Кои са най-закъсалите болници и ще останат ли пациенти без адекватно лечение?
Дълговете на болниците достигнаха нов рекорд. Държавните и общинските лечебни заведения дължат половин милиард. Кои са най-закъсалите болници и ще останат ли пациенти без адекватно лечение?
Над 500 милиона лева задължения дългове. По-лошото е, че близо 200 милиона от тях болинците не успяват да върнат с години. А още по-лошото е, че в сравнение с миналата година задълженията са нараснали с близо 34 милиона. И макар до сега да не се е стигало до фалит на болница, със сигурност ефектът е ясен - лошо здравеопазване.
Отвън финансовият свят на болниците е твърде далечен за пациентите. Отвътре обаче, когато лекарствата и консумативите не стигат, е съвсем очевиден.
„Плащаме и осигуровки и няма добро обслужване. Обслужването е добро, ама храната е лоша”, казва пациентката Тодорка Василева.
Задълженията във Врачанската болница са над 12 милиона лева. Най-вече към данъчните и топлофикацията.
„Справяме се изключително трудно. Разчитаме изцяло на разбиране от страна на лекарите и търпение на фирмите-доставчици на медикаменти, за да може поне частично да ни зареждат и да обслужваме населението на северозапада”, казва Орлин Цветков, изп. директор на МБАЛ "Христо Ботев" Враца.
Проблемите на северозападната болница са като проблемите на лечебните заведения в страната като цяло. Най-много те са длъжници на доставчиците на лекарства и консумативи, електро- и топлоенергия, храна и горива.
„Това, което направихме сега последно, е да видим, кой как си купува определен тип лекарства. Има изключително голяма разлика в начина на закупуване на медицински изделия”, казва зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.
Болниците с най-много просрочени дългове отдавна са едни и същи. Рекодьор е многопрофилната болница в Стара Загора, хематологията в София, Пирогов, Александровска и многопрофилната болница в Бургас. Според здравното министерство дълговете в големите болници се трупат и заради обучението на младите лекари.
Не на последно място: "Рибата се вмирисва откъм главата", убедени са в здравното министерство. И търсят причини за лоши резултати в слабо управление.
„Когато ръководиш лечебното заведение на базата на интуиция, или някой ми каза нещо и имам връзка със звездите, резултатите са плачевни”, казва още зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.
През април миналата година здравните власти наложиха на болниците лимити, колко могат да харчат. Така се появиха опасения, че лечебните заведения ще отлагат плановите операции и приемането на пациентите, които не са спешни. За момента обаче такива оплаквания са единични случаи.