Снимка: iStock
Вместо „Как беше в училище?“ – научете се да провокирате любопитството и мисленето
Следобедите в много домове започват с един и същ сценарий:
— „Как беше в училище?“
— „Добре.“
— „Какво научи днес?“
— „Нищо.“
Сходна картина се наблюдава и в класната стая, където учителите често се сблъскват с празни погледи и мълчание, въпреки умишлените паузи, които правят, за да дадат време за размисъл. Учениците рядко се осмеляват да задават въпроси или да задълбочат дискусията – често от страх, че ще изглеждат „глупави“ пред връстниците си.
Мадлен Алгафари: Дрогата запълва емоционална празнота, но цената е душевна катастрофа
Снимка: iStock
Тези модели на поведение могат да се пренесат и по-късно в живота– превръщайки се в навик да не питаш, когато не знаеш, и да избягваш истинския разговор. А това е рецепта за съзнателно невежество – поведение с реални последици върху личния и обществения живот.
С началото на новата учебна година, родителите и настойниците имат златна възможност да насърчат децата си да развиват умения за разговор, мислене и любопитство.
Как да провокираме децата да говорят по-открито?
⇒Бъдете креативни с въпросите
Много от проблемите идват от баналните, шаблонни въпроси, които допускат едносрични отговори. Децата усещат дали наистина се интересувате от деня им. Ако всеки ден ги питате едно и също, това изпраща означава за тях, че не очаквате задълбочен отговор. Опитайте с по-конкретни и отворени въпроси, като:
„Кое беше най-интересното нещо, което направи днес?“
„Ако можеше да върнеш времето назад, би ли променил нещо, което се случи в училище?“
„Ако ти беше учителят утре, какво щеше да преподаваш?“
⇒ Откликвайте на тяхното любопитство
Важно е не само възрастните да задават въпроси, а и да се отнасят с уважение към въпросите на децата. Малките деца питат „Защо?“ толкова често, че възрастните понякога отговарят: „Защото така казах!“
Снимка: iStock
Но такъв отговор убива любопитството. По-добре е да кажете:
„Страхотен въпрос. Ето какво мисля…“
„Нека поговорим защо това е важно…“
Или: „И аз съм се чудил това. Може би е защото…?“
Така показвате, че питането е ценено – и че всеки има право да се чуди.
⇒ Мислете на глас
Когато възрастните изразяват на глас мислите си, те показват на децата как работи мозъкът им и как се решават проблеми. Например:
„Чудиш ли се понякога защо котките мъркат?“
„Дали мога да смеся всички съставки за тортата наведнъж?“
Това насърчава децата да слушат вътрешния си глас и да се доверяват на собствените си въпроси – дори да звучат странно.
⇒ Бъдете „търсачи” на знание
Да признаеш, че не знаеш нещо, може да е неудобно – особено когато децата очакват възрастните да знаят всичко. Но просто „Не знам“ не е достатъчно. Важно е да покажете как да се търси отговорът – в рецепти, упътвания, етикети, речници, интернет и др.
А когато няма лесен отговор? Покажете, че не се доверявате на първото нещо, което излиза в Google, а правите повече от едно търсене и проверка на източници. Така децата ще видят, че е напълно нормално да не знаеш нещо – и това ще им даде смелост да питат повече.
⇒ Покажете, че наистина ги слушате
Понякога децата не могат ясно да изразят какво ги обърква или вълнува.
Затова активното слушане е ключово. Ако не разбирате какво се опитват да кажат, вместо „Не те разбирам“, опитайте с:
„Искаш да кажеш, че…?“
„Разбрах, че те е впечатлило това, което каза за…“
Когато дадете знак, че сте ги чули, това ги кара да се чувстват важни и насърчени да продължат да говорят. Изключете телефона, погледнете ги в очите, задавайте допълнителни въпроси – и ще видите как децата започват да вярват, че техният глас има значение.
Снимка: iStock
"Училище за пример": Обучителната програма събра рекорден брой участници
🧠 Любопитството е суперсила
Децата се раждат с вродено чувство на удивление и жажда за знания. Както казва Карл Сейгън:
„Сложните и фини проблеми на нашето време могат да имат само сложни и фини решения. А много деца имат тази способност – стига да ги насърчим.“
Последвайте ни
