СПЕЦИАЛНО
Музикантът даде откровено интервю пред Десислава Банова-Плевнелиева
Поп звездата Лий Райън, вокалист на една от най-успешните бой банди Blue, допусна журналиста на NOVA Десислава Банова-Плевнелиева до най-личното си пространство. В откровено и емоционално интервю в рубриката "Тук и сега" музикантът разказва за четирите си деца и за това какъв баща е, за съпругата си, за грешките, които е допускал през годините, за това какво е да имаш над 16 милиона продадени албума в цял свят и милиони фенове да крещят името ти.
Благодаря Ви за участието в предаването ни! Разкажете ни какво Ви води в България.
Тук съм преди всичко да подкрепя благотворителната организация на Деси Тенекеджиева, тя ме покани. Предложи ми да пея и бях малко… несигурен в началото. Но после ми разказа, че става дума за благотворителност и ме помоли да изпея една песен. После ме помоли на следващия ден да изпълня един сет по време на благотворителна вечеря. Беше много приятно, много ми хареса. Обичам да пея с музиканти, свирещи на живо на сцената – имаме трио, с виола, цигулка и виолончело. Имаме и невероятни китарист, пианист и кахонист. Кахонът е кутия, с която се възпроизвежда барабанен ритъм. Свирим 5 песни, две песни на Blue, а другите три са мои. Реших да дойда и да подкрепя, да се ангажирам, а и е много забавно.
Деси Тенекеджиева и фондацията ѝ правят невероятни неща и подкрепят младите таланти. Как се запознахте с нея?
Тъкмо снимахме филм, „Wheels of Heavеn“, имах много малка роля…
Но специална!
Много съществена! Не беше голяма роля, но реших да я направя, защото Гари Стреч, който участва във филма, ми звънна и ми предложи. Работих с него и по друг филм.
„The Heavy“…
Да, това беше един от първите ми филми. Та, запознах се с Деси - тя участваше във филма, и просто се сприятелихме. С Гари се познавахме толкова отдавна, че просто реших да се включа.
Как се присъединихте към Blue?
Звъннаха ми и ме питаха: „Искаш ли да участваш?“ И аз склоних. Бях едва на 16.
Групата Blue с Вас, като водещ вокал, продава над 16 милиона албума по цял свят! Какво е чувството да имате толкова много фенове по света, скандиращи името Ви?
Невероятно! Беше изключително пътешествие – все още е. Разбира се, има върхове и спадове, както при всяка дълга кариера. Израснал съм в индустрията, почнах още на 16 години, прекарах повечето от годините ми в Blue като тийнейджър. Навлизаш в зрелия си живот с различно разбиране и виждане, като порастваш в известна бой банда като тази. Трябваше да се извадя оттам, за да стъпя здраво на земята, да се отдалеча от Лондон и лудницата.
Знам, че пишете сценарии за филми. Искате ли да се развивате повече в тази посока?
Пиша сценарии за филми от 15-годишен. Всъщност, преди да се присъединя към Blue, исках да се върна в Ел Ей. Бях там, като бях на 14 и бях на снимачната площадка с Гас Ван Сант на новия му филм „Психо“. Бях на 14, срещнах се с него и отидох в агенцията Уилиям Морис, за да ме представляват, но се върнах. На 15 години изкарах около година във Великобритания. Мечтаех си да се върна в Холивуд и да се захвана с филми – винаги съм си мечтаел да се занимавам с това. Но ми се обадиха, „Искаш ли да се включиш в тази група“. Ох, не… Буквално казах не.
Наистина ли?
Да. Но живеех със Саймън и той ми каза „Моля те, иди на прослушването, пробвай.“ Буквално отидох, изпях една песен и мениджърът ми каза „Взимаме те“. А аз така „А, ами…“ Звъннах на майка ми и ѝ казах „Мамо, приеха ме в една група“ и тя ме пита „Добре, какво ще правиш?“ Викам „Ами имат сделка за албум с EMI, предложиха ни да подпишем“. Тя ми каза „Действай с тях тогава!“ Така че се наложи да оставя на заден план мечтата ми за филми, актьорска кариера и снимане на филми, заради групата. И ето ме 20, даже над 25, олеле, че и повече време по-късно – близо 25-26 години по-късно. Сега се опитвам отново да се занимавам с кино!
Правите толкова много неща! Имате толкова много таланти! Вие сте актьор, пеете, пишете сценарии и песни, пропуснах ли нещо?
Обичам и да готвя.
Наистина? Добър ли сте?
Мисля, че да! Съпругата ми казва, че съм добър. Но да, правя доста неща. Обичам да бъда креативен и да върша неща. Обичам да пиша истории и като пиша музика и филми е горе-долу същото, еднакви идеи, еднакви емоции. В песента има куплети и припеви, в сценария също има начало, среда и край. Предполагам, че може да се намерят сходства.
И кое от тези неща е най-вдъхновяващо за Вас?
Зависи! Музиката е по-бърза, пишеш песен, записваш я и е готова. Но в киното има много повече участващи лица, повече компоненти, които да събереш, за да се получи. Не е толкова лесно. Трудно е да се направи филм.
Сигурна съм, че ще имате страхотна кариера в киното!
Надявам се, стискаме палци!
Лий, разкажете ни повече за семейството Ви, за прекрасната Ви съпруга, четирите Ви деца!
О да, имам 4 деца – прелестни деца. Имам две малки със съпругата ми – на 6 месеца и на почти 2 години, страшно сладки са. Имам и две по-големи деца. Невероятно е, обичам да бъда баща! Обичам да бъда женен, да бъда съпруг. Помогна ми да се уравновеся. Направи ме по-добър човек. Винаги съм си мислел: „Уф, брак…” Не съм си мислел, че някоя ще ме вземе, ако трябва да съм честен! Запознах се със съпругата ми и е толкова невероятна, толкова много ме подкрепя. Наистина ме заземява, когато почна да витая. Този етап от живота ми е добър. Преди може малко да съм летял повече в облаците.
Всички допускат грешки.
Да, животът е изпълнен с грешки. Опитваме се да не допускаме грешки, но на всекиго се случва. От тези грешки човек помъдрява, учиш се от тях…
Да, учиш си уроците…
Точно. И вижте, ако планината е твърде гладка, няма да можете да я изкачите. Така смятам. И винаги се опитвам да стигна върха на нещо – но трябва да приемеш трудностите, защото те придават цвят, дълбочина, нещо, за което да се държиш, особено като артист. Мисля, че ако през цялото време бях напълно щастлив, нямаше да мога да напиша и една добра песен. Не бих могъл да творя. С болката и мъката идва толкова много творение. Не че търся мъка и страдание, но мисля, че като творец, черпиш от тези емоции и този опит в живота, така че се надявам да мога да ги покажа просто в песен или филм.
Лий, къде е по-трудно - да си на сцената или да сменяш пелените на бебето и да го приспиваш?
Ох, умората… Всеки с малки деца знае колко си изтощен. Понякога се будя и … Изведнъж осъзнах, че мога да спя на ето толкова пространство в кревата. Сериозно. А съм голям мъж. Намерих си начин. Понякога имаме две деца в леглото и спим, а аз едва се държа на ръба. Все едно съм в предаване на Беър Грилс или нещо такова…
Кое е най-голямото чудо в живота Ви?
Децата. Несъмнено. Мисля, че с остаряването – вече минах 40-те – да имаш деца по-късно, защото имах деца и много млад, на 24 ми се роди първото, а сега и с деца на по-зряла възраст, не знам, но има нещо – тази невинност. Не са опетнени или покварени от света още. Това е истинската Божия същина и вярвам, че съществува у всички ни. Виждам го у децата ми.
Казват, че децата са ангелите на земята, сигурна съм.
Отговор: И аз го вярвам. Като погледнеш в очите на дете, ще почувстваш възможно най-близка връзка с Бог. Бог е енергия, не мисля, че е създание, което седи някъде с дълга брада. Бог е енергия, обич. Именно това виждам в очите на дете.
Лий, би ли ни попял нещо?
Ох, може ли направо на участието? Трябва да се разпея! Какво да Ви изпея?
„Sorry seems to be the hardest word”?
Добре… ох, много ми е неудобно. Може ли после? Много съжалявам. Не съм загрял. И не се правя, обещавам!
Няма проблем, беше страхотен! Продължавай да сияеш! За мен беше огромна чест, привилегия и удоволствие да разговаряме! Много благодаря!
Много благодаря!
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.