„Там всичко е силно минирано", заяви той

В интервю за телевизия Си Ен Ен украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е искал контранастъплението срещу руските сили да започне по-рано и че за тази цел е молел западните съюзници да ускорят доставката на оръжия.

Зеленски вече е в България

„Забавянето на нашата контраофанзива се случва заради определени трудности на бойното поле. Там всичко е силно минирано. Исках нашата контраофанзива да се случи много по-рано, защото всички разбираха, че ако контранастъплението се разгърне по-късно, тогава много по-голяма част от нашата територия ще бъде минирана. По този начин ние даваме време и възможности на нашия враг да постави повече мини и да подготви отбранителните си линии. Благодарен съм на САЩ като лидери за нашата подкрепа, но им казах, както и на европейските лидери, че бихме искали да започнем нашата контраофанзива по-рано и ще ни трябват всички оръжия и материали за това. Просто защото, ако започнем по-късно, ще върви по-бавно и ще имаме човешки загуби, защото всичко е силно минирано. Основното, което ми дава положителна подкрепа, е, че вървим напред. Това е основният сигнал, когато става въпрос за нашите партньори”, каза той.

Ето и пълния текст на интервюто:

Г-н президент, за мен е голяма чест да бъда тук с Вас. Днес сме в Одеса и от другата страна на Черно море е Крим. Какво е усещането да си тук в такъв прекрасен ден, да гледаш навън и да знаеш, че Крим е там?

Днес бях в болницата, където видях нашите военни, военноморски служители, морски пехотинци, които са били ранени, и всички те говореха за Крим. Видях също и лекарите, които спасяват живота на тези момчета. Поздравих ги с Деня на украинските военноморски сили. Всички тези лекари са от Севастопол и когато се случи окупацията на Крим и Севастопол, те избягаха в контролираните от Украйна територии. Сега всички са тук. Посетих и Украинския военноморски институт, който се намира в Крим. Всички споделят едно и също усещане за окончателна победа, окончателно завръщане в Крим. Ще ви кажа не като президент, а като гражданин, че някога обожавах Крим. Дори преди да стана президент на Украйна. Всяка година посещават Крим със семейството ми. Не можем да си представим Украйна без Крим. И докато Крим е под руска окупация, това означава само едно - войната все още не е приключила.

За да сме ясни: при победа, при мир - съществува ли сценарий, при който Крим да не е част от Украйна?

Тогава няма да е победа, точно това казваме, още от самото начало. Още преди пълномащабната инвазия, разбрахме, че е въпрос на време контактната линия в Донбас и Крим да се превърне във война. Това можеше да бъде всичко, можеше да бъдат нашите стъпки на деокупация или можеше да бъде пълномащабно нахлуване на Руската федерация, което се случи. Те планираха да ни унищожат напълно още от самото начало. Това е факт. Слава Богу, че сега освен нас самите, по-голямата част от света също го вярва. Ето защо не може да има никакво решение без Крим. Може да се стигне до същата замразена ситуация, както в Донбас.

Знам, че шефът на американското ЦРУ, Бил Бърнс е идвал и ви е посещавал редовно. Наскоро той беше тук. Какво му казахте за плановете си да си възвърнете територии в рамките на контранастъплението?

Ако трябва да бъда честен с вас, бях изненадан, когато видях информацията в някои медии, както в американските, така и в украинските и европейските. Общуването ми с шефа на ЦРУ винаги трябва да е задкулисно и да не привлича вниманието на медиите, защото обсъждаме важни неща. Като това от какво се нуждае Украйна и как е готова да действа. Ние нямаме никакви тайни от ЦРУ, защото имаме добри отношения и разузнавателните ни служби разговарят помежду си. Имаме добри отношения с шефа на ЦРУ и разговаряме. Разказах му за всички важни неща, свързани с бойното поле, от които имаме нужда.

Знам, че сте говорили за известното разочарование от темпото на контранастъплението. Колко голям натиск усещате от страна на Съединените щати, от страна на другите съюзници, за да се опитате да им дадете дати или срок, в който кога могат да се случат успехите?

Забавеното ни контранастъпление се случва поради определени трудности на бойното поле. Там всичко е силно минирано. Исках контранастъплението ни да се случи много по-рано. Защото всички разбраха, че ако контранастъплението се разгърне по-късно, тогава много по-голяма част от територията ни ще бъде минирана. По този начин даваме на врага си време и възможности, за да разположи повече мини и да подготви отбранителните си линии. Обсъждаме тази ситуация с всички наши командири, с които разговарям постоянно. Руснаците са изградили по три отбранителни линии в някои направления. Благодарен съм на САЩ за тяхната подкрепа, но им казах, както и на европейските лидери, че бихме искали да започнем контранастъплението си по-рано и за това ще ни трябват всички оръжия и материали.

Защо?

Просто защото, ако започнем по-късно, ще върви по-бавно и ще имаме повече човешки загуби. Защото всичко е силно минирано и ще трябва да преминем през всичко. Това, което ми дава положителна енергия, е, че се движим напред. Това е основният сигнал. Когато става въпрос за нашите партньори, не видях да има натиск за контраофанзива. В някои медии, чух шушукания от този или онзи лидер или представители, че очакват контранастъплението ни да се случи много по-рано. Да, чух ги всичките, но вярвам в нашата победа. Да, чувал съм всичко това, но ние вярваме в нашата победа на фронтовата линия.

Видях украинска пехота. Те се занимаваха с минните полета. Знаете, че руснаците просто ги изхвърляха, дори не ги криеха. Те се занимават с малките миниатюрни кабелчета за гранати, които прокарват през гората. Сега имате човешки същества, които влизат, за да се опитат да завземат по 20-60 метра земя наведнъж.

Има ли нещо, което би променило драстично тази скорост на превземане? Това ли е нещото, заради което казвате, че са необходими F-16 или че са необходими тактически ракетни системи? Това би ли направило разлика с тези войници, които вървят през бойното поле?

Днес имаме различна война. Не само хората умират. На първо място, ние се нуждаем от инструменти, за да спасим човешки животи, и този материал дава резултати. Когато говорим за ракетни системи АТАКЪМ, те са много важни, защото можем да поразяваме някои далечни цели, без да губим хората си. Фактът, че Русия има предимство на терена и разполага с повече оръжия с голям обсег, е едно от нещата. Но тактическите ракети са много важни. Това ще ускори ли предвижването напред? Да. 100%, защото на някои места ще ни даде възможност да започнем контранастъпление. Има места, в които не можем дори да си помислим да го започнем, тъй като не разполагаме със адекватните оръжия.  И да хвърлим нашите хора да бъдат убити от руските далекобойни оръжия, би било просто нехуманно. Така че няма да го направим, а ракетните системи АТАКЪМ определено са наш приоритет. Освен това имаме недостиг на артилерия. Не можем да поразим всички цели поради липсата на количество в собствената ни артилерия. Изпращаме единици в приоритетните направления, но не можем да ги разпределим, както е необходимо, понеже ни липсва ни бройка. Както много пъти съм подчертавал. Що се отнася за F-16, много пъти съм го подчертавал: Не става дума за украинско превъзходство в небето над руснаците. Става въпрос само за това да сме равнопоставени. Самолетите F-16 помагат на тези на бойното поле да се придвижват напред, просто е много трудно без прикритие от въздуха. Имаме загуби на човешки живот и забавяне на темпото. Нека обаче да погледнем на F-16 като на много важна хуманитарна мисия. Много пъти сме говорили за зърненият коридор. Днес сме в Одеса, коридорът за зърно, изключително важен за целия свят - започва от тук. Важен е за Африка, Азия, за страните от Европа и така нататък. Ако руснаците започнат да блокират този коридор, ние нямаме нищо, с което да отговорим на това. F-16 ни дава възможността да изградим защитата на този коридор.

 

Господин Президент, неотдавна казахте, ще сте имали работа, и тук ще ви цитирам така - имали сте работа с “различни Путини”, съвсем различен набор от характери в различните периоди.  Сега, разбира се, той се сблъска с бунт, с опит за преврат от страна на Евгений Пригожин. Забелязахте ли някакви промени в начина, по който смятате, че той действа, в поведението му след опита за преврат?

Да, виждаме реакцията след определени стъпки на Вагнер, виждаме реакцията на Путин. Тя е слаба. Първо, виждаме, че той не контролира всичко. Навлизането на Вагнер дълбоко в Русия и завземането на определени региони показва колко лесно е това да се направи. Путин не контролира ситуацията в областите на федерацията. Той не контролира ситуацията в областта на сигурността. Всички разбираме, че цялата му армия е в Украйна, почти цялата му армия е там. Ето защо е толкова лесно за войските на Вагнер да маршируват през Русия. Кой  би могъл да ги спре? Разбираме, че Путин не контролира регионалната политика и не контролира всички тези хора в регионите. Така че целият този вертикал на властта, който той притежаваше, просто се срива още повече. Виждаме много интересни анализи. Половината  Русия подкрепи Пригожин, другата половина подкрепи Путин. От докладите на нашето разузнаване знаем, че Кремъл е провеждал всички тези анкети. 18 или 19 региона на Русия твърдо подкрепиха действията на Пригожин. 21 региона на Русия твърдо подкрепят Путин. Някои от руските области бяха в процес на балансиране, без да знаят със сигурност кого да подкрепят. Всички виждаме този процес, който показва, че половината от руското население има сериозни съмнения. Всички тези истории, че той контролира всичко вече са отслабени. Това е един различен Путин и нямам предвид, че е различна личност. Той е различен когато става въпрос за неговата сила. Това е един стар човек, а не предишния енергичен човек. Това е човек, който не контролира това, което се случва. Той направи своята историческа грешка, като нахлу в Украйна. Това нашествие доведе до всички последици останали - създаде цялата сила на Вагнер, славата на Пригожин и неконтролирана ситуация в собствената му страна. Ето какво му донесе пълномащабното нахлуване. В този момент, когато е слаб, светът трябва да окаже натиск върху него.

Но вие казвате, че половината от руските региони не са подкрепили, Путин, а са подкрепили Пригожин. Значи ли това, че ще има още едно предизвикателство към властта на Путин? Все пак това е доста драматично разделение.

Мисля, че Путин ще направи опит да консолидира своето общество. Той ще направи всичко възможно, за да пречупи и занули славата на Вагнер и всичко, което те правеха. Той ще се дистанцира от всичко това и ще се изявява интензивно, за да обедини обществото. Обществото му не е обединено. Обърнете внимание на този интересен пример, след всички тези събития, къде отиде Путин? Мога да ви кажа, че той рядко излиза на улицата. Виждаме го в кабинетите на властта, но никога не го виждаме навън.  Къде е ходил? Той напуска бункера си, само когато е крайно необходимо. Отишъл е в град Дурбан в Република Дагестан, ако не се лъжа. Статистиката показва, че популярността на Путин е най-ниска в Дагестан. Там загинаха много местни жители, хора които той изпрати във войната. Пригожин в същото време е много популярен там. Путин се държи като политическо животно. Отива в Дагестан, заснема оркестрирано видео, на което се вижда как хората му ръкопляскат - с цел да покажат, че точно този регион е пропутински. Той просто отива в трудни региони и изнася своя моноспектакъл.

Смятате ли, че в момента той изцяло ръководи армията, когато става въпрос за вашата фронтова линия и тази контраофанзива? Смятате ли, че Путин отговаря изцяло за руските военни?

Не смятам, че той контролира изцяло всички процеси. Той дава заповеди на командирите. Те се страхуват да не загубят работата си, но той не разбира и не контролира средния ешелон на руската армия, нито дори офицерите и войниците с по-нисък ранг. Понякога виждаме това съвсем ясно, когато говорим за някои градове или села, който уж са под руско знаме. А в действителност всички са под украински контрол. Това означава, че той просто не получава цялата информация за това, което се случва, тъй като му се подава само някаква положителна информация. Той не иска да чува лоши новини. Повтарям, застаряващите автократи не искат да обработват негативни емоции. Ние се работят с реалността. Те се намират в лоша ситуация, ето защо техните командири започнаха да подкрепят Пригожин. За нас той е терорист, докато за тях той е човек, който е с тях на бойното поле. Той беше е с вагнеровците, тези убийци. Но е идвал на фронтовата линия, седял е в окопите и именно оттам е получил подкрепата си. Наистина е много важно и зависи от решението на Байдън.

А времето е от значение. Знаете ли какво, онзи ден се срещнах с един войник от пехотата на име Влад. Преди войната той беше учител по история. Сега се сражава на фронтовата линия близо до Запорожия и не е виждал жена си или децата си от една година.  Но каза, че всичко е наред, той чака победата. Няма против да изчака, но мина една година и когато говорите за нуждата Байдън да каже нещо. Аз се чудя, господин президент, колко дълго вашите войски могат да продължат да се бият, както сега?

Това зависи от някои неща, които и двамата разбираме. Зависи от оръжейната подкрепа от нашите партньори, зависи от финансовата подкрепа. От всякакъв вид подкрепа с енергийни доставки и санкциите отправени към Русия. И все пак всичко зависи от моралните задължения, политическите решения и политическата воля на нашите партньори. Украинската мотивация няма да намалее. Какво можем да загубим? - можем да загубим всичко. Какво можем да спечелим? -  можем да спечелим победа. Каква е нашата победа? Тя означава да върнем всичко свое. Ето защо ние нямаме друг избор. Как можем да загубим мотивацията си, когато искаме да оцелеем. Защитаваме общите ни ценности - демокрацията и свободата, но в нашия случай свободата и демокрацията не са просто думи, в нашия случай това е нашият живот. Сега сме в Одеса и ако не защитим крайбрежието си, утре руснаците ще са тук и ние няма да имаме нашето море. Ако нямаме море, няма да имаме никакъв логистичен начин да продаваме и отглеждаме реколтата си, така че ще загубим страната си. Затова се борим, за да не се превърнем в пустиня.

Знам, че когато говоря затова, че Влад не е виждал децата си и вие също като президент, не сте в състояние да живеете със собствените си деца. Както много от вашите войници на фронтовата линия. Господин президент, когато хората ви виждат, те  може би виждат самота. Самотата, която толкова много хора тук чувстват, виждат че и вие чувствате това, че също страдате. Как се справяте с тази болка?

Това не е болката, която беше в първите дни на инвазията. Изпитах болка, когато видях със собствените си очи последиците от окупацията в Буча и на други места. Беше болка, тъй като  се опитвах да разбера какво трябва да направим, за да предотвратим всичко това. Това е реалността и ние не можем да превъртим нещата назад, не можем да върнем този или онзи кадър. Това не е филм. Това е реалност. Това беше моята болка за всички загуби, които имахме. Но днес това не е болка. Това е голямо задължение и уважение към тези, които вече не са сред нас. Това е задължение да стоим тук до края и да възстановим това, за което хората са умирали. Да възстановим мирния живот в Украйна. Ако дадем най-ценното за нас - животът ни и времето ни с децата, което току-що споменахте, добре, може би още половин година или още една. Нека да си помислим, че това ще се случи по-рано и след това животът ни ще продължи. Животът на децата ни ще продължи. Ако се откажем сега, ще имаме пълно изгнание, тъй като със сигурност ще загубим всичко. А нашите деца ще отидат другаде. Тези, които могат, ще избягат, а тези, които не могат, просто ще умрат тук. Ето защо трябва да останем и да се борим, светът трябва да разбере, че се борим за общите ни ценности, защото Путин няма да спре дотук.  Ще стигне още по-далеч. Това не бяха само слухове, когато казвах, че той ще отиде в Полша и балтийските държави. Ще видите, че той ще отиде по-далеч.  Когато прехвърляше правата върху армията на Вагнер на Беларус и плашеше поляците, и литовците. Първоначално той ги сплашва, след това те му дават възможност да увеличи силите си. Загуби ли Украйна, той ще отиде по-далеч, а НАТО тогава ще реши  какво да прави.

 Говорихме за това и преди. Колко е хубаво за вас да можете да бъдете тук.

Да, да видя природата.

Да, да видите природата и да сте на слънце. Знам, винаги има дронове, които наблюдават. Трябва да оценявате това, че сте навън.

Да, щастлив съм да бъда навън. Аз, аз наистина нямам време и седя в  кабинета. Страхотно е понякога да усетиш хората. Когато видиш хората навън и те ти ръкопляскат или искат просто да ти стиснат ръката, това е много важен момент, който означава, че правиш нещо важно за тях. 

Дава ти енергия...

Тази енергия е много важна за мен. Не само слънцето, но и да виждам хората е важно за мен. За мен е важно да не губя връзката с хората. 

Толкова много хора гледат към вас, разчитат на вас. Никой не може да си представи колко е трудно това. Правите ли, нещо за себе си? Успявате ли някога да отделите минутка, за да почетете, да послушате музика или нещо друго? Да си дадете малко време.

Аз имам такива моменти. Важно е да останаха на тихо, да бъда сам. Как мога да бъда сам? Мога да бъда сам с музиката или с книга. Рано сутрин, когато няма звуци, няма хора, когато няма никой в кабинета ми. Говоря, когато ги няма моите сътрудници, никой в кабинета. Тогава мога да чета, да мисля и музиката помага, наистина.

Каква музика харесвате?

Харесвам AC/DC  и украинска музика, разбира се. Много харесвам украинската музика, защото украинският е моят роден език. И разбирам не само музиката, но и самите думи. Когато слушам AC DC не разбирам всички думи, но ми харесва енергията на AC DC. Харесвам също Ерик Клептън, Гънс енд Роузес и много други. Може би това е твърде стара музика за...

Разбирам ви, и аз съм по същия начин.

Обичам я. Важно е имаш малко време за себе си. В 6-7 ч. сутринта, малко упражения…

Тренировки?

Да, тренировки с музика. С музика, такава музика, която ти дава енергия за целия ден.

За да преминеш през него, нали? Все пак сте човешко същество. Запорожие. Знам, че сте обиколили ядрените централи. Предупредихте, че Путин може да се подготви за терористична атака в Запорожие. Смятате ли, че това може да е неизбежно?

Имам документи от разузнаването, не мога да ви кажа какви, но са свързани с Русия. Казах, че те са технически готови да направят нещо. Много е важно да се знае, че те са минирали определени места там. В станцията. И точно затова се сигнализирахме Международна агенция по атомна енергия. Казахме им, вижте, вашият екип се състои от четири души, вие сте само 4-ма, а тази централана е много голяма, колкото един град. 4-ма души няма как да открият мините.Трябва да извикате повече хора и персонал от други страни. Страни, които също имат ядрени централи и ще могат да ви помогнат, за да успеете да претърсите централата и да намерите мините. И те казаха - "да, има оръжие на тази територия, но ние не видяхме мини". След това аз казах: "Дори и да имаш 1000 души там, няма да намериш мини".

Няма да намерят?

Да, защото пространството е голямо и ще трябва голям екип за него. Това е опасността пред, която е изправен днешния ден. Специален екип трябва да се заеме с това и да претърси за мини. Защото в документите имаше такива данни, че могат да заложат взрив с дистанционно управление.....И след това Международна агенция по атомна енергия ще каже, че всичко е под контрол, украинския персонал ще се върне. И след една седмица ще избухне. Именно заради това е толкова опасно.

Какво е да знаете, че сте, както мнозина казват, една от главните мишени в този свят? Как се отразява това на начина, по който живеете, г-н президент?

Ще бъда честен с вас и ще ви кажа, че реших, че ако постоянно мисля за това, просто ще се затворя в себе си. Както Путин в момента Путин, който не излиза от бункера си. Ако се изолирам, няма да разбирам какво се случва около мен в страната. Ще загубя връзката с обществото, а ако загубя тази връзка, ще загубя и обществото. Убеден съм, че обществото трябва да види, че  ако то е в опасност, техният президент също е в опасност, заедно с тях. Разбира се, те разбират, че имам защита, но аз трябва да бъда на една и съща страна с моя народ. Знаете ли, можете да се вкарате в клетка като животно и да се приковавате там с постоянната мисъл, че всеки момент могат да ви убият. Разбира се, моята охрана трябва да мисли как да предотврати това. Това е тяхната задача. Аз не мисля за това, онези саботажни групи може да се върнат отново и да се опитат да ме заличат.  Във всички войни противниците искат да се отърват от лидерите на мнение, държавните лидери, от всякакви мотиватори. Така че оставям това на професионалистите, а аз ще освободя съзнанието си, за да разреша стратегическите въпроси.

Г-н президент, много Ви благодаря за отделеното време.

Благодаря ви много! Благодаря Ви за Вашето идване. Беше много важно.

Радвам се, че съм тук.

Важно е. 

ВИЗИТАТА НА ЗЕЛЕНСКИ: Засилени мерки за сигурност в София

Редактор: Габриела Винарова