Тренировка за сърце: Какви са възможностите на кардиорехабилитацията у нас

Да достигне до базовия лагер на Еверест е голямата мечта на 70-годишната Павлина. Не възрастта обаче, а сърдечните ѝ заболявания изглеждат като истинското препятствие пред това предизвикателство. С артериална хипертония и ритъмно-проводни нарушения подобно пътуване крие сериозни рискове. За щастие, за сърцето ѝ се грижи доц. Красимира Христова. След повече от три месеца целенасочена подготовка Павлина успява да сбъдне мечтата си, а днес вече покорява нови планински маршрути в Северна Италия. Повече за кардиорехабилитацията разказа доц. Христова в предаването „Пулс” по NOVA NEWS.

По думите ѝ научните публикации по темата са предимно за здрави алпинисти, затова екипът ѝ разработва индивидуален план. „Започнахме с кардиопулмонални стрес тестове в началото и в края на подготовката. В продължение на повече от три месеца и половина пациентката изпълняваше специално подбрани упражнения под наблюдение. Целта беше да ограничим покачването на артериалното налягане при натоварване и да намалим риска от ритъмни нарушения. Именно тази системна подготовка ни даде увереност, че тя може безопасно да достигне базовия лагер”, заяви кардиологът.

Доц. Христова подчерта, че високата надморска височина крие рискове не само за хората със сърдечни заболявания. Според нея добрата физическа подготовка, правилната аклиматизация и използването на необходимото оборудване са изключително важни. „При намаленото количество кислород първо страда мозъкът, след това сърцето и останалите органи. Това е причината да се развива височинната болест. Дори напълно здрави хора могат да изпитат сериозни затруднения, ако не са подготвени”, обясни тя.

Как се отразяват високите температури на хората със сърдечно-съдови заболявания?

Кардиологът обърне внимание и на значението на кардиорехабилитацията, която не е достатъчно позната у нас. „Кардиорехабилитацията е научно обоснован метод, който помага на пациенти след инфаркт, сърдечни операции или при хронични сърдечно-съдови заболявания да възстановят нормалното си качество на живот. Под лекарски контрол се изготвя индивидуална програма с физически упражнения, като непрекъснато се проследяват пулсът, артериалното налягане, дишането и реакцията на организма към натоварването. Това позволява пациентът постепенно и безопасно да възстанови физическата си активност”, каза доц. Христова.

По думите ѝ процесът протича на няколко етапа – започва още в болницата, продължава през първите месеци след изписването под медицинско наблюдение и постепенно преминава към самостоятелни упражнения у дома. „Кардиорехабилитацията не трябва да се възприема като допълнение към лечението, а като негов важен елемент. Тя не само ускорява възстановяването, но и значително подобрява дългосрочната прогноза и качеството на живот на пациентите”, подчерта тя.

Целия разговор гледайте във видеото.