Възпитанието, което не се купува: Катерина Валентино разказва за изкуството да бъдеш елегантен в свят, който забрави добрите обноски

В свят, в който все по-често гледаме в телефоните си, вместо в очите на хората срещу нас, а добрите обноски нерядко се възприемат като нещо остаряло, Катарина Валентино продължава да защитава една на пръв поглед проста, но все по-ценна идея – че истинската елегантност започва с уважението.

Един от най-разпознаваемите журналисти и експерти по етикет в испаноезичния свят посвещава живота си на това да напомня, че доброто възпитание няма нищо общо с богатството, общественото положение или скъпите дрехи. Според нея елегантността се разкрива в начина, по който се държим с хората около нас – със сервитьора, с човека, който почиства улицата, с непознатия, когото срещаме за първи път.

Валентина Каролева: Как се „отглежда” щастие след болката

В специално интервю за NOVA.BG Катарина Валентино говори за въпроса на Андреа Бочели, който променя начина ѝ да гледа на живота, за липсата на уважение в съвременното общество, за уроците, които никога не бива да забравяме, и за причината да вярва, че една цивилизация струва толкова, колкото струват нейните граждани.

Вие сте една от най-известните журналистки в испаноезичния свят. След толкова години, прекарани в разговори с изключителни личности, случвало ли се е някой да Ви зададе въпрос, който да промени начина, по който гледате на света? Ако да – кой беше той?

Истината е, че веднъж ми зададоха един въпрос, който никога няма да забравя. Зададе ми го един много известен италиански певец. Попита ме: „Щастлива ли си?“

В първия момент си казах: „Какъв е този въпрос?“ Но след това осъзнах нещо. Бях направила безброй интервюта, а никой никога не се беше поинтересувал дали аз съм щастлива.

Това ми се случи с маестро Андреа Бочели - човек, когото дълбоко уважавам и на когото искрено се възхищавам. Този въпрос остави трайна следа в мен, защото в крайна сметка всичко, за което ще говорим днес – етикетът, протоколът, добрите обноски – има смисъл само ако ни помага да живеем по-щастливо. А част от щастието неизменно включва уважението към другия човек. Затова този негов въпрос ме изненада напълно. За миг ролите се размениха – не аз интервюирах него, а той интервюираше мен.

Колко красиво. Често казвате, че етикетът няма нищо общо с външния вид, а всичко – с уважението. Според Вас съвременното общество страда повече от липсата на добри обноски или от липсата на емпатия?

Мисля, че живеем в един тежък исторически момент. Бих казала, че това е много труден период за обществото. Затова вярвам, че гласове като моя и твоя и на всички хора, които казват: „Трябва да върнем тези ценности“, са изключително важни. Защото днес липсват както уважението, така и съпричастността.

Достатъчно е да излезеш на улицата. Ще видиш как почти никой вече не отстъпва път на възрастна жена. Почти никой не става, за да даде място на бременна. Все по-малко хора обръщат внимание дали децата около тях са добре. „Добро утро“, „Добър ден“, „Добър вечер“ – тези малки жестове почти изчезнаха.

64 години без иконата на XX век: Мерилин Монро от военния завод до богинята на Холивуд (ВИДЕО+СНИМКИ)

Струва ми се, че в това отношение живеем в една доста мрачна епоха. Именно затова съм толкова благодарна на журналисти като теб и на всички, които проявяват интерес към проекта ми, защото той наистина се превърна в история на успеха.

Само вчера ни се обадиха от един университет в Колумбия и ни казаха: „Вашият проект е истински пример за успех. Следят ви хора от Турция и от Дубай“.

Понякога самата аз трудно си обяснявам защо толкова хора по света проявяват интерес към темата за добрите обноски, но мисля, че причината е именно тази. Хората усещат нуждата да се върнем към ценностите, към възпитанието, към принципите и най-вече към етикета, защото той не означава нищо друго освен да се отнасяме добре към другите хора.

В кой момент от живота си разбрахте, че преподаването на етикет може да промени не само поведението на хората, но и самия им живот?

Може би още като малко момиче. Чичо ми беше специалист по етикет. Баба ми и дядо ми живееха с нас, но по-късно, заради кризата в страната, в която съм родена, се наложи да заминат. А аз останах с огромното желание да продължа да уча всичко, което те ми бяха дали. Затова започнах да се подготвям в Италия. След това продължих обучението си в Лондон. Между другото, съвсем наскоро получихме и специално признание в Италия именно заради тази работа.

Мисля, че още от дете започнах да осъзнавам нещо, което днес всички виждаме ясно. Светът постепенно престана да отдава значение на доброто възпитание, на добрите обноски и на уважението. Всичко това започна да се променя.

И още откакто се помня, си казвах: „Искам да преподавам това и хората отново да оценят ценностите“. Да се възхищават на красотата, но и да се възхищават на доброто възпитание. За мен няма нищо по-красиво в един човек от това да бъде добре възпитан.

Напълно съм съгласна с Вас. Много хора свързват елегантността със скъпите дрехи, лукса и високото обществено положение. Според Вас какво прави една жена истински елегантна?

Начинът, по който присъства в света. Това са го казвали и Валентино Гаравани, и Каролина Ерера. Парите нямат нищо общо с елегантността.

Когато аз го казвам, много хора ме гледат, но това е истината. Елегантността е начинът, по който ти започна този разговор. Още в началото ми каза, че знаеш колко малко време имам, и въпреки това беше толкова внимателна, деликатна и любезна.

Елегантността няма нищо общо с това как си облечен. Тя е в начина, по който се държиш в света, в начина, по който се отнасяш към сервитьора, към човека, който паркира автомобила ти, и най-вече към хората, които вършат най-трудната работа. Към жената, която подрежда дома ти. Към сервитьора, който ти носи поръчката. Към човека, който чисти улиците. Начинът, по който се държиш с тези хора, говори много повече за теб от всяка марка дрехи, която можеш да носиш. Именно там личи истинското възпитание.

А ако можехте да дадете само един съвет на всички жени по света, кое е най-важното нещо, което винаги трябва да правят, и какво никога не бива да правят?

Нещото, което винаги трябва да правят – и за този съвет един ден ще ми благодарят – е никога да не излизат от дома си, без да се погледнат в огледалото.

Висша мода и противоречия: Met Gala отново прикова погледите към Ню Йорк (ВИДЕО+СНИМКИ)

Този съвет ми го даде Каролина Ерера, която обичам и на която много се възхищавам. Веднъж тя ми каза: „Трябва да запомниш този съвет завинаги. Не можеш да излизаш от дома си, без да се погледнеш в огледалото“. Това е най-важното.

А какво никога не бива да прави една жена? Да се държи грубо. И точно това донякъде наблюдаваме днес. Жената трябва да бъде женствена, трябва да бъде елегантна, независимо от предпочитанията си, независимо от социално-икономическото си положение, независимо дали харесва жени, или мъже. Това няма значение.

Жената винаги трябва да бъде деликатна. Това е една паралелна истина, която не отменя нищо останало. Затова вярвам, че трябва да се върнем към това. И най-вече ние, жените – когато се качваме в автомобил, нека ни отворят вратата. Когато носим торбите от пазара и някой иска да ни помогне, нека го направи. Трябва отново да си позволим да бъдем женствени. Според мен това е фундаментално и е едно от най-сериозните неща, които сме изгубили.

Да, така е. Според Вас кой е първият урок за добрите обноски, който родителите трябва да дадат на децата си?

Според мен най-важното е уважението към другите. Все още нямам деца, но се надявам да имам. Имам обаче много племенници и съм работила с множество фондации. И навсякъде най-важно остава уважението към другите.

Тоест твоите права свършват там, където започват правата на останалите. Единственият начин да имаме красиво общество е да се уважаваме взаимно. Смятам, че уважението е фундаментално.

Вие учите хората как да се държат в различни ситуации. Но когато камерите угаснат и никой не Ви наблюдава, абсолютно същата ли е Катерина Валентино?

Кълна ти се, че съм същата. Наистина продължавам да бъда този човек. Много е забавно, защото хората често ми казват: „Сигурно е ужасно досадно човек да излезе на вечеря с теб“. А аз ги питам: „Защо?“. Аз обикновено съм много любезна.

Когато светлините угаснат и когато приключим това интервю, аз ще продължа да бъда същият човек. Отнасям се с уважение към екипа си, с хората, с които работя. Това не може да се променя, защото в момента, в който престанеш да бъдеш това, което си, вече не си истински.

Затова се старая винаги да бъда един и същи човек. Разбира се, аз съм и от хората, които, когато се приберат у дома и поискат да се излегнат на леглото, го правят както им е удобно. Има моменти на абсолютна свобода, но Катерина Валентино, която хората виждат, е същата, която винаги е била. Тя не се е променила.

Всички експерти продължават да се учат. Откъде днес черпите вдъхновение – от книгите, от пътуванията, от разговорите, от наблюдението или просто от всекидневния живот?

Всекидневният живот ме учи на много неща. Що се отнася до пътуванията, поне веднъж годишно ходя в Лондон и два пъти годишно в Италия, защото това са люлките на етикета.

В Лондон работя с човек, чието име не мога да назова, защото съм подписала споразумение за конфиденциалност. Това е експерт по кралски етикет, който ми помага да продължавам да се развивам. Защото етикетът също се променя. Съществува модерен етикет и той се изменя с времето.

А Италия е люлката на галатеото - нарицателно име за добър тон, етикет и правила за поведение в обществото. Всеки път, когато пътувам дотам – а следващата седмица отново заминавам – продължавам да се обучавам.

Етикетът никога не спира. Има толкова много неща за учене, защото не съществува само всекидневният етикет. Има протоколен етикет при срещи с президенти. Има етикет на любезността. Има етикет в дома. Има етикет за бизнесмени и бизнесдами. Съществуват много различни видове етикет. Хората мислят, че той е само един. Ние преподаваме най-общите правила, но всъщност видовете етикет са много.

През годините сте се срещали с президенти, световноизвестни артисти, големи предприемачи, а също и с представители на кралски фамилии. След всички тези срещи какво е качеството, което наистина отличава незабравимите личности?

Незабравимите личности се отличават с това как те карат да се чувстваш. В крайна сметка всичко опира до усещането, с което си тръгваш след срещата с един човек. Например, когато приключим това интервю, ти ще си кажеш: „Уау, Катерина много ми хареса“. Или пък ще си кажеш: „Да, моята приятелка много се възхищава на тази жена, но аз не успях да я почувствам по същия начин“.

На мен ми се случи нещо подобно с един президент на Колумбия. Той ми връчи държавното отличие „Орден за достойнство“, което нося с огромна гордост. Начинът, по който се държа с мен, ме накара да се почувствам като най-важния човек на планетата. Излязох оттам и си казвах: „Господи, чувствам се като най-щастливия човек на света“. Не защото самият орден беше най-важното, а защото така ме накара да се почувствам.

Изкуство без четка: Среща с Дженсен Дийн, който нарисува Мона Лиза с крак, а Исус - с вино

Що се отнася до представителите на кралските семейства, аз работя с хора, които са били част от кралския двор и са изпълнявали различни функции там. Моят преподавател по етикет, например, е работил в кралския двор и дори е бил биограф на двама членове на кралското семейство.

Понякога ми е неудобно, защото си казвам: „Тази жена знае абсолютно всичко“, а тя винаги ме кара да се чувствам уверена. Казва ми: „Ти си една от най-добрите ми ученички. Усвои всичко изключително бързо и много добре. Гордея се с теб“.

Ето защо вярвам, че най-важното е как те кара да се чувстваш един човек. Няма нищо по-прекрасно от това някой да те накара да се почувстваш добре. Именно това прави хората незабравими.

Днес живеем в свят, в който прекарваме повече време, гледайки в екраните си, отколкото в очите на хората срещу нас. Какво забравихме за изкуството на разговора?

Колко хубав въпрос, Цветина. Мисля, че забравихме почти всичко. Тъжно е, когато влезеш в ресторант и видиш двама души, седнали един срещу друг, но вместо да разговарят, всеки гледа в телефона си. И двамата физически са там, но всъщност никой не присъства истински.

Спомням си, докато баща ми беше жив, в нашето семейство имаше едно неписано правило – когато всички седнем на масата, телефоните остават настрани. Днес сякаш сме забравили как да общуваме.

Появи се нещо съвсем реално – дефицитът на внимание. Все по-трудно ни е да останем съсредоточени в един разговор. А когато аз съм с теб, не мога едновременно да бъда на още десет места. Аз съм тук, с теб и твоето внимание е най-ценният подарък, който мога да получа в този момент. По същия начин и моето внимание е най-ценният подарък, който мога да дам на теб. Ето защо смятам, че сме забравили как да се свързваме истински един с друг. И трябва отново да се научим да го правим - отново да бъдем свързани.

Ако трябваше завинаги да премахнете думата „етикет“ от речника си, коя е единствената дума, която би описала най-добре философията, на която сте посветили живота си?

Елегантност. Ако трябваше да се разделя с думата „етикет“, макар че не мисля, че бих могла, бих избрала думата „елегантност“. Това е една от най-важните думи в живота ми и тази, която най-добре ме описва.

Съществува ли общоприето правило на етикета, с което Вие не сте съгласна?

Няма такова. Съгласна съм с всички правила на етикета, защото те представляват съвкупност от ценности и норми, които ни помагат да живеем по-добре заедно. Тези правила са създадени именно с тази цел – да изграждат хармонични общества. Затова не бих променила нито едно от тях.

Кое правило на етикета, според Вас, повечето хора подценяват, а всъщност то може напълно да промени начина, по който околните ги възприемат?

Има едно много важно правило, което хората почти не осъзнават. Това е стойката на тялото. Когато човек стои изправен, това е едно от най-фундаменталните правила на етикета. Когато обаче се прегърбим, околните подсъзнателно започват да ни възприемат като по-слаби и по-несигурни личности.

Виж например теб. Ти си седнала изправена. Аз съм тази, която се прегърби малко повече по време на разговора, само защото трябва да се наглася спрямо камерата, която непрекъснато се движи.

Винаги казвам на хората:

Изправен гръб.

Раменете назад.

Брадичката леко нагоре.

Това е едно от най-важните правила не само на етикета, а и на живота. То има значение абсолютно навсякъде.

Срещали ли сте човек, чиито несъвършенства всъщност са го правили много по-елегантен от друг, който познава безупречно всички правила на етикета?

Да, разбира се. Срещала съм много автентични хора и именно те обикновено привличат цялото внимание. Разбира се, това са възпитани хора, макар че невинаги познават в съвършенство всички правила на етикета.

Например представи си официална британска вечеря, на която пред теб има двайсет различни прибора. И някой съвсем искрено каже: „Ох, аз изобщо не знам откъде да започна“. На мен това ми се струва изключително симпатично.

Автентичността е нещо фундаментално. Никога не бива да преставаме да бъдем себе си, независимо в каква среда се намираме. Това е жизненоважно. Винаги трябва да действаме със сърцето си и да останем верни на това, което сме.

Живеем във време, в което всички искат да бъдат чути, но малцина наистина умеят да слушат. След цял живот, посветен на комуникацията, смятате ли, че умението да слушаме всъщност е най-висшата форма на уважение?

Абсолютно. В етикета има една много проста мисъл: имаме две уши и една уста. Следователно трябва да слушаме повече и да говорим по-малко. Това ни учат още от първия ден. Според мен именно това е едно от най-важните качества - да умееш да слушаш другия.

Това е свързано с един от въпросите, които ми зададе по-рано. Ние забравихме да слушаме. Много често влизаме в един разговор с убеждението, че само ние сме прави. Но това не е така. Аз самата постоянно говоря за това с моя екип. Невинаги аз съм права. Невинаги нещата трябва да се случват така, както аз си ги представям. Понякога трябва просто да спрем и да изслушаме човека срещу нас.

Затова и съм заобиколена от толкова различни хора. В екипа ми има хора от различни държави, с различни култури и различен начин на мислене. Те често ми казват: „Това е добра идея“. Или: „Не, това няма да проработи“. И аз ги слушам. Наистина вярвам, че в света, в който живеем днес, трябва много повече да слушаме.

Кадри: Instagram · caterinavalentino

Преди малко казахте нещо много красиво – че трябва отново да се свържем истински един с друг. Това беше и последният ми въпрос.

Да. Но аз бих искала да завърша с няколко думи към теб. Преди всичко искам искрено да ти благодаря, че се свърза с нас и че прояви интерес към това, което правим. За мен е истинска чест, защото така нашето послание достига до още повече хора. Вярвам, че трябва да се върнем към възпитанието. Към ценностите. Към принципите. Без никакво съмнение.

Едно общество струва толкова, колкото струват неговите граждани. А без образование, без възпитание и без уважение към другия човек няма абсолютно нищо.

Автор: Цветина Петкова