Историците я смятат за ориентир

1918 година. Много хора умират през януари и февруари в САЩ след развитие на главоболие, затруднено дишане, кашлица и висока температура. Няколко месеца по-късно същата клинична картина започва да се наблюдава при пациенти във Франция, Белгия и Германия. През май тълпите по време на религиозен фестивал в Испания предизвикват огнище на мистериозна болест. Точно тогава се развива една от най-големите пандемии в историята - на т.нар. "испански грип", който отнема между 50 и 100 милиона живота по целия свят, пише БГНЕС.

 Иториците смятат, че тя е ориентир за извличане на уроци от миналото за инастоящата пандемия от коронавирус. „Чувстваме се като в машина на времето, всичко, което сме разследвали, се превръща в реалност от ден на ден“, обясняват пред Евронюз испанските историци Лаура и Мария Лара Мартинес, които изучават грипа през 1918 г.

ВИЖТЕ СНИМКИ

Паралелите са ясни от самото начало. „Беше казано, че това е незначително неразположение, което няма да се усложни повече и все пак се случи, тъй като сега през 2020 г. много дефицитните здравни системи не можеха да се справят“, обясняват сестрите, автори на „Кратка история на Испания“.

Ограничителни мерки от пандемията отпреди век също звучат познато - дезинфекция и затваряне на обществени пространства, театри, училища и граници. Тъй като тогава няма частни телефони, телефоните и дори телефонните оператори, където гражданите отиват да се обадят също са дезифенкцирани, обяснява Лаура Лара. Историците също така са установили, че глобите в Съединените щати за неносенето на маска достигат до 100 долара. През 1918 г., както и сега, бързо се разбра, че събирането на хора на едно място са източник на зараза. „Имало е  ограничения и е бил постигнат напредък в прилагането на превантивни мерки, които исторически са доказали своята ефективност чрез налагане на някои санитарни бариери, задълбочаване на мониторинга на хигиенните мерки и насърчаване на карантините за лица, за които се подозира, че са заразени“, обяснява историкът Жауме Кларет Миранда пред Euronews.

В УСЛОВИЯ НА ПАНДЕМИЯ: Училища и детски градини са без медицински персонал

Първата вълна в Испания започва точно след честванията на покровителя на испанската столица. Хората се събрали за празника и седмица по-късно, около 22 май, вестниците написали, че всички са се разболяли  от грип, обясняват историците. Медийното отразяване на тази ситуация в крайна сметка кръщава новия грип „испански“, въпреки факта, че готвач от американски център за военно обучение в Канзас се счита за нулевия пациент. Предполага се, че началото му може да е дори по-рано, в Китай или във Франция през 1917 г.

Неутралността на Испания през Първата световна война прави журналистическото отразяване на новата болест по-широко. След това идва втора вълна, по-смъртоносна от първата. В Испания е през септември и това съвпадна с празниците за събирането на реколтата, празненствата на Девата и отпускането на мерките. Всички учени са съгласни, че глобалният край на пандемията е през 1920 г., когато в крайна сметка обществото е развило стаден имунитет срещу „испанския грип“, въпреки че вирусът никога не е изчезва напълно.

Следи от същия вирус са открити и при друг грипове, казва Бенито Алмиранте, ръководител на клиниката по инфекциозни болести в болницата Vall d'Hebron в Барселона. „”Испанският грип” продължил да се появява, мутирайки и придобивайки генетичен материал от други вируси”, обяснява той.

Пример за това е вирусът на пандемичния грип през 2009 г. има генетични елементи от предишни вируси, така че възрастните хора са по-добре защитени от младите. Обстоятелство, което се случи и с „испанския грип“ Лаура Лара обяснява, че тези над 30 годишни са имали най-добри проценти на оцеляване и се предполага, че причината е, че те са живели при така наречения „руски грип“ (1889-1890).

Индия изпревари Бразилия по брой на заразените с COVID-19

"Пандемията приключва, когато няма неконтролирано предаване в общността и случаите са на много ниско ниво", обяснява д-р Бенито Алмиранте. "В Европа вече се е достигнала тази ситуация, защото случаите се идентифицират лесно и могат да се проследят. Ако ситуацията продължи така и през следващите седмици, пандемията може да се счита за контролирана , заявява той.

Когато хората се питат:„ Кога ще свърши това? “имат предвид социалния край, казва д-р Джеръми Грийн, историк по медицина в института Джон Хопкинс за „Ню Йорк Таймс“. "В пандемията на испанския грип социалният страх варирал според степента на налична информация и според това как страните са били засегнати от войната", обяснява историкът Кларет.

Той цитира като пример Англия, където повярвали, че след края на войната могат да демонтират полевите болници, но много от тях продължили да служат като в тях се настанявали засегнатите от болестта. Но в крайна сметка, както често се случва, когато ефекта отшумят, хората престават да се интересуват.

След „испанския грип“ и Първата световна война пристигат щастливите 20-те години. Населението, което успя да оцелее, навлезе във фаза на еуфория във всички сфери, включително и икономическата. Философията на „carpe diem " /Изживей мига сега/ става доминираща.

Като основен урок от миналото Лара подчертава, че всяка мярка преди пандемията се описва като преувеличена, а впоследствие се счита за недостатъчна.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.