Сделката ЕС - Меркосур: Бъдеще за Европа или катастрофа за земеделието?

Сделката ЕС - Меркосур е най-дълго чаканото търговско споразумение в историята на Европейския съюз. Сделка, за която се преговаря повече от 25 години, белязана от политически драми, резки обрати и сблъсък на интереси. Тя би трябвало да се подпише окончателно в края на тази седмица - на 17 януари, с подписите на председателката на Еврокомисията урсула Фон дер Лайен и лидерите на четирите страни. За едни - исторически пробив. За други - катастрофа.

В „РеВизия” ви показваме всички страни на споразумението. Защо е толкова важно? Защо европейските фермери излизат на протести? Какво печели Европа — и какво рискува да загуби? Запомнете едно: сделката ЕС–Меркосур е сред най-значимите търговски решения на XXI век. То е търговският Рубикон за Европа. Прекрачиш ли го, връщане назад няма. Прекалено е важно, за да го игнорираме.

ЕС одобри сделката с Меркосур

Накратко: Европейският съюз има нужда от тази сделка заради достъпа до огромен пазар и ключови суровини. На теория това трябва да направи Европа по-независима и по-силна в глобалната конкуренция на XXI век — в свят, в който САЩ все по-често се държат като търговски противник, а Китай завзема все повече пространство. Но същата тази сделка може да обрече на изчезване хиляди земеделски стопанства в Европа. Днес ще се опитаме да обясним защо.

►Какво е Меркосур?

Меркосур е казано просто - икономически и търговски съюз на държави от Южна Америка. Блокът е създаден през 1991 година и неговите основни членове и до днес са Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.

Към блока има няколко асоциирани държави, но в днешното издание ще говорим за тези четири основателки и всички числа, които ще ви представим са именно за тях. Идеята зад Меркосур е ясна: свободна търговия между членовете им; по-ниски или нулеви мита; общи търговски правила спрямо външния свят; по-силна позиция при преговорите с останалия свят;
Казано просто - това е един малък Европейски съюз на Латинска Америка.

Заедно тези четири държави представляват пазар от 280 милиона души и заедно представляват шестата най-голямата икономика в света. Именно с това обединение се споразумява ЕС.
И така - Меркосур съществува вече 35 години, цели 27 от които са преминали в преговори с ЕС за сключване на една-единствена сделка. Сделка, която има потенциала да промени и двата континента и да ги направи истински сили в геополитическата търговска игра на новия век и новото време. Но това е само красивият прочит. Има и по-грозен.

Френски земеделци блокираха с трактори Европейския парламент (ВИДЕО+СНИМКИ)

►Каква е сделката? 

Сделката С - Меркосур е по същество амбициозно търговско споразумение, което ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света с над 780 милиона потребители.

Тя обхваща ЕС (27 държави) и четирите основни членки на Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Сделката премахва мита за над 90% от стоките, като ЕС изнася автомобили, машини и химикали, а Меркосур – говеждо, птиче месо, захар и етанол.
Очаква се да увеличи износа на ЕС с милиарди евро годишно и да диверсифицира търговията сред глобални напрежения с Китай и САЩ. Включва строги ангажименти за околната среда, борба с обезлесяването и спазване на Парижкото споразумение за климата.

Преговорите по сделката започват още през 1999 г. Те са изключително трудни, буксуват в продължение на години, спрени са и са подновени през 2010 година. Чак в периода от 2017 до 2019 г. е направен против.

През 2019 година е постигнато политическо споразумение в ЕС и Меркосур и започва най-тежкият период - този на ратифицирането на споразуменията в отделнтие държави и окончателното подписване.

Ситуацията е сложна в продължение на повече от 20 години. Причините, както винаги - са в числата. И в начинът, по който ги четем.

► Кой какво внася

Не забравяйте - единственият смисъл от подобни споразумения са увеличените търговски обороти между отделните участници. Тъй като този оборот се върти от компаниите, които внасят и изнасят, то тук не става дума за печалба на държавите, а за печалба на отделните икономически агенти. Като при всяко споразумение говорим най-вече от набор от различни групи стоки, които са най-засегнати. Просто ние изнасяме няколко конкретни неща, както и те.

Годишно оборотът на стоки и услуги между ЕС и държавите от Меркосур е равен на 111 млрд. евро по данни за 2023 година, която е последната година, от която имаме напълно изчистени данни.

Търговията е почти равностойна. Ние изнасяме стоки към латинска америка в размер на около 55 млрд. евро, докато внасяме оттам стоки за около 56 млрд. евро. Това означава, че все пак Европа е в условия на търговски дефицит с Южна Америка, а споразумението може да промени това. При това с много.

Европа изнася за Южна Америка основно автомобили, които в момента са наложени с мита от 35%, тоест цената за крайните потребители там е с 35% нагоре след всички други надценки. След това внасяме машини с 20% мита, химикали - с 18% мита и лекарства - с 14% мита.

Премахването на митата означава невероятно конкурентно предимство на Европа пред САЩ и Китай по отношение на тези изброени групи стоки, които основно изнасяме за региона. Представете си един VW да се продава с 35% по-ниско.

Вместо 100 000 долара, той ще струва 65 000 долара. Представете си колко повече коли ще се продадат и колко повече клиентски пазар ще се отвори. Затова споразумението е важно. Сегашните мита товарят цената за крайния клиент, който не може да си позволи да плати.
Така стигаме до драмата. Какво ние внасяме от Латинска Америка?

Както виждате пред вас регионът внася в Европа основно селскостопанска продукция - най-вече мед, ориз, захар и говеждо. След сделката тези стоки ще влизат с определени квоти и без мита. Тоест - числата, които виждате към всяка стока са тоновете на година, които Латинска Америка ще може да внася в ЕС без да плаща мита. Те, на теория,са изчислени така, че да не изкривят пазара в Европа, но не такова е мнението на земеделците.

Големият въпрос е ясен - ще се внася ли земеделска продукция, която ще подбива цената на нашите родни зеемделци, защото няма да се налага да отговаря на изискванията за производство, които спазваме тук.

Въпреки че Латинска Америка смята, че няма да подкопае местния пазар, ЕС все пак се опитва да намери начин да защити българските и европейските фермери. Не трябва обаче да забравяме, че и до момента европейските фермери получават високи субсидии и това не е преставало.

► Победителите

Всички друстранни сделки се правят с една цел - да спечелят и двете страни. Но както винаги - едни ще спечелят повече от другите. Едни толкова ще спечелят повече, че дори си имат собствено име на сделката - Autos gegen Rindfleisch. Иизразът е на немски и значи "Коли срещу говеждо" и той ни казва всичко: германската автомобилна индустрия ще е големият печеливш, поне според първоначалните разчети.

Според различните доклади за предимствата на сделката, изпъква изводът, че Европа може да очаква тройно увеличение на експорта на автомобили в посока на Латинска Америка. Германия е естественият бенефициент, защото тя е най-мощният производител на коли в Европа.
В същото време очакванията са + 99 000 тона внос повече на безмитно говеждо месо в Европа от Латинска Америка, което е пряк удар по няколко държави.

Така стигаме до големия въпрос: кои са "за" и кои са "против".

Както вече се досещате големият мотор зад сделката е Германия. До нея обаче се нареждат Испания, Швеция, Нидерландия, които изнасят машини, лекарства и химикали.
От другата страна застават Франция, Полша, Унгария и Нидерландия. Държави, в които земеделието е огромно и важно. Двигател на забавянето на подписването на споразумението в продължение на години е Франция. 

► Минералите 

И макар да говорим за коли, машини и селскостопанска продукция, на заден план има геостратегически нужди за Европа - т.нар. стратегически суровини и материали. Да, Латинска Америка е бъкана с тях, а ние имаме нужда от тях.

Какво има там:

В условията на продължаващо изпълнение на т.нар. Зелена сделка, Европа има нужда от достъп до тези суровини, защото те се използват в производството на:

Всичко това означава, че имаме нужда от много повече от тези минерали, отколкото дори можем да си представим. Безмитният им внос ще ни направи поне малко конкурентни на Китай, който е вече много сериозно стъпил на континента.

► Аржентина: Сделката е печеливша за всички

По темата пред Йордан Бързаков говори Негово Превъзходителство Алехандро Майер - посланик на Република Аржентина в България. Той смята, че сделката е нужна и на двете страни и че тя е дори по-печеливша за Европа.

"Сделката е много изгодна за Европа, защото в селското стопанство вносът е ограничен чрез квоти. Освен това Европейският съюз въведе допълнителни защитни мерки за фермерите.
В индустриалния сектор обаче Европа е много по-конкурентоспособна. Не става дума само за автомобили от Германия, но и за машини и оборудване от Франция, Централна Европа и от България. Българските компании са част от тези вериги за доставки. Това ще бъде полезно и за двете страни", заяви той.

Според него, европейските и българските фермери не трябва да се притесняват от нелоялната конкуренция на Южна Америка.

Що се отнася до минералите, то Аржентина е именно една от най-богатите страни, особено, когато говорим за мед и литий.

"Имаме и много големи проекти за мед в процес на развитие. Андите, които са естествена граница между Чили и Аржентина, са изключително богати на ресурси. Чили е един от най-големите износители на мед в света, а ние имаме същата геология. Досега не сме развили тези проекти в пълен мащаб, но в момента има четири или пет големи проекта в развитие. Вече сме важен износител на литий, мед и други критични минерали. През последните години започнахме и износ на нефт и газ. Аржентина разполага с втория по големина резерв на шистов газ и четвъртия по големина резерв на шистов нефт в света", добави той.

Повече гледайте във видеото.