Защо животните си играят с други видове, въпреки риска?

В природен парк за диви животни в Германия млад котешки лемур направи нещо смело. Той се хвърли върху възрастен женски гривест лемур и започна нежно да я удря и да я хваща. Вместо да сложи край на тези лудории, по-големият и по-силен лемур просто се преобърна по гръб, показа спокойно изражение с отворена уста и остави малкото да се бори с нея.

Игривата борба, която последва между тези два различни вида, привлече вниманието на изследователите. В доклад, публикуван през февруари в списание Frontiers in Ecology and Evolution, те документират четири случая на това „рядко“ и „потенциално рисковано поведение“, което учените наричат „междувидова игра“.

Животните, които живеят в групи, обичат да си играят. Учените продължават да спорят за точната цел на това, но повечето са съгласни, че то играе решаваща роля в начина, по който младите животни създават социални връзки, учат се едно от друго и развиват физическа координация.

Не е изненада, че много животни, живеещи в групи, се занимават със социални игри, най-често под формата на игриви борби. Това, което обаче озадачава изследователите, са случаите, в които тези игри преминават границите между видовете, съобщи Popular Science.

Сафари, племена и реалност: По следите на дивата природа и древните култури в Намибия (ВИДЕО+СНИМКИ)

Социалните игри обикновено се случват в рамките на един и същ вид, където животните споделят един и същ „език“ и разбират кога играта става прекалено груба. Междувидовите игри са рискови, защото погрешното тълкуване на сигналите лесно може да прерасне в агресия.

„Би било фатална грешка да продължаваш да провокираш партньора си в игривата борба, когато той вече не проявява интерес – събитие, което вероятно ще доведе до истинска агресия и риск от физическа или социална вреда. Тези рискове са често срещани при игрите между представители на един и същ вид, но вероятно стават още по-проблематични, когато започнем да разглеждаме игрите между различни видове“, заяви д-р Хедър Дж. Б. Брукс, специалист по поведение на животните и постдокторант в Университета на Колорадо, Боулдър, която е направила преглед на доклада за лемурите.

Несъответствието в размера или физическите способности увеличава риска. Ако едното животно има остри зъби, нокти или рога, а другото не, рискът играта да завърши зле е по-голям. Тогава защо – при всички тези очевидни рискове – изобщо се случва междувидова игра?

Животните, отглеждани от хора, живеят по-близо едно до друго, отколкото в дивата природа. „Близкото съжителство позволява на животните да се чувстват по-удобно едно с друго и вероятно също така да придобият по-голяма увереност в способността си да разчитат правилно сигналите за игра на другия индивид“, каза Брукс.

Взаимодействието между двата вида лемури е ясен пример за това. Котешките лемури и гривестите лемури не живеят заедно в дивата природа. Но когато го правят, в парк за диви животни, те могат да развият достатъчно взаимно разбиране, за да си играят заедно.

В много случаи на междувидова игра участват животни, които обикновено са хищници и плячка. Играта между хищници и плячка може да има практическа цел – да помогне на всяко животно да прецени възможностите на другото.

Бейби бум в зооцентъра в Добрич: Рядко кенгуру албинос е сред новите попълнения

„Много животни, включително и хората, изглежда се наслаждават да тестват физическите си граници по начини, които могат да доведат до наранявания или нещо по-лошо. За хората знаем, че тези предизвикателства често ни дават прилив на адреналин, който прави играта вълнуваща. Вероятно е същото и при животните“, каза Брукс.