За него преместването от стаичката означава край на свободата му
90-годишен дядо от смолянското село Турен живее при нечовешки условия. Въпреки това той се смята за най-щастливия човек на света. Никога не е имал телевизор или радио и не е чувал за постиженията на техниката. Единственото ценно за него е свободата.
Преди пет години къщата на дядо Хуско изгаря в пожар. Оттогава за него се грижи кметът на село Турян. Грижи се доколкото самият старец му позволява. Дядо Хуско живее в тази стая. Условията в нея са по-лоши и от кучешка колиба. Спи върху голия под, загърнат с десетина одеяла. Храни се пак на пода. Печка няма, за да не направи отново пожар. Категорично обаче отказва да му сложат легло или маса. Така бил свикнал цял живот.
Хората в селото разказават, че и преди да му изгори къщата, пак живеел при подобни условия. Не искал повече. Стигало му да има чаша вода и кора хляб. Няма родинини, на които да разчита за помощ. Но и никого не молел за помощ. Кметът го убедил поне да приема топлата храна, която му носел. Хуско обаче категорично отказва да отиде в старчески дом. За него преместването от стаичката означава край на свободата му.
За дядо Хуско в селото казват, че е най-честният, позитивен и добродушен човек. Пример как духовното се издига над материалното. Той бил от малкото, които никога не пазарували на вересия. Въпреки че живее с минимална пенсия, Хуско може би е и единственият пенсионер в страната, който не се оплаква и от минималната пенсия, която получава.
Повече по темата гледайте във видеото.
Репортер: Анелия Веселинова
