България – първа в ЕС по антибиотична резистентност

В разгара на грипната епидемия – важно е с какво да се лекуваме от вирусната инфекция. Лекарите са категорични, че антибиотиците не помагат срещу грипа.

И тази зима българинът продължава да прибягва към една отдавна позната практика - да се самолекува с добре познати и вече доказали се антибиотици, или с такива, които има останали в домашната аптечка. Това обаче засилва феномена, познат като „антибиотична резистентност“ – все повече микроорганизми стават нечувствителни към антибиотици. Експерти обаче се опасяват, че нови антибиотици не се очакват в следващите 10-15 години, което означава, че има риск човечеството да се окаже безсилно дори срещу елементарни инфекции.

Стартира програма за намаляване употребата на антибиотици у нас

Правителството прие със сериозно закъснение четиригодишна Национална програма за борба с този феномен, като до 2029 г. за нея ще бъдат отпуснати близо два и половина милиона евро. С мерките ще се захванат не само здравните власти, но и експерти от секторите „Земеделие и околна среда”. 

Ще се търсят антибиотични остатъци в околната среда – в реките, например, както е в редица западни страни. Предстоят и проучвания какви препарати могат да заместят антибиотиците - като бактериофаги или антимикробни пептиди. Ще се предоставят бързи тестове на личните лекари, които са на предния фронт, за да не се пропускат изследванията за чувствителността на дадени микроби.

Въпреки че антибиотици се отпускат само срещу рецепта и че никой не признава пред камера – равносметката на фармацевтите показва друго. „Сигурно има варианти, в които системата да бъде излъгана. Аргументите са всякакви - най-вече, че хората не искат да се разхождат, за да чакат за рецепта. Спестяване на преглед е абсолютно недопустимо”, категоричен е магистър-фармацевтът Стефан Минков.

Изчисления сочат, че до 80 на сто от антибиотиците, използвани в домашни условия, са били ненужни. „На едно от първите места сме в Европа по неправилно изписани антибиотици. Преди 7 години бяхме на 14 място по консумация в ЕС, преди дни обаче се наредихме на първо място по прием и резистентност. 35 хиляди души в Европа умират от инфекции, които не могат да се лекуват с антибиотици поради резистентност”, отчете епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.

„Ако ние прекъснем приемането на лекарството по-рано от предписаното, създаваме условие не да убием микроорганизмите, а да ги направим резистентни. Ако използваме антибиотик, останал вкъщи, защото просто го има – ефектът е същият”, посочи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Грипна епидемия в Бургас и Пловдив, учениците във Варна и Добрич - отново в клас

И така България е на челното място по антибиотична резистентност. След години административни спънки – Националната програма за борба с този феномен е факт. Програмата на хартия обаче е само началото, а резултати ще има, ако се изпълнят редица планирани задачи.

През четвъртата седмица на 2026 година в страната са регистрирани 5200 случая на остри респираторни заболявания и грип сред наблюдавани близо 350 хиляди души.  Епидемични нива вече са отчетени в областите Бургас и Пловдив. Тревожна е и тенденцията за нарастване на броя на заболелите в Ямбол, Монтана, Плевен, Търговище и Русе. 

На фона на грипната вълна д-р Гергана Николова коментира в ефира на „Интервюто в Новините на NOVA“ Националната програма срещу антимикробната резистентност за 2026 г., по която са предвидени 839 900 евро. Средствата трябва да подпомогнат борбата с нарастващата резистентност към антибиотици – един от сериозните здравни проблеми в Европа и у нас.

По нейни думи от общия бюджет 103 000 евро са заделени за бързи диагностични тестове, които да се използват в кабинетите на общопрактикуващите лекари с цел да се установи видът на инфекцията – вирусна или бактериална. Според д-р Николова обаче разпределението на средствата поражда въпроси. „Ако направим сметката, се оказва, че се падат по около два и половина теста на всеки общопрактикуващ лекар за цялата година“, посочи тя.

Д-р Николова изрази и притеснения относно изготвянето на Националната програма срещу антимикробната резистентност. По думите ѝ липсва яснота кой е извършил мониторинга, как са събирани данните и по какъв начин са въведени в програмата.

Тя отбеляза, че при голям наплив от пациенти е логично да се отчита и по-висок брой предписани антибиотици, но подчерта, че лекарите постоянно апелират към хората да не прибягват до самолечение.