Хелоуин: Хилядолетната история на празника, който съчетава езичество, религия и съвременна култура

На 31 октомври светът облича костюмите, слага маските, светлината на тиквени фенери озарява улиците, а древните легенди за духове и огньове оживяват отново. Това е Хелоуин, празник с хилядолетна история, в която се преплитат езически вярвания, християнска символика и съвременна поп култура.

Снимка: iStock

► От Самхейн до Деня на Вси светии

Произходът на Хелоуин се свързва с келтския празник Самхейн, който бележел края на лятото и началото на зимата. За древните келти 1 ноември бил новата година, а нощта преди него – времето, когато границата между света на живите и света на мъртвите се размива.

Хората вярвали, че душите на починалите се завръщат, за да посетят домовете си. За да ги отблъснат, келтите палели големи огньове по хълмовете и носели маски и костюми, с които да заблудят злите духове. Именно от тези практики произлизат днешните маскаради, вещици и тиквени фенери.

Снимка: gettyimages

Когато римляните завладели келтските земи през I век, те вплели в Самхейн свои ритуали – Фералия, посветен на душите на мъртвите, и празника на Помона, богинята на плодородието и реколтата.

► Как езическият празник стана християнски

През VII век папа Бонифаций IV провъзгласил Деня на Вси светии първоначално на 13 май. По-късно празникът бил преместен на 1 ноември, вероятно за да замести езическите чествания със същата дата. Така вечерта на 31 октомври станала “All Hallows’ Eve” – Света вечер на всички светии, от което по-късно се родило името Halloween.

И така до края на Средновековието религиозните и светски обичаи се преплели. 

► От Европа до Америка: Как Хелоуин става световен феномен

Първите американски колонисти не приемали езическия празник. Но през XIX век, с вълната ирландски и шотландски имигранти, традицията оживява в Новия свят. Те донесли със себе си ритуалите на Самхейн – костюми, игри и легенди.

В началото на XX век Хелоуин се превърнал в един от основните празници в САЩ, особено популярен сред децата. Днес той вече е светски празник, посветен на маскарадите, страховитите декорации и раздаването на лакомства.

► Символите и обичаите на Хелоуин

• Джак-о’-лантърн – тиквата със страшно лице

Снимка: iStock

Традицията произхожда от Ирландия, където първоначално се използвали ряпа и картофи, а не тикви. Според легендата за Стиснатия Джак, той измамил Дявола и след смъртта си бил обречен да скита по земята, осветявайки пътя си с въглен в издълбана ряпа. Когато ирландците се преселили в Америка, те заменили ряпата с тиква – по-лесна за издълбаване и по-впечатляваща.

• Маски и костюми

Снимка: gettyimages

Келтите се маскирали, за да се слеят с духовете и да избегнат тяхната ярост. Днес тази традиция се превърнала в забавен маскарад с чудовища, вещици, вампири и супергерои.

• Trick-or-Treat – „Пакост или лакомство!“

Снимка: gettyimages

Тази традиция има няколко възможни произхода. Според една теория идва от “souling” – средновековен обичай, при който бедни хора и деца обикаляли домовете и получавали „soul cakes“ в замяна на молитви за мъртвите. В САЩ този обичай се превърнал в детска игра с  – „пакост или лакомство“.

• Прилепите и черните котки

Снимка: iStock

Прилепите се свързват с Хелоуин още от времето на келтските огньове, които привличали насекоми, а насекомите– прилепи. Черните котки пък в Средновековието били смятани за спътници на вещици и символ на дявола.

• Цветовете – черно и оранжево

Черното символизира „смъртта“ на лятото, а оранжевото – изобилието на есенната реколта. Тази символика идва от Самхейн.

• Играта с ябълки

Снимка: iStock

Позната като „bobbing for apples“, тази игра идва от римския празник на Помона, богинята на плодовете. В миналото тя била и гадателски ритуал за любов и брак.

► От ябълки до бонбони: Модерният Хелоуин

До средата на XX век децата често получавали плодове, ядки и дребни подаръци, а не сладки. През 50-те години бонбоните станали масов символ на празника, а през 70-те – водещ елемент, когато родителите започнали да се притесняват от неразопаковани храни у дома.

Други традиции също се модернизират – събирането на средства за УНИЦЕФ, тематичните партита и все по-пищните декорации превръщат Хелоуин в едно от най-очакваните събития на есента.

Снимка: getty images

► Хелоуин в България: Между забавлението и спора за „чуждия“ празник

У нас Хелоуин започва да се отбелязва масово след 90-те години – първоначално в езиковите гимназии и частните училища, а по-късно в университетите и градските клубове. Днес празникът е особено популярен сред децата и тийнейджърите, които се маскират, организират училищни тържества и посещават тематични партита.

Моловете, баровете и заведенията в големите градове също се включват с украси, тематични събития и промоции. Все по-често се виждат тиквени конкурси, фотозони с духове и вещици, костюмни шествия и благотворителни инициативи.

В същото време Хелоуин продължава да поражда и дискусии – някои го смятат за „чужд и комерсиален“, противопоставяйки го на Деня на народните будители (1 ноември), докато други го приемат просто като забавен начин за творчество и разтоварване.

Снимка: iStock

Днес Хелоуин е едновременно древен и модерен празник – мост между миналото и настоящето, между страховитото и забавното. Независимо дали се празнува с костюми, тикви или просто с усмивка, той напомня, че дори в най-тъмната нощ има място за светлина, въображение и много лакомства.