознат в Европа, Радев всъщност уби евентуален втрои мандат на Илияна Йотова. Ако предположим, че тя кандидатства през ноември за президент и спечели изборите, което е напълно възможна хипотеза, ще може ли вече тя да се кандидатира през 2031 година за втори мандат? Не, защото вече е изкарала един частичен мандат до края на тази година”, коментира той в студиото на „Твоят ден”.

„В Европа хората се потресоха от това нещо – здрав, прав човек да подава оставка. Ако един президент може да абдикира на четвъртата година от мандата си, защо следващият да не абдикира на третата година, по-следващият на втората година и накрая един да абдикира след клетвата”, каза още той. 

Емилия Милчева анализира речта на президента в оставка Румен Радев. „Това, което виждаме от речта на Радев, е патос, споменаване на отечеството, думата „народ” беше казана четири пъти. „Отечество” е обръщение към този тип избиратели, които не се интересуват от някаква идеологическа идентификация. Това е направено точно в типа на военщината. Вкарва един Вазовски елемент на звучене”, каза журналистката.

По думите ѝ Радев е предложил за всекиго по нещо в речта си, но това, което не е споменал, е съдебната система и върховенството на правото. „Предложи едно известно ухажване към младото поколение с това колко са били препълнени залите в университетите, които е посетил. Предложи една лека закачка за хората, които не искаха евро, казвайки, че референдумът не беше приет. Предложи една валенция за протестиращите на площада. Без да даде идеология, той предложи една широка, центристка платформа, която да му помогне да закачи възможно най-широк кръг електорат около себе си”, смята Милчева. 

Целите разговори гледайте във видеата.