Бившият разузнавач на Военното министерство в Израел полковник Мири Айзин пред Марина Цекова

Мири Айзин познава израелската армия отвътре. Тя служи 20 години в Израелските отбранителни сили и се пенсионира с чин полковник. В цялата история на страната само два процента от полковниците са били жени.  Като офицер от разузнаването в продължение на 20 години, Мири Айзин е един от водещите експерти в областта на службите, сигурността и дипломацията. Тя е служила като заместник-ръководител на корпуса за бойно разузнаване и е била личен асистент на директора на военното разузнаване. Мири Айзин е работила също като съветник на премиера Ехуд Олмерт, като това я превръща в първата жена в историята, заемаща тази позиция.

Ексклузивно за NOVA говори полковник Мири Айзин.

Благодаря Ви за отделеното време да говорите пред нашата аудитория. Високо го оценяваме.

Радвам се, че мога.

Да започнем преди всичко не като експерт, а като майка и съпруга – как гледате на случващото се в Израел в момента?

Всеки един човек в Израел е пряко засегнат. Аз в момента съм вкъщи с едно от децата ми, но другите бяха повикани в армията, заедно със съпруга ми. Съчетава се ужасът и заплахата от всичко случващо се, заедно с нуждата да направим нещо. Всеки от нас иска да допринесе с каквото може.

Вашите роднини са в пряка заплаха. Кое е по-плашещо за израелците в момента – страхът да не загубят живота си или територията си?

Не е въпрос на територия, а на хора. „Хамас” не нахлу, за да превзема територия, а за да избива хора. Това е безпрецедентно явление за нас. Всичко, което се случи, наподобява на войната за независимост от 1948 г., дори на Холокоста. Никога не съм изживявала такова нещо. И да, то е постоянно в мислите ни.

Някога мислили ли сте, че подобно нещо може да се случи на Израел?

Едно от най-странните неща за мен е, че в професията ми съм работила в сферата на борбата срещу тероризма през по-голямата част от зрелия ми живот. Този сценарий присъства от дълго време и се развива тук. Случи се на юг и се очакваше да стане и на север. Дори с това, с осъзнаването, че терористите са ужасяващи и отвратителни – зверствата на това нападение от 2023-та, мащабът, нечовечността, наистина разби сърцата ни и остави белези. Така че може да осъзнавам, че се е случило, но не го проумявам.

Седмица след първото нападение имате ли обяснение защо се е случило?

Все още не съм на този етап. В момента най-лошото бушува – в никакъв случай не сме към края му. Вървим по плана на „Хамас” – не правим каквото те искат. Но планът им бе да сеят хаос – това прави терорът. Нямам желание да говоря още за провала, защото очевидно имаше колосален такъв, но все още се борим и се адаптираме в стремежа да поправим всичко това. Затова не искам да говоря по темата. Не знаем дали северният фронт ще се отвори или не. Всичко това ще повлияе много. Тези въпроси ще си ги задаваме, когато приключи войната.

Каква сила се изисква да не виниш някого на този етап на войната?

Невъзможно е. Усещам, че никой не е добре в Израел, няма такова нещо. Но не си представям какво е да си сред стотиците семейства в Израел в момента, които все още не знаят дали близките им са отвлечени и държани за заложници или убити. Защото „Хамас” извърши такова зверско нападение, при което измъчваха, обезобразиха, изгориха стотици хора и то съвсем целенасочено като част от терора и хаоса. Все още не сме успели да разпознаем всички тела. Толкова е трудно, не знаеш кой в какво състояние е. За мен това е най-трудното. Искам да подкрепя, прегърна и хвана здраво тези хора, като продължа битката срещу кървавия „Хамас”. Трябва да се съчетават и двете.

Вие лично имате ли роднини или приятели, живели на юг, паднали жертва на терора?

През последното десетилетие веднъж в седмицата всяка година водех групи влиятелни политици и репортери като Вас до периметъра на Газа, за да говорим и за заплахата от „Хамас”, както и да се срещнем с невероятните хора от региона. Опитвам се още да се адаптирам към новия живот. Слушам историите им от първа ръка – там съм за тях. Всеки един човек е засегнат – убит или… просто съм в този етап, в който трябва да си подредя мислите по някакъв начин. Да, познавам и убити. Не познавам никого, който към момента е заложник, но имам много близки приятели, чиито цели семейства са избити пред очите им. Въпросът е какво ще правят в деня след утрешния ден? Все още не сме стигнали там, защото боевете бушуват в момента, но аз съм с тях. В момента трябва да се съсредоточим върху действията си на този терен.

Стотици хиляди души сега се присъединяват към армията. Колко готова е Израел както да спечели, така и да изгуби?

Да изгубим не е опция. Винаги е било така за еврейската държава. Това иска лидерът на „Хамас” Мохамед Дейф. В събота каза на хората си да освободят Йерусалим – Ал Кудс, Ал-Акса. „Убийте всеки, който ви се изпречи на пътя”. Няма опция да губим. Това ни насърчава в действията, които трябва да предприемем срещу тези ужасяващи организации като „Хамас”, „Хизбула” – големият им брат, който има десетократни способности. 350-те хиляди резервисти, които са извикани, включително съпругът ми, всички израелци, които се стараят с всички сили да се върнат към Израел, да се качат на самолети – защото ние сме тук, тук сме отрасли. Нямаме право да загубим.

Но не се ли страхувате за тях, за всички тези хора?

Живея тук. Ние трябва да се отбраняваме. Дали ме е страх? Страх ме е. Реалист съм. Има ли друг начин да оцелеем тук като Държавата Израел? Не мога да повярвам, че водим такъв разговор през 2023 г., но ето – така ще оцелеем. Имаме много силна войска, хората, които идват, идват с цялото си сърце и душа, с човечност. Те ще спрат зверствата. Но това няма да се случи от днес за утре. Чуйте гласовете около нас. Начинът, по който се представя. Както казах, хората бяха избити като в кланица. Те обезглавяват бебета, измъчват и изгарят жертвите си. Трябва да бъдат премахнати и това може да се случи с нашата военна мощ.

Вярвате ли сега във военните след всичко, случило се с хората на юг?

В моята армия? Абсолютно. Те реагират. Дали имаше колосален провал и неподготвеност относно това нападение преди да се случи, именно това е разликата – 10-15 минути предизвестие да е имало, но няма да говоря за „Ами ако“. След този първоначален грандиозен провал, израелската отбрана реагира. Хаосът, който виждате, не е хаос от битките. Хаосът е планиран, идва от терора срещу Израел, евреите, Държавата Израел. Започва тук, но може да продължи навсякъде. Трябва да гарантираме, че няма да успеят. Дали ме е страх? Разбира се. Дали ще успеем? И в това съм уверена.

Отбранителните сили на Израел предупредиха цивилните да напуснат северната част на Газа. Колко далеч ще стигне израелската армия, от Вашия опит?

Наземните действия са… както казах, този безпрецедентен терористичен атентат, с нападение над 30 различни общности, избивайки толкова много хора, взимайки същевременно толкова много заложници в Ивицата Газа - наземните оперативни действия са предназначени да стигнат до гнездото на терор на „Хамас”, да се достигнат заложниците. Израел отправи предупреждение – би ми било интересно да видя други места по света, които обявяват, че ще навлязат – че ще изравним тези места със земята, ще намерим пленниците, като сме ги предупредили. В такъв смисъл „Хамас” се затварят. Те са част от населението в Ивицата Газа – предупреждаваме ги, цивилните, които не участват, да се пазят и да освободят пътя. С всичко, което се случва, никому не е лесно. Не става въпрос и за цивилни. В момента целта е да се стигне до инфраструктурата на „Хамас”, там, където държат заложниците.

Знаете, че светът извън Израел понякога не разбира всичко, което Израел предприема, за да спечели войната. Как бихте обяснили на външния свят факта, че Израел спря тока и водата в региона? Какво бихте казали на света, който не го разбира?

Израел не е отговорен за Ивицата Газа. Напуснахме я цялата през 2005 г. и нашите споразумения са с палестинските власти – не с „Хамас”, които превзеха властта от палестинските органи по брутален начин през 2007 г. Причината Израел да е продължила всичко това е, че имаме отношения с палестинските власти, не с „Хамас”. „Хамас” упражняват контрол над Ивицата Газа и я превзеха насилствено от палестинските власти през 2007 г. А сега е 2023 г. За този период „Хамас” би трябвало да са се оправили, да се справят – те са отговорни, а никога не са поели отговорността. Толкова е трудно да се говори за това, но те са показали по ужасяващ начин каква е истинската им същност. Тя трябва да бъде изкоренена. Цената в този смисъл е един милион души да се преместят на юг. Ние ще изкореним терористичните клетки на „Хамас” и след това могат да се върнат обратно на север.

Смеете ли да се замислите за съдбата на заложниците в Газа в момента?

Това е едното нещо, за което не искам да си помислям. Искам да съм силна, да мисля за друго. Видяхме какво направиха терористите на „Хамас” с убитите, не искам да си представям какво причиняват на живите пленници. Това са ужасяващи варварски терористи в Ивицата Газа.

Какво би значела победа от израелска гледна точка?

Победата е етапът, в който ще започнем да се възстановяваме. В момента се държим. Имаме най-невероятното гражданско общество, което бихте могли да си представите. Всички в Израел участват. Питахте по-рано за военните, но ние сме 10 милиона души, с цялото ни разнообразие, с всички предизвикателства, пред които сме били изправени преди. За мен първата победа е, че всички сме се обединили и си помагаме един на друг. Следващата фаза? Ще настъпи тогава, когато си поемем дълбоко дъх, огледаме се и започнем да градим отново. Невъзможна е тази мисъл в момента – не сме стигнали дотам. Във война сме.

Какъв смятате ще бъде изходът от този конфликт – не само за Израел и региона, а за света като цяло?

В момента не мога да оценя. Знаете, че за нас това е битка за оцеляване, на най-базово ниво, за съществуване на еврейската държава. Това е безпрецедентно. Немислимо. Жестокостта и безчовечността на такова нападение над цивилното население в Израел, предварително планирано и извършено по такъв начин… Не мога да предвидя в момента какво ще е бъдещето на Ивицата Газа, нито отношенията около нас. Такъв тип варварски тероризъм от страна на „Хамас” – а и видяхме как се опитват да го изкарат, че било за свобода. Това е най-ужасният варварски акт в света. Цялата международна общност се обедини в опит да смачка ИДИЛ в Ирак и Сирия през 2015, 2016 и 2017 г. Това, което прави „Хамас” в момента е по-лошо. А големият брат, както го наричам, „Хизбула” -  от другата страна на северната граница на Израел, си седи като чудовище в сянка по границата ни. Огромно е напрежението, не мога да преценя какво ще последва.

Добре, последен въпрос – ясно е, че не знаем какво ще бъде бъдещето, но какво бъдеще бихте искали за Израел и региона? Смеете ли на този етап на войната да мечтаете?

В момента съм в етап, в който … притеснена съм. Никой тук не е добре, но съм уверена в продължаващото съществуване на тази невероятна държава. Опасението ми е по-скоро как ще ни повлияе белегът на нас, а и в региона. Бях разтресена. На 7 октомври сутринта, ако бях човек, гледащ „Хамас”, чудещ се дали не са се променили… Ако терористичната организация „Хамас” прави това, не вещае щастливо бъдеще. Но планирам да бъда сигурна в бъдеще.

Много Ви благодаря за отделеното време да говорите пред българските зрители, високо го ценим.

Благодаря Ви, пазете се.