Основата на всяка сурвачка е дрянов клон

Вероятно най-любимият за децата елемент от народната традиция около Нова година е сурвакането. Особено в по-малките населени места украсяването на дряновите клонки все още се прави масово. Как можем да си направим сурвачка - урокът по родолюбие идва от карловското село Дъбене.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Как да оцелеем в планината през зимата (ВИДЕО)

В една от стаите на читалище "Христо Ботев" ухае на прясно изпечени пуканки и сушени плодове. Момичета от селото са се заели да майсторят най-важния атрибут в първите часове на новата година.

Основата на всяка сурвачка е дрянов клон. Неговите разклонения се оформят във формата на кръг, който символизира единството, разказва Дарина Маркова от читалищната библиотека.

За сурвачката народът е избрал дряна - упорито дърво, което успява да цъфне дори и в най-ледените дни рано напролет. Така, когато в първите часове на новата година те удари дрян, дървото ще предаде на човека своята сила и упоритост.

Колкото по-пищна е сурвачката, толкова по-богата ще е годината, вярват хората. Затова децата увиват дряновите клони с цветни прежди. Всеки цвят носи своето послание към новата година. Виктория Семкова обяснява: "Червеното е против уроки. Зеленото за плодородие. Бялото за мир."

Ако спазваме народния обичай, не трябва да пропускаме два важни елемента. Символ на женското начало е вълната, а на мъжкото - лютата чушка - коментира Цветелина Стойкова.

"ДОТАМ И ОБРАТНО": Дърворезбар "възкресява" къщите на Трявна в уникален макет (ВИДЕО)

В годините назад във всеки дом са украсявали дряновото дърво с каквото разполагат - най-често сушени плодове, ядки, семена и тестени кравайчета. Слагали и монета - силвол на богатството, допълва Станимира Кръстева.

След час-два работа пъстрите сурвачки са готови да заиграят по гърбовете на стопаните във всеки дом. Докато в украсата могат да участват момичета, самото сурвакане е запазено за момчета. Те обикалят от къща на къща и внасят светлина, здраве и берекет. Получават в замяна лакомства.

"След обичая сурвачката се изгаря. Откъсват се малки пъпчици и се наричат на членове от семейството. Хвърлят се в огъня - която пъпка пукне, човекът ще е здрав. Ако тлее, човекът ще претърпи заболявания през годината" - разкива традицията Любка Градева, секретар на НЧ "Христо Ботев" в Дъбене.

Така повелява народната традиция, запазена през вековете и пресъздадена в цветните сурвачки на момичетата в село Дъбене. "Българските обичаи и традиции трябва да се съхраняват и пазят. Това е нашата идентичност като българи и като народ" - казва Дарина Маркова.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.